2. radostinalassa
3. mt46
4. stela50
5. sparotok
6. getmans1
7. leonleonovpom2
8. kvg55
9. planinitenabulgaria
10. deathmetalverses
11. kolevm38
12. wonder
13. grigorsimov
14. boristodorov56
2. radostinalassa
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. iw69
7. kvg55
8. iva971
9. writeunlimited
10. belkana

Прочетен: 10437 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2015 17:41


Осма година гледам блогодеянията людски в това пъстро място-люпилка на всичкости и блогодаря на оцелелите, които знаят, че попътен вятър има само за онзи, който знае къде е пристанището му.
И понеже отдавна сме измъдрували, че малките скърби те смълчават, а големите обезмълвяват, философски търпим всички арии на клеветата, чиклити и тролски звънчета, замеряния с педелвайски цвички и измишльотини пар екселанс.
Привързани към собствената си аскеза, блогоподобните не отчитат, че е нищо квакането на една жаба за чистата вода. Затова пък неуморно развяват онези безцветни зелени идеи, които спят яростно, смятайки, че могат да надскочат себе си, хвърляйки кал върху другите, без да отчитат, че катеренето в кал е невъзможно.
В крайна сметка блогът постигна по своему Ефекта на Казимир и виртуалните людски частици се сляха до пълно изчезване на добрите нрави.
Но нека сме оптимисти!
Худ. Краси Ризов
Накефи ме и съм напълно съпричастен към арията ти срещу клеветата и завистта. Господи, колко е кисело грозденцето в лозето ти Дела...
Кис-кис!
Както повелява правото, пазя си марката-мнение от омасовения характер на пространството, бидейки с времеви отдалечен поглед. ;)))
06.05.2015 19:39
Честит празник, нека сме оптимисти, да!:)
но тук първа е проблемът и също причината за рояците от комарни, пошли и ненужни никому с отношателството си постингчета. Не съм оптимист, Дела и все пак кои са според теб тролещите?
Така е в безпризорния нет. Блог.бг е друга песен. Обживяна. А първостта е желана повсеместно и вездесъщо от всекиго и в този смисъл Корицата е вид кокал, връх на абсурда или просто случване.
А относно "тролещите" не бих се произнесла обективно, защото си имам личен трол от 7 години. Вече ми е пробвал границите и безграничието в почти всякакви мъжко-женски роли, а аз се удивлявам на постоянството му, заради което ми е почти симпатичен.
Той не пише минуси, не е дребнав и тънкообиден, мерзавец е, но доста интелигентен и има принципи, които не включват толеранс към грешките ми, което пък ми го прави уважаем коректив по-често отколкото ми се иска. ;)))
И не, не съм развила Стокхолмски синдром, просто оценявам по достойнство усилията му на лепка и упоритостта му да изпростява порядъчно в някои от ролите си. Не може да му се отрече известен артистизъм и талант да замита следите си изкусно. ;)))
Дори да си махнат бананите ще се окаже, че имат водорасли от морето в ушите, което пък ме обрича на лекотата да не чукам на вратата на глухия. :)))
Честит празник на теб и семейството ти хубаво!
(п)разни хора, (п)разни идеали...
Честит празник, нека сме оптимисти, да!:)
Хората, хората – старите грешници,
младите съдници, малки деца,
нежни мадони и пакостни вещици,
силни мъже или слаба тълпа,
все ще обсъждат накрая живота ви,
все ще ви лепят нелепи вини.
Както е редно – ще сипят от злото си
в чуждите рани, за да боли.
etc
Честит Гергьовден и на теб!
Мусоргски, който обича Гьоте е написал едно произведение, вдъхновено от него. В разгара на „празнеството” на приматите, танцуващи на голия връх /Брокен/, проехтява звън на камбана, после се повтаря. Ужасяващата музика изчезва, прозвучава Божествена мелодия.
Твоето кратко послание, Дела, ми звучи като тази камбана, но Гьоте и Мусоргски са живели във време, когато не е имало толкова много лоши хора.
https://www.youtube.com/watch?v=iCEDfZgDPS8
Такъв бих искал да бъде ефектът от този зов върху пишете в социалните мрежи.
Надарените с талант също недооценяват действията си. Дарявайки частица от своя талант на тези, които ги четат, те едва ли знаят, че от тяхна страна дареното за всяка личност е малко. Това малко обаче за личността е много, но пък когато обикновеният човек дава нещо на твореца, той дава всичко, което може или има. Тук границата е много тънка и творците трябва да бъдат особено внимателни.
но тук първа е проблемът и също причината за рояците от комарни, пошли и ненужни никому с отношателството си постингчета. Не съм оптимист, Дела и все пак кои са според теб тролещите?
Така е в безпризорния нет. Блог.бг е друга песен. Обживяна. А първостта е желана повсеместно и вездесъщо от всекиго и в този смисъл Корицата е вид кокал, връх на абсурда или просто случване.
А относно "тролещите" не бих се произнесла обективно, защото си имам личен трол от 7 години. Вече ми е пробвал границите и безграничието в почти всякакви мъжко-женски роли, а аз се удивлявам на постоянството му, заради което ми е почти симпатичен.
Той не пише минуси, не е дребнав и тънкообиден, мерзавец е, но доста интелигентен и има принципи, които не включват толеранс към грешките ми, което пък ми го прави уважаем коректив по-често отколкото ми се иска. ;)))
И не, не съм развила Стокхолмски синдром, просто оценявам по достойнство усилията му на лепка и упоритостта му да изпростява порядъчно в някои от ролите си. Не може да му се отрече известен артистизъм и талант да замита следите си изкусно. ;)))
престо те попитах би ли споделила личното си виждане за хулиганичетата в блог.бг, мила.
в блоговото пространство, опитвайки се чрез постингите си
да допринеса поне малко за запазването на добрите нрави...
Уви... Мисля, че още съм оптимистка...
Честит празник !
Великолепен постинг!
Но няма да се получи Ефектът на Хоторн, щом отявлени вагнерианци ни препоръчват Мусоргски. ;)))
престо те попитах би ли споделила личното си виждане за хулиганичетата в блог.бг, мила.
В Блогът ин бреви или Пуническите войни за кокоши яйца,
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/04/18/blogyt-in-brevi-ili-punicheskite-voini-za-kokoshi-iaica.941918
...
както и в Интерне(а)т за неудачници:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/10/12/interne-a-t-za-neudachnici.833903?reply=3217813
...
или пък в есето "Истината", чиято квинтесенция е: "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват." и в ред други писания съм изразявала личното си мнение.
Смятам, че войнстващата простащина трябва да се изкоренява de profundis. Че хора, които се натрапват като корективи, а са нискочестотни и аморални, оплювайки всичко без оглед на това, че плюейки нагоре, оскверняват единствено себе си, както и такива непонасящи дори интелекта на по-умните от тях, както и езикът, който им е неразбираем /виж Кушел например/ трябва да бъдат приемани такива каквито са, защото факта, че проектират емоционолната си отрова навън към света, означава, че нямат любов и са самотни, несподелени и непълноценни.
Хулиганщината във всичките и форми е плод на некултурност.
Натрапчивата интелигентност и малко смешна. И уморителна. :)
Кушел, простей с мярка в моя блог, моля! Смей се над себе си ако можеш. И се уморявай на воля в нечия плоскостъпна мерена реч, да речем. Останалата част от мнението ми прочети в коментара към Сестра по-горе. Или по-добре не чети изобщо, за да не се агресираш излишно. ;)))
Мусоргски, който обича Гьоте е написал едно произведение, вдъхновено от него. В разгара на „празнеството” на приматите, танцуващи на голия връх /Брокен/, проехтява звън на камбана, после се повтаря. Ужасяващата музика изчезва, прозвучава Божествена мелодия.
Твоето кратко послание, Дела, ми звучи като тази камбана, но Гьоте и Мусоргски са живели във време, когато не е имало толкова много лоши хора.
https://www.youtube.com/watch?v=iCEDfZgDPS8
Такъв бих искал да бъде ефектът от този зов върху пишете в социалните мрежи.
Надарените с талант също недооценяват действията си. Дарявайки частица от своя талант на тези, които ги четат, те едва ли знаят, че от тяхна страна дареното за всяка личност е малко. Това малко обаче за личността е много, но пък когато обикновеният човек дава нещо на твореца, той дава всичко, което може или има. Тук границата е много тънка и творците трябва да бъдат особено внимателни.
Хубаво е Божествените мелодии да звучат навътре в хората, а не само чрез ограниченото слухово сетиво.
Творците, ако съдя по себе си, никак не са внимателни, а свободни да се реят с лекота извън нормите на съ-образяване.
Всеки прави грешки в блог.бг, но някои ги превръщат в понори.
Великолепен постинг!
Но няма да се получи Ефектът на Хоторн, щом отявлени вагнерианци ни препоръчват Мусоргски. ;)))
Ако трябва да сме съвсем обективни в блога се шири в най-голяма степен Ефектът на Дънинг-Крюгер. ;)))
Мога да дам десетки примери, но съм деликатна някак. Ти сам ще се сетиш за част от свитата ми. ;)))
Имаш ли идея как невежия ум да бъде излекуван от надценената си самооценка, некомпетентния да повиши знанията си, вслушвайки се в знаещите, как неквалифицираните индивиди да спрат да страдат от илюзорно превъзходство или как всеки да не е експерт в областта на другите и специалист по всичко, когато е на дъното на собствената си глупост?
Май темата е за цял друг постинг. ;)))
Повече от пет години отстоявам правото си на присъствие
в блоговото пространство, опитвайки се чрез постингите си
да допринеса поне малко за запазването на добрите нрави...
Уви... Мисля, че още съм оптимистка...
Честит празник !
Честит празник, Таня!
Оптимизъм
Когато е празен денят ми
и в мен избелява дъгата,
когато, подгонен сънят ми
се блъска в насрещния вятър,
започвам на глас да предричам,
че утре ще бъда по-светла,
че истински пак ще обичам
дори да ме мъчи безцветие.
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/25/optimizym.443003
21:20 - selena1
17:59 - allyally
16:31 - nikyniky
15:25 - ivanov77
13:17 - 40skies
08:43 - poliqor
07:13 - ivanov77
00:48 - stela55
23:31 - eveal
23:13 - trubadur
22:00 - shao22
21:39 - pin
Продължавай да се разчленяваш и да изразяваш себе си.
Права си Дела, катеренето по кал е невъзможно, дори опасно - гравитацията дърпа надолу и мераклиите се пльокват в собствената си кал.
Вярно, изчезнаха добрите нрави в блогбегето и Ефектът на Казимир е свършен факт. Затова не съм и няма да бъда оптимист.
Така е. Квакането на една жаба е нищо. То е само нейната първа и последна сигнална система. Досадното и неприятното е да чуваш постоянно квакането на жабешки хор. Това е сигурен признак за наличието на кално блато...Ама и те са животинки - така са се родили, така им било отредено да живуркат. Има някаква полза и от тях - ловят мухи, комари...:))
Права си Дела, катеренето по кал е невъзможно, дори опасно - гравитацията дърпа надолу и мераклиите се пльокват в собствената си кал.
Вярно, изчезнаха добрите нрави в блогбегето и Ефектът на Казимир е свършен факт. Затова не съм и няма да бъда оптимист.
Единственият неприятен момент е, че "пльоквайки в собствената си кал", често цапат и околния пейзаж... до следващия дъжд. ;)))
На мен оптимизмът ми е вроден.
07.05.2015 09:36
Твоите минусчии поне си ги знаеш, на мен няколко пъти ми се е случвало да ми сложат минус невидимо, без да отчете кой е. Как става незнам...
Моите минусчии са само двама "поети", които нарцистично се гърчат при всяка моя поява. Сигурно този гърч е своеобразен техен танц в стакатото на душевните им клизми. И при мен често го правят "скрито", Ани. Срам ги е от себе си и очевидно това е начинът им да мимикрират чрез минусчийстване в чуждите блогове.
Черпя те с този стих и песен:
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/23/zdravei-liubov.441404
тъче кукувича прежда.
Апостолов, ти що вместо да ръсиш клишета, не дръпнеш една синастрия между врагуващите в блога, после да спретнеш една 5-годишна прогресия и накрая метни едно око в примарните дирекции да видиш ще го бъде ли този блог, като накрая направиш една натална карта за нагледност.
07.05.2015 12:29
Твоите минусчии поне си ги знаеш, на мен няколко пъти ми се е случвало да ми сложат минус невидимо, без да отчете кой е. Как става незнам...
Моите минусчии са само двама "поети", които нарцистично се гърчат при всяка моя поява. Сигурно този гърч е своеобразен техен танц в стакатото на душевните им клизми. И при мен често го правят "скрито", Ани. Срам ги е от себе си и очевидно това е начинът им да мимикрират чрез минусчийстване в чуждите блогове.
Черпя те с този стих и песен:
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/23/zdravei-liubov.441404
Благодаря за почерпката! ;)
Много са бързи, кога ми прочетоха коментара при теб, и веднага ми туриха минуса!
И точно така невидимо, защото отбелязаните акаунти са ми все готини хора, сигурна съм в тях!
Благодаря за почерпката! ;)
Много са бързи, кога ми прочетоха коментара при теб, и веднага ми туриха минуса!
И точно така невидимо, защото отбелязаните акаунти са ми все готини хора, сигурна съм в тях!
Очевидно завистта им е многопластова, иначе са семпли креатури. ;)))
Още една почерпка от същата вълна: http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/14/posteli-posteliata-si-za-dvama-strose-to-stroma-su-ia-dio.650686
Подлостта на некадърниците надделява и топи с многогодишна настойчивост и психарска последователност свестните един по един каквото и да си говорим.
На мен блог.бг винаги ми е харесвал. Няма нито една друга подобна платформа с такова оживление.
Друг е въпросът, че опростачването на средата трябва да има противовес и в тази връзка искам да ти кажа, че никой не си е отишъл. С няколко изключения. Но повечето хора спряха да пишат, защото се чувстват омерзени от агресивната среда.
Истината е, че сега никой не е в състояние да обримчи пробойните с правила, чието спазване е още един аналог на ограничение всъщност.
Иначе е лесно - трябва да се махнат 2-3 опции и ще се изчистят хроничните миязми в общуването тук.
В крайна сметка и блогът е социо-извадка от обществото. И хората тук са като хората вън, но с по-ярки аури и по-очевидни пукнатини. Никой не задължава никого да чете каквото и да било.
Просто тук фона е лакмус както за човешката етика и ценности, така и за пробойните в ценностната система на личността.
И нека ти подаря една хубава мисъл на любимия автор на Опра, Гари Зукав: "Във всеки момент вие избирате намеренията, които ще оформят вашите преживявания и нещата, върху които фокусирате своето внимание. Ако избирате несъзнателно, вие се развивате несъзнателно. Ако избирате съзнателно – се развивате съзнателно." от "Мястото на душата"
Разбира се!
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Духът се създава
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Отвъд вечността
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. Сърцето ми е клетва и оброк
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница