Има мъртви вълнения,
има котви и пристани,
от които завръщане няма.
И когато изписваме
йероглиф за орисване,
все забравяме тази измамност,
от която в душите ни
зреят тъжните кейове,
в остри рифове скъсали пътища.
Може би щом поскитаме
с морските змейове,
ще смирим всяка своя безпътица.

Има острови свъсени
под мечтите на гларуси.
Има толкова много лодкари,
че в подземното царство
никой няма да чака
съществуване само до старост.
Под зелените погреби
дъхави спомени
сплитат в мене венци от омара.
И разглеждам отломъка
на поспрял дъх опаленост
в тишината на нощна китара.

теофания...

С автоним на каватина.:)))

Сигурност в "острови свъсени
под мечтите на гларуси.", когато "дъхави спомени
сплитат венци от омара."

Хубаво стихо и песен...

Виж как всеки си има самоважности. ;)))
На мен тук са ми важни подземните лодкари с превишена численост за единия Отломък.

Мерси!
Обожавам Мелоди Гардот. Препоръчвам ти я цялата. Според мен най-грами певицата в последните години.

http://www.youtube.com/watch?v=_qphknagXqA&list=AL94UKMTqg-9B7oY2qi4Fy6EOuXQiGQdQ-

и песента...
Поздравления !

Нощен поздрав и от мен, всичко е много добре поднесено.

Wonder:
"Има толкова много лодкари,
че в подземното царство
никой няма да чака"

ТРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНИ РЕДА!

Благодаря! Заради свободния дрейф е. :)))

Непровидяни сме. И Промисъл боксува ни
с невнятната стихийност на пролуките.
Небето се отваря и рисува ни –
прашинки светлина, искряща в буквите.

С предупредителни междуредия, които трябва да смирим в безпътиците си. ;)))

Пролет чудна...среднощни привети! :)))

Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.
Откривам всички знаци,
попаднали в душата.
Откривам
неоткритите пространства.
Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство.

Мога да се забия във всяка от строфите, та затова си го грабвам в избрания списък. Благодаря.

от най - високите.

Дрейфуваме, докато натрупаме баласт или "смирим всяка своя безпътица.:)
Великолепно за житейските меандри!:)

Забивай се, но само заради летенето и като Джонатан Ливингстън Чайката. :)))
И ако леко перифразирам Мевляна Руми, то ти казвам най-отговорно, че Тази вода никога не е липсвала на твоя ручей.

Хахаххх... Еверест и две педи отгоре! Каламбуркам се. ;)))
И ти благодаря с един мой автопортрет:

По-буйна съм от кипнала река.
По-бяла съм от тайна орисия.
По-нежна съм от вятъра в нощта.
По-силна съм от бурната стихия.
По-гъста съм от съмнала гора.
По-дива съм от тигрова зеница.
По-твоя съм от всяка красота.
И по-вълшебна съм от всяка жрица.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/04/28/nai-vylshebnica.328012

Дрейф, след дрейф и накъдето ни заведе вятърът според Закона за най-малкото усилие. Няма случайни брегове. :)))
Сърдечно благодаря с "Твоя сбъднатост":

Пътуваш по меандрите в реката ми.
Смиряваш ме до праг на коленичене.
Ефемериди сеят те в луната ми.
Препускам в синевата и обичам те!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/09/23/tvoia-sbydnatost.236966

Иконостас!

и рифовете.
Чудесен образ!
И многото лодкари ме стреснаха,
затова оставам в тъжния, но цялостен финал!

Когато е сбъднатост на взаимност в любов, знам, че тя винаги е плод на старинното краторучие и древните ни опитности, изживени както е в последния куплет - в дъждовните кътища с каретите на приказните дракони. :)))

Благодаря!
А с лодкарите не е страшно. Прекрасно е... когато йероглифът на любовта следва дрейфовете. ;)))
Друго е страшно...

Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/13/strashno-e.634003

Да, има мъртви вълнения и знаеш ли, те са прекрасни, като музиката, като танцуваща в синьото вълна, която не търси брега. Валс, с крачка към брега и две крачки към студеното неизвестно.
Беше ми приятно.
Благодаря!

Прекрасно ме разбираш, Ветре!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/01/vienski-vals.599020

Великолепно!!!

Благодаря! :)))