БезБог е място в Пирин. И обятие.
Обистрен миг валян от красота.
Любовна минзухарена понятност.
БезБог е моят полет на духа.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/05/08/pirin.1108236

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/13/pirinska-prolet.69712

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/28/velichaviiat-pirin.114850

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/28/shiroka-pirinska-dusha.270669

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/13/moiata-planina-velikolepniiat-pirin.69629

да повярвам, че тази синьозелена прелест е без Бог! Цялото това великолепие по недвусмислен начин показва ръката на Бога.

БезБог, който е 2645 м и това го нарежда сред най-високите гранитни върхове в Пирин, а за мен и най-красивият, носи под бялото си сомбреро няколко легенди. Едната гласи, че виелиците там са безбожно натрупващи снегове и раждащи лавини - факт, че предишните няколко хижи са затрупвани, отнасяни от лавини и разрушавани, а едната директно е влетяла в циркуса, затова сега "алпийската" хижа е построена от другата страна. Друга легенда гласи, че там по време на турското робство са безбожно изклани много моми от Добринище. А трета, че богът Перун и красивата богиня Ехо имали красива дъщеря, която бог Бес искал да открадне. Когато разбрал за това, нейният брат - Дженгал, настигнал Бес при връх Безбог, убил го и го затрупал с камъни.

Над този прекрасен циркус, както разказвах на един скъп човек, е Поповото езеро, за което казват, че толкова красив циркус няма и в Швейцарските Алпи. Какви планински минзухари, пъстърва и бистропланински покой, хубави хора и тънка глътка с много смях и веселия.
А за Папаз гьол легендата разказва за попа, преследван от турска потеря, който бягал нагоре, за да спаси вярата си, но накрая се хвърлил в езерото и само калимявката му изплувала отгоре - днес тя е остров в центъра на Поповото езеро.
Ето го: http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=169468

С три думи: Мястото е Божествено!

Лятото не съм ходила, но зимата съм карала ски там, преди време, когато почти нямаше хора там. Пленяващо е, има някакъв специален дух това място и винаги звучи музика в ушите ми.

Неочаквано попаднах на този блог и с удоволствие прочетох, четох и не само последния постинг, а много, много други и съм възхитен от плама, от вдъхновението, с което пишете за Пирин - Вашата и моята планина! Позволих си да Ви добавя като любим блог - имаме обща любима :-)))

Страхотно теургично място и великолепно по всяко време на годината! А и често там за един час се сменят всички сезони. Случвало ми се е да лежа сред пролетните минзухари, да заръми дъжд и да замирише на есен и колендро, а после да ме засипят снежинки, след което слънцето да ме изсуши и да хвана златист загар. ;))))
Интересно е, че и аз чувам там музиката на... Моцарт.
https://www.youtube/watch?v=7lC1lRz5Z_s

Благодаря!

Ако трябва да се влюбя в планина,
ще бъде в бяло чудо като Пирин,
там вятърът се чувства у дома,
а облаците ме побират.

Да! И Вивалди... И Хайдн... Жизнерадостните музикални гении. :)))

И хукналите извори
през карлингите древни
прочувам с глас на Божия
огалваща ръка.
Косите ми се сливат
с вълшебните му хребети
и втурва се в сърцето ми
на Пирин радостта.

Красота е Пирин...
Висота. Покой всемирен...

Зарейваща величавост е Пирин!
И космически купол. Пирамидален.
В сърцето му вятърът свири
и ни отнася в други реалии.

Красота и величие, чудесни снимка и стихове си посветила на твоята любима планина. Аз също много я харесвам. Поздрави!!

За произхода на името на вр. Бесбог има две версии. Първата е, че тук турци някога били извършили жестоко клане на момите покрай езерото и на ергените с овцете високо в планината.
Според друга легенда богът на бурите Перун имал красива дъщеря, която живеела край Поповото езеро където са Самодивските езера, а брат й Дженгал – в циркуса с Валявишките езера. Богът Бес, живеещ в циркуса с Кременските езера решил да открадне хубавицата, но брат й научил, извикал зли духове, които хванала Бес, качили го на вр. Безбог и го затрупали с камъни. На Безбог наистина има камена грамада подобна на тази до Берковица, където са хвърляни камъни за да бъде проклет Цеко. И аз съм хвърлял камъни върху нея. Правилното име на върха е Бесбог.
Думата Дженгал е турска и означава овца, на която агнето е умряло. Овчарите оставяли на такава овца върхът на опашката недостриган, с топка вълна, за да се знае, че тя трябва да се издои нацяло.
С пожелание да напишеш и за някоя друга планина стихотворение, Дела.

беше страхотно преживяване.Поздравления за написаното!:)

Тези две легенди вече съм споменала. Относно Дженгал, от който се виждат цели 20 езера и е приказен, някои изследователи на името твърдят, че означава "пискюл". Според хората от Добринище пък името е БезБог и идва от факта, че такава красота дори Без Бог е благословена.
А ако приемем легендата за Перун за първоизточник, напълно възможно е и името някога да е произлязло от Бог Бес и да е БесБог, а с времето да се е променило както и селището от Добри неща е станало Добринище.
Относно последното ти пожелание - имам стихове за почти всички български планини, възрожденски кътчета и красиви места, които в България са неизброими.

Мерси, Пролет! Обичам всичките ни планини, но обожавам Пирин!

"Високи сини планини
реки и златни равнини,
небето нежно от коприна -
това е моята Родина."...
... в...
шумът на Рила и Пирина,
аз чувам моята Родина. "

Величествена красота в неземно усещане.
Поздравления !

Най-хубавото му е, че до самия циркус има открит седалков лифт, от който гледката и в двете посоки е много красива, а достъпът - приятен и половинчасов, което ми дава възможност да съм на БезБог когато поискам. ;)))

Благодаря!
Любимите кътища трябва да се споделят.

Пиринско езеро. Пирински полет.
Пирински вятър – прекрасен и стар.
Пиринско слънце и приказна пролет.
Пирински мит от Божествен буквар.

Яснота

Изящество на мисълта,
къде си скрито - в яснотата.

Послушай земните пчели
и разказите на тревата.

А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.

То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.

Иван Методиев

15 Шекспиров Сонет

Когато гледам всяка твар зелена
как вехне, не оставяйки следи,
и как и ние – сенки върху сцена -
по заповед на тайните звезди
като растения за кратка слава
към слънцето ствол пускаме висок,
и как след време помен не остава
от буйствата на младия ни сок,
пред толкова нетрайност младостта ти
аз повече от всякога ценя,
предчувствайки как Времето ще прати
във черна нощ на чара ти деня.
И в битка с ненаситната му жажда
стихът ми нова младост `ще` присажда.

Много спомени... много... събудиха в паметта ми твоите великолепни и неповторими стихове за Пирина...най-красивата и легендарна българска планина, Дела! Магьосна Е, наистина...благодаря ти!...
Но в. Вихрен... и "кончето" са моят полетна духа!...