Белокаменно-тихо вървя из старинните малки градчета
и си мисля, че идва мигът, в който с тебе - прасветли поети,



ще обяздиме този простор от красиви съдби, а морето
ще прошепне в наш изворен взор, най-красивите земни куплети.



Муселин пеперуден струи от ветрило ефирно на облак.
И откриваме, все по-добри, свята цел и завет за потомък.



Колко царствен е заливът мил, всеналял ни в очите безбрежност,
украсил щедро плажа унил и насипал в сърцата ни нежност.



Всеки камък - разцъфнал копнеж, става рачешка морска колибка.
Заигран вятър в танцов ситнеж дъждовито закача се с рибки.




Кораб стар отдалече мълчи, потопен в най-дълбоката ласка.
Как е хубаво вън да вали, аз да плувам в морето опасно!




Залез втренчва циклами-очи в тишината на моето място,
от което в усмивка лети чайка в дните спокойно-прекрасни.

Сега не искам да си тръгвам...
Помня го това конче!:)

Благодаря! :)

... Как е хубаво вън да вали, аз да плувам в морето опасно! ...
С удоволствие ти идвам на гости в този приказен кът на прекрасност:
...Колко царствен е заливът мил, всеналял ни в очите безбрежност,
украсил щедро плажа унил и насипал в сърцата ни нежност...
сърдечен поздрав !

за това сопделено магическо пространство и красота.

Stihoto, snimkite, muzikata !
Bravissimo, Bellissima !

Ех, че хубава къщичка с бяло конче в двора, пеперуди и моренце корабчета наоколо-любимата ми комбинация. Яхвам метлата и идвам веднага, слагай билково чайче на печката, приготви и тортата и ме чакай:)))

И на мен не ми се тръгва. ;)))
Помниш ти хубавите неща! Зангадор стана шампион и баща на чуден жребец /вече е на 1 година/, кръстен е с името на дядо му – Алидор. Умопомрачителен красавец!

Летни са душите ни. :)))
А вън си е циганско лято, после идва сиромашкото, накрая предзимното... Хубаво е!

Едно от най-красивите усещания е. Заливът и морето са си само мои. ;)))
А дъждът, сливайки небето с морето е много странно усещане за ефирен досег с... Всичко.

Споделената красота е двойна прелест за изживяване. :)))

Грацие, амиго!
Нали съм си енаморада. ;)))

спомени и мечти в очакване на следващото лято!
Поздрави! :)

Чайове ароматни да искаш от мен. И все пак от Рилският чай по-хубав няма! ;)))
Когато някой каже "чай" и се сещам за КалинДонковата чудност... нека те черпя с нея мигом:

"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви."

Вероятно имаш предвид Мурсалския чай. Е, аз имам други предпочитания, ще обменим опит и предлагам да направим конкурс за най-вкусен чай. Помисли си кой да поканим за жури:)))

Да... Късчета преживяна светлина. :)))

Говорех за екологичната Рилска трилогия: мащерка, риган и жълт кантарион. Напоследък и с добавена мента, най-много 3 цветчета мурсалий.
Мурсалският чай е много силен и специфичен и превръща всеки аромат в... себе си. На юг, там където съм, не пият друг чай, освен студен. Правят ми го от някакви местни билки, с много лед и лимон и една подправка с "м", която никога няма да запомня /прилича на копър и анасон, но не е - такава рошава/, защото ми се връзва езика от къдравостта за произнасяне. :)))
От едно село между 3 български планини си открих или тя ме откри, една невероятна подправка с 15 билки и 4 вида гъбено брашно. Уникален вкус, неподражаем и несравним! Няма второ такова ухание. :)))

И това умееш, Дела, брависимо!
Ако бе посочила по-точно координатите на тази къща, поканата Ти вече щеше да бъде изпълнена от най-мобилния от почитателите Ти.
От мен - музикален поздрав с песен, изпълнена пак от певица, но не толкова приповдигнато. Защото човешкият глас трябва да бъде допълнен от солиращата цигулка.

http://www.youtube.com/watch?v=3XP2chJ6Ujc

Прекрасни истини, нарисувани с думи!

мммммм...отивам да си направя едно чайче,докато разглеждам тези красоти!!
А куфара ми е винаги в бойна готовност!само да погледна разписанието и отлитам..
А ти ме чакай ,не заспивай!
Имам нещо важно да ти разказвам..
Прегръдки.

Изслушах с удоволствие! Кири Те Канава е от любимите ми уникално-вълшебни лирични сопрани.
Връщам ти жеста с нейната Тоска:
http://www.youtube.com/watch?v=K1AQNIOq-U0
И понеже още ни е лято:
http://www.vbox7.com/play:59280f8a

Само ветровете знаят. И рачешките същества прекрасни!
Как камъните раждат цвете, сгушват риба и вещаят с каменно енергийно поле, виждайки спомени от бъдещето. ;)))

Тихоглас вятър нежно шепти. Всеки камък превръща се в роза.
Своя огън за мен разпали нестинарски, разголно-безбожен.
И когато изтлее от сън утро млечно, пулсиращо лудо
с моя поглед ще тръгва навън невидяно в душата ти чудо.

Чудно е и си струва всяко потегляне и отмъкнат куфар. ;)))
Погледни текста на песента, провери и кажи добре ли се е получил:
"Такава съм - каквато ме поискаш.
И те обичам, както никога не съм обичала.
Единствената съм!
Тази която разбира всичко онова,
което може да се разбере в теб.
Може би ако ти ме целунеше,
вероятно би разбрал по-добре, че...
аз съм Единствената.
Тази, която ти можеш да обичаш.
Не виждаш ли на две крачки от теб съм.
Нима не знаеш колко Добро съм ти дала
и колко любов разпиляла,
чакайки в тишината да ме откриеш,
за да разбереш онова, което вече знаеш,
че аз съм такава каквато ме искаш.
Аз съм Единствената,
която ти можеш да обичаш...
..."

Sei bravissrma!!
Perfetto!!

Изпаднал си от превода Бриз, но светиш като нощното море от онзи разказ. :)))
Чадърче, родено от камък. И щом е там навярно си има важна мисия. :)))
Уважавам цъфтящите камъни. Едно от личните ми богатства е растение, цъфтящо върху парче скала, откъртена в Антарктида по време на българската експедиция през 2000 г. Нали можеш да си представиш какво богатство е нещо живо и цъфтящо донесено от континент, чиято земя е скована от вечни ледове в дълбочини 5 км, бррр.
Живее в къщи щастливо, расте и цъфти всяка пролет - върху камъка си. Прилича на вълшебен сребърен мъх с мустачки преливащи от зелено до старо злато и се храни само с... Вода. Велика парадигма е водата!

Кеффф! :)))
И преди леканощно да се отвея, за теб любимата ми Неаполитанска фурия с любимата ми песен: http://www.youtube.com/watch?v=GGPOXPFCCgs

А в красивата, гостолюбивата твоя къщурка
се усмихва добро, любооко дете и се щурка... :)

Хе, успокои ме, комбинацията е много добра. А онази подправка, започваща с м вероятно е майорана. Ти си ударила джакпота с подправката от гъби и билки, няма начин да не е страхотна. Имам сушени манатарки и ще опитам да направя някаква моя комбинация с Макоцевски билки. Поздрави!!

Не е майоран. Майоранът ми е любима подправка в кухнята и му познавам всичкостта. Но ще попитам сега като видя някоя елинида и ще ти кажа. :)))
А за умопомрачителната подправка с 15 вида билки и гъбените брашна, след месец като се зазимя в Бг и хвана гората, ще попитам билкаря /обещал ми е нова партида от тази година и чакаше някакви есенни беритби/ за рецептата и ако си я даде, ще ти пиша.
Хубави дни!

Нанизала си една блестяща пъстроцветна огърлица от метафори, символи, алюзии, алегории и други, твои си специалитети, която привлича погледите на естетите - ценителите на красивото и непреходното в живота и изкуството!
От картините и фотографиите най ми харесаха Пеперудения муселин, който "...струи от ветрило ефирно на облак.":) и Разцъфналия камък!
Поздрави и хубава вечер!

Красиво е твоето място, Wonder, особена хубост носи; среща усещането за покой, съзерцателност с порива, с волността на копнежа. Безкрай, в който потъваш, политаш, хубаво ти е ...
Поздрав!

тъкмо се наканих да тръгвам, а то сменена поканата:(:(:):)

красотата не е измислена, е красота, която свети отвътре. Външното е само потвърждение.

Много точно си го усетила, Мег! :)))

Девет часа вечерта -
в залива бродят сирени.
Островът диша едва.
Сребърно тупкат ми вените.
Моето птиче перо
пак засиява в косите.
Мило прохладно дърво,
сянката си разплита.

Няма такова нещо. Но днес понеже има работа и мъкнене на клони, всички се покрихте. ;)))

Острова зелен. Червена рокля.
Каменната къща. Синева.
Стъклените чаши с вопли,
залез в залива, нощта...

Естет си ти, Томич! И ценител на красивото и хармоничното.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/05/08/zvezdna-peperuda.331888

Факт! Чудна Мея... Ето ти закодирана цяла палитра чувства:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/08/06/bojii-kamerton.985901

Видях окото на залеза в последната снимка!:)
Чудесна е!:)

Много са красиви залезите и всичките са различни. Имат корони, очи, шлейфове от вълни и наметки от облаци, пътища обковани със сребърно-златни сияйности и стобагрено небесно пришествие преди на настъпи здрача. :)))
Имам още няколко нюанса слънчево затръгване ето тук:

http://wonder.blog.bg/lifestyle/2010/04/12/moite-zalezi.527237

Нарисувано с красиви, прочувствени слова. Така родно и свидно, за обичащите скромния селски и провинциален бит. С натежали сърца ще зазимим и заключим старата ни селска къща и ще я оставам да сънува щастливите си мигове, изпълнени с човешка суета и детска глъч. До следващото лято...

Да обяздиш простора от красиви съдби е лесно
за свободна като теб душа с вдъхновение небесно!
Ти си там и винаги в полет!
Затова хоризонтът е безкраен!
Затова като омайниче привличаш!
Поздрав за нежността безбрежна
в дните спокойно - прекрасни!:)

Прекрасна!!!

Колко точно си го измълвил! :)))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/22/moeto-miasto-uhanno.83409

Толкова сияйна душа си, Инел! :)))
Благодаря за читател като теб... така:

А след това над хорската гълчава
душата ми ще сипе своя плод -
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на разгневения – добра утеха,
на осквернения добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/31/dar-bojii.75394

Ехей, Еднорог... проскита ли вечността? :)))

Два еднорога край потока от истини.
Две цветя дъхави в своята искреност.
Два дъха, вплетени в нишки от облаци.
Два свята крехки от своите повици.

Две сърца слезли в петите на времето,
бягащо в своя безкрайност от шеметност.
Две очи впити в небето танцуващи.
Четири устни любовно пируващи.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/17/liuboven-pir.495106

wonder, за съжаление трябва да подходя с поне набелязан критичен нюанс - напр. качеството на снимките е много не добро. Пак за съжаление ще отбележа и че "обектите" в някои от тях са малко "съмнителни": напр. сниманата къща, освен, че не е добре кадрирана, е някакси прекалено "хубава", а и този климатик отстрани...
Поздравления за представянето на песента на Мина! :)

Тези кътчета са от ъгли с хармония, огради от щастия, преживени красивости... :)))
Блогът ми е поетичен, а не фотографски, снимките – любителски, но любими; къщата е бяла спретната къщурка и едновременно старинна и каменна, но си има всички съвременни екстри и удобства, вкл. климатици - хубава я правят обитателите и природата наоколо. Най-общо снимките са из-блик на усещане за сливане с околната среда в точно определен почувстван момент, нямащ нищо общо с подредбата на нещата и събитията във всеки следващ момент.
Мерси за критиката - отрицателна и положителна към фона- снимки и музика! ;)))

Прекрасна си :)

От познаващите ме, приемам с радост! :)))
Мерси!