Особено актуално!
Нещата вървят от зле към по- лошо, дори в рамките на моите скромни по- малко от 3 години тук :(
Килърите са се умножили многократно и имат устойчивост на хлебарки. Космосите намаляват, макар и да не са загубили нито частица от силата си. Данданията е голяма и много цветна, но истинските докосвания се случват, за да ни покажат силата на магията на човешкото общуване.
Стой си на брега на реката и си гледай кефа! :)))

Той кефа е взаимен защото, както казва Бриз, надслучкваме - който колкото и с каквото може. ;)))
Приемеш ли блога за извор на коани, ще видиш, че всичко е свързано с всичко и респ. всички с всички, а добрият стрелец винаги се прицелва най-напред в Себе си. В никое друго блогово пространство няма такъв дженк. :)))

Свежи задявки дори в мъгливия Албион. ;)))
Всеки помни себе си, но като започнах да пиша тук първо четох една година. Имаше смислени постинги. Сега оцелелите са солта на блога. Помня, че започнах с асоциации като чиклита на Мона Чобан, хроники по лудниците на фраптайм и провинциалните трубадури. Беше забавно. ;)

Докосването с алтерего-личности в блога може да има и обратен ефект :)...
Протуберансите така или иначе йонизират атмосферата, предизвиквайки красиви северни сияния и магнитни бури, съпровождани често от смущения на комуникационните връзки:))... Аз обаче не стоя дълго на брега на реката :)

Поздравления, Дела! Това е, мисля, вторият ти неоценим принос в блоговите анали!
Мерси за благодарията!

Блогът освен, че си е чиклит пар екселанс е и притча, басня и булеварден роман, сага и кажгоде взети заедно. Ако перифразирам Емпедокъл в пълна насрещност, то същността на блогът е кръг, чиито контури са навсякъде, а центърът му е никъде. ;)))
От толкова години в целия блог има само един много неприятен хейтър, наричаме го Лоената топка /ала Мопасан/, не само защото наподобява, а и заради женските хормони в "мъжкото" му тяло-зарче. И той веднагически се разписа, разпознал се като нереализиран Контрольор. ;)))

Ти беше Крачещ, а после стана Ксерокс. Още съжалявам, че спря да постваш собствените си стихове /май има само 1-2 останали сред чуждите в твоя блог/.
За теб, Флагумдей и Ангелстих ще съжалявам вечно, че изтрихте стиховете си.
Но блог дал, блог взел.

Моля, моля,Томич... копаем една бучка земя, но все по-дълбоко и истински. ;)))
Ти винаги можеш да го кажеш толкова космично и едновременно с това реалистично. Колко чудно би било ако не всички мислят с общи понятия и живеят с подробности, а обратното.

PS Разкажи за обратния ефект при откриване на алтерегото си. Ще ми е много интересно. При мен откритията бяха Буффф!-нали сънища с хубави начало и край! А някои - вечни и безкрайни. :)))

Шаш от многознайни блогности.

Листопадно есенеещи от блогоговеене при това. ;)))
И оксиморонни в цяло-частите си.

Ами, в блога има доста примери, когато докосването с други показва не кои сме "НИЕ", а кои са "ТЕ". Зависи от докосването, де ;))) Но ефектите са различни.
Вярно е, Дела..."копаем една бучка земя" дълбоко, колкото е възможно в една бучка, но в нея е възможно да открием... може би изумруд?

М.....,,да и все пак да не забравяме, че днес е световен ден на музиката и поезията и аз те поздравявам като една от най-добрите поетеси в този разнороден блог, с пожелание да издадеш още много книги с твоите вълшебства. Аз лично не се стремя да слагам квалификации на никой в блога, защото всеки е уникален с нещо, но до като го открие минава време, за което следва да сме търпеливи. За мен е важно да сте здрави и копам най-вече по тези въпроси, а останалото зависи от вас самите.

Именно! Аз си открих цяло Съкровище! :)))
Приемам с радост мъдростта ти.
Но да останем неразбрани или екстатично докоснати /все едно с какъв волтаж/ е толкова нормално и същевременно поучително-чудно, колкото и да попаднем в бездната на някой себеподобен, в която се чувстваме уютно и хармонично, защото освен, че бездната може да стане Небе, тя винаги е Път.

"Един монах попитал Учителя Харьо (Ба-лин):
— Какво е пътят?
Той отвърнал:
— Човек с отворени очи, падащ в кладенец. "

Твоето "копане" в блог.бг-то е едно от най-стойностните. Дарове на Природата като билките и хората, които ги обгрижват и познават, винаги ще будят в мен възхита и радост. Днес чета все първите постинги, на който се сетя от старата гвардия в блога. Прочетох и твоя първи. Ти си вода затова си толкова бистър човек. ;)))
Днес знам, че е празник на Музиката и съм на концерт по този случай. А на Поезията не беше ли някъде през м.март? Но сигурно сме си побългарили някоя дата, затова Сърдечно благодаря! :)))
В България всички сме поети! И това е толкова хубаво! Ако всеки е безгрешен в словото си "ще настане такъв живот, че само си викам: Дано!"

Мъдро! Ако бях на мястото на монаха, щях да попитам Учителя :"Какво е кладенец?
Учудваш ме, Дела, как винаги намираш правилния Път!! :)))

Нали не съм по празниците,щях да забравя: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПОЕТЕСО! Дано музиката която ще слушаш, те вдъхнови още повече!
Приятна вечер!

Респект!

Толкова от високо и въпреки това с такава висока резолюция никой до сега не е успявал да представи Блог. бг и публикуващите в него - брависимо, Дела!
Понеже днес е денят на музиката - един от спътниците в живота ми -поздравявам чрез блога Ти едни от К-участниците в него. Дано да открият себе си в тези откъси от произведенията. Текстът на хористите се състои от една дума, започваща също с буквата "К", но не става въпрос за К-личности, а за нещо още по-страшно.
http://www.youtube.com/watch?v=-YoOlaibCjc
http://www.youtube.com/watch?v=tbwRnnuLFw0
/Текстовете са от MP №50в и от JP №23d/

Разпознаваема си дори по заглавията на постингите си. Тази словокомбинативност е запазената ти марка. Може би имаш нещо саксонско, щото они си умрАт от няколко думи да правят една. А иначе, ти си от върховните хищници в блоговата менажерия. Поздрави за празника на поезията от едно... торно бръмбарче! :)))

Хъм.................

Днес се почитат много неща-музиката, поезията, възрастните хора и покров богородичен. Първите две са празник за душата, а последното на духа. За възрастните хора отдавна нищо не се прави, даже се ощетяват целенасочено, та какво да празнуваме за тях. Да, аз сим вода отвсякъде-скорпио на квадрат и дракон-ужасна комбинация, като реша нещо го правя ин яма спасение от мен:))) Жива и здрава да си, пък и по-често ни навестявай.

Хаа, мен ли питаш?
Кладенец е олтарната въздишка на земята навътре в себе си - там където и мълчаната вода казва без да говори, утолявайки всяка жажда.
Тук можем да измисляме револвиращи коани и съм сигурна, че ще са гранде интересни, защото всички отговори са в нас. Важното е да си зададем правилните въпроси. :)))

In the seventh heaven!

Благодаря, Коста!
Блог.бг винаги ми е харесвал с многоцветието на хората.

От Светото евангелие на Матея, което е вдъхновило тази хорова музика на Бах, имам една любима мисъл и веднага ти я споделям: "Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън." /3,12/

PS Чакам с нетърпение да разкажеш за Пътешествието си в Западните покрайнини, за Видлич и планинските тамошни красоти.

Щом сте рекли, че е празник – мерси! Музиката беше камерна и вдъхновяваща. Започвам да се чудя дали повече обичам общия глас на възвишена симфония или индивидуалното сливане на виртуозен изпълнител с цигулката/виолата, която става част от него – сливане, обща възходяща вибрация, хармония.

Почит и уважение, особено към възрастните хора. Иска ми се всички възрастни българи да са щастливи. И работя по въпроса това да се сбъдва.
Ако не почитаме мъдреците си в тяхно лице и младенците си, в децата ни, ще сме народ без кауза, а ние не сме такива.
Още едно-две проскитвания и ще се зазимя в полите на Витоша. :)))

Бъзззз... ;)))

Всичко е нарицателно,
между две междуметия.
Звяр е красавицата,
а зверЪт е съцветие.

Колега Атаджанов, отвсейде си прав! ;)))
Преюдициално ти казвам, че за Saxсонците не позна – първо ако можех да правя от цяло изречение една дума, щях да съм най-доволна, но поради невъзможност за такивости, смятам да премина на телепатия. Освен това хем не харесвам немския език /да ме прощават шпрехинзидоичите/, хем Sax, бидейки брадва или каменен нож, ми бе извън репертоара, защото за разлика от останалите аз казах на теста "тесла сива" /и даже уточних, че сивото е оксидирано сребро/. А натеслимената ситуация си е вид владеене над нещата та чак до любимия ми Никола Тесла. :)))
И дори коментарът ти да е деликтен, пак го приемам за истинен, не само защото в блоговата джунгла да си хищник е кондицио сине ква нон, а и защото ми достави голяма деликация с мистификацията за торния бръмбар.
Пък и сега е момента да ти рекна любимото ми Немо дат кве нон хабет, което с пълна сила важи за блогословието! ;)))
И една престация в един куплет за реванш:

Аз си имам свят и ми е бяло... в мислите, в копнежите, в душата...
Всеки свят е свършващо начало. Всеки миг е чудо на съдбата.
Може би сме твърде непонятни в хорския непитомен театър?
Думите са нашите обятия, през които ни танцува вятърът.

Красотата на живота е в разнообразието на формите...

си ги описала всичките :):) т.е повечето :)
едно към едно :)
ама дали ще усетят че тях иде реч:)

Даа, затова тази блог-платформа бие всички останали с оживлението си и богатата палитра от колоритни образи. :)))

Е, как... някои се припознаха тутакси и побързаха да блоголудстват неподходящо, но с патос. ;)))

Ако можеше твоята добра душа да разпростре лъчи и да ослънчва повсеместно и непрестанно, еххх, каква красота щеше да обземе това място!
От мен тази есенна пеперуда:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/02/01/peperudi-na-jivota.285137

на присъствие и поведение ... не познавам достатъчно
добре ситуациите, но твоят анализ ми дава обяснение
на някои моменти, случайно попаднали пред полезрението ми.
Хареса ми начина по който описваш отделните групи,
преливането и разместването на местата, недостойнствата
и стойностите ...
Погледът ми неволно се спря на тези твои думи :
...Всеки свят е свършващо начало. Всеки миг е чудо на съдбата.
Може би сме твърде непонятни в хорския непитомен театър?
Думите са нашите обятия, през които ни танцува вятърът...
Почувствах ги близки до моите мисли и усещане ...
Поздрави и пожелания, Дела !

С това съм съгласна.

Много хубави хора има! Чудни! Даже някои от тях се дракат помежду си, а от страни са толкова готини и едните, и другите. ;)))
Това, което ти е харесало е от един стих посветен на моето женско и любимо алтерего в блога Фрина и завършва така:

Може би си също като мене – хората ме мислят за надменна.
Искат да ме свалят на колене, за да могат себе си да мерят.
Дай да видим – жребият е хвърлен, толкова щастлива бях до вчера.
Мислех, че единственост ме сбъдва, а пък днеска... в тебе се намерих.

С това съм съгласна.
[/quote]

Защото обичаш импулсивността. Черпя те с това:

Импулси

Има толкова много красиви неща.
Има толкова много импулси.
Има вик, доброта и човешка сълза,
има смях, и взаимност, и усет.

Има чудо и луда любов-светлина.
Пеят древни мелодии птици.
А косите ми с вятъра гонят в нощта
твойте грейнали, чудни зеници.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/10/07/impulsi.118206

както винаги изключитeлно аналитично, поднесено с поетичен финес!
Поздрави!:)))

Междуредията хорски винаги са били по-интересни за прочит отколкото явното присъствие на думността, пък и носят перкусионно ехо кой кой е ако имаш уши да го Чуеш, не просто да слушаш. Мерси! :)))