Не вграждай на очите ми светлиците
в тъмата на самотните си нощи.
Не искай да съм хрисима и питомна
когато те копнея до разкошност. 

Не влитай с дъждовитост в необята ми,
когато пред вратите ти осъмвам.
Изпий дъха ми изворен от вятърност,
намерена в пътеките ти стръмни. 

Поискай да живеем безтеатърно
И сенките да нямат сцена повече.
Духът ми любовта пося в тревата ти,
за да разцъфне сетната ти обич.

... Резонанс с разширение по искрите на Огън.
Стон и дръзко смирение след молитва към Бога.
По-големи от себе си произтичащи тайни
от еднчка потребност да обичам безкрайно...
и асоциация за нещо любимо...
Поздрави !

Благодаря! :)))
И аз харесвам този мой стих /твоят любим и асоцииран тук/.
Виждам как и във виртуалното пространство цари Принципа на осмозата на древните шумери.

През троха мистицизъм на Юнг
ме преглъщаш шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.

След пиесите оп. 126 сигурно ще се появи и една с оп. 127. Но дали не трябва да го предшества един вдъхновен постинг от посещение в църквата "Света Богородица" на остров Тинос? След него стихото може да зазвучи и така:
https://www.youtube.com/watch?v=6sS6nLOboPY

Май е доста трудно хората да живеят безтеатърно, без роли и фалш, но вероятно когато го постигнем, живота ни ще бъде по-добър и красив...

"Поискай да живеем безтеатърно
И сенките да нямат сцена повече.
Духът ми любовта пося в тревата ти,
за да разцъфне сетната ти обич."
Нима е възможно след като целия ни живот е разиграване на едно театро, в което сенките играят главните роли а публиката "възхитена" им ръкопляска на "бис"!

"В изкуството винаги има още!!!" - Вярно прозрение! Безкрайно е.
Богородица е в нас. И навсякъде. Както и Бог. Независимо къде ще отидем и какво ще съпреживеем. Носим ги като част от същността си. И се възвисяваме или принизяваме от лекотата в сърцата си или от собствено избраните товари по нагорнището, наречено Живот.
Прекрасен Бетовен си ми избрал... пак! :)))

Подарявам ти светия образ на Божията майка, който съм снимала в нейната църква в Гетсимания: http://wonder.blog.bg/photos/22860/original/Picture%20112.jpg

Привет!
Животът не е създаден, за да е лесен, но е част от Пътя и Постигането ни.
И да, когато съумеем да сме чисти и искрени ще живеем в доброта и красота.

Както казах съвсем скоро и в един приятелски блог, ние сме плод на своите избори, защото необозримата за линейния ни разум необятност на първоизточникът ни, изпълва с безкрай ежедневния ни шепот и мравешките ни съзидания на фона на безграничния космос, само когато даваме най-доброто от себе си във всеки миг от съществуването ни.
А хорското социо-театро е макияж само за заблудените. Ти виждаш, а не просто гледаш. :)))

Не, това не е макияж.Това е живота без украшения, голата истина която виждаме ежедневно, ежечасно, ежеминутно дори без да гледаме. Тя не може да ни заблуди защото е реалност, която се отразява в НЕлинейния нормален човешки разум.И знаете ли от какво се страхувам? Страхувам се, че кръгът на нашите възможни избори се стеснява със същата скорост с която сенките се удължават (уголемяват)при залеза на слънцето...
Гласувах с вдигнато пръстче защото ми хареса тая любои вна лирика, изпълнена с копнежна любов, съпричасност и отденост към любимия. Прекрасно е , когато това се случва в пресечната точка на стръмните житейски пътеки на двама влюбени. Точава взаимната обич е трайна и безмерна...

Венци

Благодаря!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/12/07/molitva-ne.862796

как да си го обясня? Мисля със стремеж към излизане от тази форма - трансформация, възкресение. И защо пък не :)

Ами ти си си го обяснила! ;)))
Като си избрала.
Маските тежат, пречат на правилния поглед и в крайна сметка не се оживяват дори мимически с някоя артистична трапчинка.

Които от прозаичния секс правят поезия. Защото истинската любов е поезията на живота, сладкодумнице...

Хехе, Джани, тъкмо да разпна философски горната ти трилогичност /поезия, секс и любов/ и ме споходи лаконизмът на общото, че и трите неща се остойностяват от финала. ;)))

Отново си възхитителна и нереално-реална. Благодаря!

Реверанс! :)))

и някакси глобален в любовта

Да... точно като чувството, което го роди.
Благодаря!