Едно селце – гнездо на клона кри́вест,
подпрял с любов гръдта на планината,
гобленен свят, тъкан от самодиви
далеч навътре, в пъпа на земята.

Еча́т петли, стадата белосне́жат   
поляните опръскали скалите.
Човешко е – разплаквам се от нежност.
Ковачевица – сплитка белопи́тена.

Надишах се на ведри водопади,
на стихове, на чанове, ветрища...
Отпих любов от облачните клади.
И Бог видях в Родопа да приижда.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/10/03/kovachevica.829383

И други планини очакват да ги посети и възпее поет: Видлич, Гребен, Влашката планина, Западния Балкан. Всичките са крисиви, но по различен начин. Човек открива себе си сред природата така, какато в музиката.
Ковачевица е архитектурен резерват, но такива има и други наблизо - под нея е с. Лещен, а малко в страни с. Долен. Има страхотна пътека, песичаща Кървавата река от с. Ковачевица до с. Рибново. А от Гърмен през Рибново се пътува през скалистата част на Дъбръш /Добраш/, нареченна Каялийка или Каялиските скали и по нов асфалтов път, достигащ височина почти 1700 м. н. в. се преминава покра Филиповската каменна сватба, с. Филиповци и се слиза на шосето, идващо от Добринище. Ако се случи празник в Рибново, такива носии другаде в България няма.
Понеже този блог е много посещаван, имам един въпрос: Чинарът /платанът/ в гр. Гърмен пред кметтвото ли е най-голям на Балканския полуостров, или този в кръчмата до Гевгели или пък третият, във гр. Волос.
Поздрав с една родопска песен:

https://www.youtube.com/watch?v=OQaPMJBeleI

И едно кътче, сгушено в нейните гънки, пазещо българския дух под каменните плочи на покривите ...
Поздрави! :)

Когато ходя в Ковачевица, няма как да не се отбия в Лещен, заради Борис Христов - поета, в чиято синя душа се е настанило Родопското небе. ;)))

"Ала напразно се измъчвам! Кой ще ти помогне
да видиш всичко - тук, в небето, или пък в безкрая на изкуството.
И за какво се питаме тъй често кой е между нас поета?
И за какво стоим един пред друг, изправени на пръсти?"

Добринище си е стара моя севда и съзерцанията на гледката към и от БезБог ми е дала толкова много пространства в себе си, в които да рисувам, че Пирин е най-`обичният ми и величав титан сред всички хубави Български планини.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/05/08/pirin.1108236

Рибново е цветисто пазарище.

А тази каменна сватба е една от най-красивите, които съм виждала - само музикален планинец може да увековечи Вечната целувка така:

http://planinitenabulgaria.blog.bg/photos/68807/original/F1010031%20%282%29.JPG

Чинарите са чудни дървета, веещи прохлада, но не са моите дървета. Мен ме питай за борове и вековни мури, за буки и финикийски маслини. ;)))

Поздравления с моята любима Родопска песен за росата: https://www.youtube.com/watch?v=0fc9V1GlfTQ

Много Божественост в природните красоти, която ти стаява дъхът. :)))
А напръсканите с ухания на мащерка поляни..., чудо!
Родопа е Планина за поклонение, смиряване и мълчание. Онова мълчание, в което чуваш Всичко.

Еххх, свидна ми Българийо! Пред твоите неземни планински красоти и сказания и боговете немеят от възхита!...
Омайващ и вълнуващ стих, присъщ на поетичната ти душа...
Поздрави!

Наистина е магия Родопа планина, отиват й магични стихове ...
Поздрав, Wonder!

Благодаря за с(ц)ветоусещането ти, Томич! :)))
Спокойно за реене място са тези сакрални кътчета в Родопите - най-женствената българска планина, чиито хълбоци радват всяко замечтано око.
Зелени поляни, прегърнати с гори и целунати от реки, опръскани с чудни цветя и ухания, докъдето ти душа вижда.

Изтъкана красота, съхранила изяществото на времето в зелената дантела на кътищата си омайни.

В старите чанове утрото спря.
Плисна лъчи и пред мойта врата.
Слънцето седна на своя чардак.
Вятърът свиреше в горски шубрак.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/29/shiroka-lyka.271036

та ми таковаш амигдалата...;)

от Осеново, през Рибново, Осиково, Скребатно, Гърмен, Ковачевица та до Огняновските бани, Рибновска, Вищерица и Канина, се в пъпа на България...
няколко години имам се около пъпа...;)))
изобщо целия Дъбраш.

един приятел, роден в Ковачевица, Георги Балтаков, великолепен геоморфолог, казваше: "Моето родно село e по-българско от Търново, Плиска и Преслав."

знам ли?!

Още не познавам всичките местни 30-на жители, но ще го видим твоя приятел-геоморфолог.
Човъркането на твоята амигдала – първа радост е за мен! ;)))
Тези места винаги са били много дълбоко-български като орбита, откъмто вродена доброта, природен благороден интелект и топло гостоприемство. Харесах си и къща там. А ако човек се вдъхнови да кулинарства, установих, че мислите по въздуха се носят и хората те пращат в дворовете си да си набереш джоджен, босилек, магданоз и въобще всичко, от което имаш нужда.
Друг свят. Чист. Изпълнен с лекота.

Не съм ходил скоро там. Поздрави!

Тогава част от пейзажа там ще те натъжи. Някога старите къщи, нуждаещи се от реновация, се продаваха за 5-8 хил. лева, а сега обзелата ги цифромания за същия вид къщиq стига до 80-100 хил. евро. И естествено никой не ги купува и те безогледно се рушат. Тъжна гледка, изпъстрена с руини.
И все пак планината създава неповторим уют в красивата си вечност.

МНОГО ПОЗНАТ КРАЙ......
ГОРДЕЯ СЕ , ЧЕ НЕЩО СЪМ НАПРАВИЛ ЗА НЕГО.....
ПОЗДРАВИ WONDER !!

С Ковачевица е свързана единствената легенда на която вярвам. Там се преселват търновските боляри след падането на България.

Според мен, а и местните, това не е легенда, а факт. Търновски боляри, бягайки от турците, поробили тогавашната ни столица В.Търново, изкачили Родопите и създали Ковачевица. Заселили се в нея, после още два пъти са я качвали по-нагоре в планината, бягайки. И макар съседното село - Горно Дряново, да е съвсем помашко, то Ковачевица и след три опита за поробване на обитателите `и си остава чисто българска. Местния говор е стар български говор и казват, че е онзи най-чист ВеликоТърновски български език.
Има една цяла махала /горната/, която се нарича Търновската.
Атмосферата там носи един пълноценен покой, който те държи седмици след като си я напуснал. :)))

Браво на теб! Разказвай... Сподели тук или напиши при теб постинг. В Ковачевица е цяло природно училище! :))) Научих какво са "цепените дъски", с които са опасани чардаците им и които оцеляват по няколко века на студ, влага и слънце.
Научих и как се лови слънце от Шумаревия сокак, гдето се събират три къщи - има го в приложения под постинга линк на втората и предпоследната снимка.
Старите Родопски майстори са били много мъдро-сляни с Природата-майка. Една от най-колоритните местни жени ни разказа за каменоделците, които правели тиглите... как чували камъка и как го удряли на точно определено място, за да стане на тигли. Ами гредите държащи купола на покрива... как толкова века носят тежеста на тези каменни пирамиди? Те - каменните пирамиди-покриви са и куполи на Теоргична енергия и тайната на прекрасния сън там. Спиш и от теб падат години умора... Чудно място е!

Стихотворението ми показа друг, по-добър свят...
Благодаря!

А мястото би ти окрилило погледа и олекотило вдъхването. Радвам се на провидяното.

Създаваш уникална, дълбока и завладяваща поезия, която обгръща и сърцето и ума на читателя, както правят това величествените природни феномени. За мен е удоволствие да те чета!

Сърдечно благодаря!

Този свят, поразлистен от вятърни дни,
поразкъсан от бури и древни понятия,
през очите ни вечни картини реди -
всеки празничен ден е едно съзаклятие.

равнодушна поетичната ти душа! :)
Прекрасно е! :)

Благодаря ти за този стих!

Няма как! Много български кът, много вечен и с чудна енергия. Не случайно са снимали там 28 вълшебни филма като "Мъжки времена" и "Мера според мера", "Дело №205/13година", "Бяла магия" и др. :)))

И аз ти благодаря за изчувстваното!

Поздрави !

Знаеш, не се изразявам префърцунено и няма потребност.