Ще подписвам следите си с твоето име.
Просто… Карузо. И точка. Стихът
ще се стича в дъха ми с любовности зрими,
и ще спирам да дишам в света ни отвъд.

Ще надъхвам камбани с легенди контрастни.
Ще пронизвам сърцето ти с дълги лета.
Ще утихвам в очите ти - кладенци страстни.
Ти ще знаеш, че аз съм ти сън и жена.

Ще се губя по пътища. Стенни икони
ще ме ваят в сърцето с молитвени дни.
И когато посегнеш към мене изконно
ще препълваш сърцето си с диви сълзи.

Аз непитомна вредом ще сея дъха ти.
Ще пониквам следвятърна с тъмни коси.
И когато потърсиш следите оттатък,
ще прочиташ „Карузо, любими, прости!”

публикувах нещо със заглавие "Стени" и за миг се обърках в твоите "Следи"..:)
Противоположни са обаче.

Твоето е вътрешна музика.
Моето - напротив:).

Идвам... да ти прегърна душата, изчитайки те. :)))
Бяла лястовице...

"Ще утихвам в очите ти - кладенци страстни.
Ти ще знаеш, че аз съм ти сън и жена."

Уондър, това е хубаво.

А по- хубаво от изказаното в стиха е чувството, което го е родило.

Много е светло.
И много красиво.
Умееш да пишеш, когато си влюбена.
Поздрави, Дела! :)

Абе не си поет, но имаш устрем, често се изказваш и като минорен критик, но определено не ти се `удава. ;)))

Този коментар е толкова лаконичен, а съдържа повече непълноти и противоречия от теоремите на Гьодел и твърденията на Хегел взети заедно, защото винаги съм влюбена. ;)))

В блога на mileidi46 има чудесен пост за всенародната обич и почит, изразена от италианците при погребението му, миналата година...

Няма по-хубаво изпълнение на "Карузо" от точно това на Луцио Дала. Той композира с много обич песента в чест на Енрико Карузо и тя личи в музиката и макар, че тази песен са я изпели много тенори и певци - от Павароти до Лара Фабиен през, Андреа Бочели и Джош Гробан, това изпълнение ми е любимото.

Когато не се гледа клипа трудно може да се разбере кой е този Карузо- твоята муза или що? Може би P.S. ще оформи общото впечатление от произведението на минусите.

Стихът е посветен на чисто мой си Карузо, а клипът на Енрико Карузо. Едното посвещение е от Дела, а другото от Дала - ясно като бял ден. ;)))
А иначе, както казва Гьоте, всеки чува това, което разбира.

PS вкл. страдащите от безлюбовие.

Благодаря за обяснението на "безлюбовност незрима".

Сигурно тези, които имаме любовности зрими сме на мушката на онези с безлюбовност незрима. ;))))))))
Нормале!

Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/13/strashno-e.634003

Да не знаеш,че животът може
да върви по нечия следа.
Там ,където вятърът велможа
хваща двама бодро за ръка...

Чувствата не са за всеки ясни,
щом сърцата отстоят далеч,
от мига, на който е подвластен
всеки влюбен до уши поет...

"О, луд възторг, изпитан в сладки тръпки,
просмукан от кръвта и от сърцето,
ти никога не ще лежиш отъпкан,
ти винаги ще бъдеш чист и светъл!"

Тия минуси,надявам се да не те смущават. Най-често са изява на болезнена "творческа завист". Не им обръщай внимание, Дела, и следвай своя творчески етичен път в живота! Пътят е важен, не целта - ти беше написала някъде...

Тука всичко си казала, следвайки своя си път!:
"Стихът
ще се стича в дъха ми с любовности зрими,
и ще спирам да дишам в света ни отвъд."

"Винаги съм влюбена" - та това си е истинско"перпетум мобиле", Дела, отдаващо неизчерпаема духовна енергия от любящото ти сърце! Така мисля, така го казвам, може и да преувеличавам, знам ли... :))

Чудно е! :)))

О, да!
Вода оживена от Огън:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/01/voda-ojivena-ot-ogyn.643312

Томич, отдавна знам, че творческата завист, породена от творческа немощ се самооценява с минус публично, защото освен нещастна е и е самотна. Това, че го прави в блога ми последователно и целенасочено говори за хронична увреда. Но не я мисли. Дори не я виждам.

А вечната влюбеност е скъпоценен Дар, с който Бог благославя двама намерили се. И е най-прекрасното перпетуум мобиле, което можем да си пожелаем.
Както казва един от любимите ми изразяващи себе си лирици:

"Аз съм вил към луната от дъно на кладенец, в самодивски омайни гори съм се губил,
аз съм давал живот, и съм стигал до края му, своя образ съм виждал в очите на лудия.

Отпечатах се - светъл - в сърцата на светлите, а за други заседнах като в гърлото - кост.
И какво? Да, вървя... и пристигам в началото - провидял, че съм нищо, ако нямам любов."

Та... ако имаш Любов - имаш Всичко! Ако ли нямаш не е от значение какво друго имаш. :)))

Поздрав по случай деня на музиката с едно произведение, изпълнено от най-великите тенори - Енрико Карузо, Бениамино Джили и Джузепе Ди Стефано. Ако при жените певици най-великата е само една, то при мъжете певци има доста.
Тримата ни съвременници, набедени за най-велики "са само силуети". А тези тримата са "лъчение".

http://www.youtube.com/watch?v=wHqP5FFoyf0
http://www.youtube.com/watch?v=rg3Uz9UFJPI
http://www.youtube.com/watch?v=t936rzOt3Zc

Хахаххх... нда! Лъчение съм, но като цитираш някой друг си слагай кавичките де. Само той може да ми го казва без кавички. ;)))
Благодаря за музиката на тримата велики!

Чудно Чудо!...Хубаво!