Когато сутрин сръчкам коня
и калдъръмени души
по пътищата се поронят,
лисичи изгревът мълчи,
тогава в мене проговарят
на древното през горестта
пак спомените на дуварите.
И белокаменна чешма,
пресича женския ми писък,
на бебе в търсещия вик...
Вселената, през сън орисвам
в росата, скъ́тала светлик.  
Тогава виждам в стих-картина
как в бяло ленено платно
поляга сянката на виното
в живота с ново пиршество.
И спуска клони към земята
молебствен птичи песнопой.
А изгревът избухва златен,
в сърдечие, над пътя мой.


/книгата "Оцеляла от обич"/

Интересни дни преживявате, романтични.

след стиха ти се почувствах сякаш съм изпила на екс чаша арагонско вино :)

"Тогава виждам в стих-картина
как в бяло ленено платно
поляга сянката на виното
в живота с ново пиршество."

Цялата ти поезия е от стихове картини, в които звучи музика.

Пъстрословие не стига
да опиша Любовта.
Не е образ, не е книга...
Тя е пулса на света.
Тя е вятърна поличба.
И комета. И роса.
Тя е изповед най-лична
през очите на скръбта.

Мъдрословие не стига
да обрамча Любовта.
Тя е глас на чучулига.
На земята ни солта.
Тя е огнена жарава.
Бунт на младата душа.
Тя е горската дъбрава
прошумяла пролетта.

Стихословие не стига
да изпея Любовта.
Да я случа, да въздигам
над сълзите и смъртта.
Тя е устремна копнежност,
чудо в нашата душа.
Тя е изповедна нежност
Тя е смисъл. И съдба.

И съдбата път чертае
през шубраци избуяли
Любовта не е омая,
но омайва който свари

... "Вселената, през сън орисвам
в росата, скъ́тала светлик." ...
Чудно !

Хубава е за живеене тази омайност. :)))

Има обич от звън непрозвъннал.
Има песен от тихи мълчания.
Има трепет, до изгрев осъмнал.
Има зов от безмълвни ридания.
...
Има стих, неживян от тревога.
Има смисъл, покълнал в безмислие.
Има обич в искрици от огън.
Всичко друго е само орисване.

Благодаря!
За теб:

Когато черно слънце ме затули
и хоризонтът си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледът рисува цветнооко,
когато съм пречупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,
тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
....

Какво разбуждане само - нежно и поривно, молитвено-клетвено, по женски в едно и сладко рождествено, и кръстно-възкресно - възхита!

Разблаженствах се... и не само днес. ;)))
Да ти подаря едно "Блаженство" и на теб:

Изгърбвам пустинята.
Точат се дюни.
Жълто- протяжно мълчим.
В синьо безветрие
стичат се струни.
Пеят ги наште души.

Отключвам моретата.
Чайки бленуват
за бяло-безкраен простор.
Прегръщаш ме цъфнало.
Влюбена плувам
към твоя блажен кръгозор.

http://wonder.blog/izkustvo/2008/07/24/blajenstvo.215476

Причината - видя ми се доста сложно /за мен/. Запомнил съм обаче едно понятие от него - стих-картина. Не само поетът може да нарисува картна с няколко стиха. Ето пример с Рахманинов, един Етюд-картина, наречен "Морето".
Поздрав с него:
https://www.youtube/watch?v=VecdSwlGARA

Музиката е езикът на Бог.
Благодаря!

Даам, обездуми ме ти с това символистично стихо, Дела... Наистина, никак не е лесно "разбуждането", когато "изгревът мълчи" и по пътищата шъткат "калдъръмени души"...Но животът е живот и пиршество, когато е Любов!...
Това стихотворение, особено финалът, просто дъха на неуморим оптимизъм.

Браво- чудесно,нежно и разчувстващо!

Защото когато е Любов, Животът е за празнуване. :)))

И чуруликаща просъница с привкус на радост. :)))
Благодаря!

Дай Боже да оцеляваме от Обич.....и сръчкай коня!
Светли празници!

И да продължаваме да обичаме. :)))
Сръчквам го и обяздвам върховете на воля.
Благословени празници и за теб!

PS Нали помниш Алидор?

http://wonder.blog/photos/22860/original/DSC05102.JPG