Единствен твоят глас ще ме догони
и в устните ми пролетни ще свие
една целувка в дъх от страст поронен,
една въздишка струнна от магии.

Ръцете ти мечтани до несвястност
в косите ми ще сплитат океани.
Очите ти лазурни и прекрасни
в душата ми ще тънат от нирвани.

Крилата ти ще следват моя ритъм.
Душите ни безумно ще вертепстват.
Отключил си реките ми непитомни
и цялата вселена от вълшебства.

А Любовта е просто Живот... Красив стих !

ОхилЯдени всички слънца
щом преминат през нас ще просветнат.
През зъбИте ще тракне съдба
щом се влюби безумно сърцето.

ВЕЛИКОЛЕПНО!

"Вертепстват"...Уондър. Това е. :)

за прекрасното стихотворение:

https://www.youtube.com/watch?v=nkXOrkeZyqQ

Благодаря!

Пак се изказваш като Шекспирова авлига. ;)))

Гууд!
Виж с какво чудно нещо се срещнах днес: http://vbox7.com/play:8bb8ce43eb&start=153

Най-хубавата мисъл от разстояние на сърце, което обича, рисувачке на духовни нирвани. ;)

`Ръцете ти мечтани до несвястност
в косите ми ще сплитат океани.
Очите ти лазурни и прекрасни
в душата ми ще тънат от нирвани.`

Хвалител! ;)))

Риманово пространство ни спелува –
при свръх далечност в близост ми шептиш.
Стендбай режими важничат преструвно.
Отлъчваната ерес е дервиш...

Атинянката Таис буйстваща из XXI век, "отключила реките си непитомни
и цялата вселена от вълшебства.", ако ми позволиш тази перифраза.

Но без да паля Персеполис и без да се завръщам с Птоломей! ;)))

Зашепнала единствено в ухо на Диодор
зад сянката на Александър се промушва,
една запалена от някога икона с мътен взор,
една сломена от любов, послушница.

Във вихъра на любовта,
дори безсилна е смъртта.

Хахахх... направо в окото на бурята `и. ;)))
Добре да си, Ветре!

Вятърът целуна ми ръка.
В бавен танц се завъртях.
В светлина се разпилях.
И в онази кратка самота,
от която мъдър се завръщаш,
вятърът, целунал ми ръка,
разлюля заспалата луна
и изпрати ме до в къщи.

бях тиха, вътре и отвън, независимо от вихъра на ритъма, и не ми е странно, а намерено и в достатъчност - цяла съм след тази среща в слово,тук, с теб и с твоите приятели...

Благодаря!

Птиците от песен. Тишината.
Облаците в края на дъжда.
Острови зелено-непонятни.
Бляскавата ти душа...

Поетично съвършенство:))
Поздравления!