wonder - Дела Раи :: Диалог с един българАн

не знам с кого си мерите акъла, сигурно си заслужава всичките поучения, обаче и аз се чувствам пряко засегната. Хора, бе! Не разбрахте ли, че никой не е навън от хубаво и че никой истински българин не иска да навреди на България. Просто, в спора се ражда истината и се намират пътища.

osi4kata написа:

офф, не знам с кого си мерите акъла, сигурно си заслужава всичките поучения, обаче и аз се чувствам пряко засегната. Хора, бе! Не разбрахте ли, че никой не е навън от хубаво и че никой истински българин не иска да навреди на България. Просто, в спора се ражда истината и се намират пътища.

Хаа... не оффкай! ;)))
И както казва толтекското споразумение: Не приемай нищо лично!
А относно нехубавините в траекториите на преместване и принудата - Всичко разбирам и знам, че няма нищо случайно.
Стихът е писан за любими мои приятели преди доста години, когато емигрираха в Зимбабве. Дълга и смешна история. Отдавна се завърнаха.

:) Какво да ти кажа, и ние се изказваме неподготвени понякога, действайки на принципа "на чужд гръб и сто тояги са малко", та може и да имаш право. Но реагирах на подсъзнателно ниво и веднага изплясках коментар!. ;)

Хах , бий по самара , та дано се сети магарето ! :))
Едно време нямаше повод за жалване , щото всички бяха щастливи , или поне 99.9999999 % от народонаселението. Бяха хубави , светли времена , със знамена и песни по площадите , бойни маршове и ведро бъдеще. :)
Навремето все се чудех кoй се крие зад този 0.000001 % , докато не разбрах най - после. Една вечер няколко ченгета дойдоха в къщи и прибраха баща ми . Върнаха го след 2-3 месеца . В продължение на месец гледаше в тавана без да проговори , а ръцете му трепереха , сякаш имаше Паркингсон. Едва по - късно разбрах , че нарекъл Бай Тошо говедо и то на публично място в спор с някакви други говеда от стадото :)
Днес е трудно ! :)
Един босоног хвърлил 3 червени домата срещу парламента и станал герой на републиката . Дори бил арестуван за това !
Не е лесен пътят . Никак даже и няма значение дали си отвън , или отвътре. Вървиш го сам и си учиш уроците.
Помагаш (когато можеш ) на най - ближния до теб , защото не можеш да спасиш света , ако си вързан отвътре(в ce6eto cи ).
Реването за хляба се лекува най - лесно .Дадеш два хляба и млъквa. Другото реване е трудно . Онова , за което ревеше Ботев и Левски. Като си помисля сега ,почти всеки от тях е бил гастербайтер ( дори не се сещам за изключения )...
Каквото и да ми казват днес , извън клетката ce вижда много по - добре .
Дела , не приех стиха ти лично , а като покана за споделеност по темата за Пътя. :)

Много мои, твърде близки приятели се обидиха жестоко, след публикуването на есето ми "Емиграция и шизофрения", включително и сина на покойния ми приятел, който съм дондуркал на коленете си. Емиграцията е тежката болест на нацията ни, която твърде възможно е, да я загроби окончателно. Мъките и тежненията на емигрантите първо поколение са основно за това, че в повечето случаи всичко е безвъзвратно и няма път назад, особено за следващото поколение. А стихото ти е "попадение в десятката"...

osi4kata написа:

а, добре :)
:) Какво да ти кажа, и ние се изказваме неподготвени понякога, действайки на принципа "на чужд гръб и сто тояги са малко", та може и да имаш право. Но реагирах на подсъзнателно ниво и веднага изплясках коментар!. ;)

Стряскащо е омасовеното поплюване на всичко българско по света и у нас. Обикновено на принципа Казус белли. А ако поживееш навън се случват два строги сценария с няколко нюанса светло. Или тежкият бит, вадейки си хляба на гурбет, те смазва, защото там не е "пей сърце" като тук и това те озверява и обезверява в някаква степен, или ставаш по немец от немците, по грък от гърците, по френч от французите...
Естествено изключенията са смисъла на правилото и най-хубаво е когато правиш България навсякъде по света.
Голям кеффф е когато побългарявам англичани и гърци - стават почти българи от корените на дъба до духовните огнища. А при тях духовността е доста закърняла или е напълно непозната докато не стъпят тук - после ги завладява. ;)))

Силно стихо-послание!... Да, никой не може да избяга от себе си. И - както е казал дядо Петко Славейков - който е роб по душа, където и да отиде, пак роб си остава...

karaiany написа:

Хах , бий по самара , та дано се сети магарето ! :))
Едно време нямаше повод за жалване , щото всички бяха щастливи , или поне 99.9999999 % от народонаселението. Бяха хубави , светли времена , със знамена и песни по площадите , бойни маршове и ведро бъдеще. :)
Навремето все се чудех кoй се крие зад този 0.000001 % , докато не разбрах най - после. Една вечер няколко ченгета дойдоха в къщи и прибраха баща ми . Върнаха го след 2-3 месеца . В продължение на месец гледаше в тавана без да проговори , а ръцете му трепереха , сякаш имаше Паркингсон. Едва по - късно разбрах , че нарекъл Бай Тошо говедо и то на публично място в спор с някакви други говеда от стадото :)
Днес е трудно ! :)
Един босоног хвърлил 3 червени домата срещу парламента и станал герой на републиката . Дори бил арестуван за това !
Не е лесен пътят . Никак даже и няма значение дали си отвън , или отвътре. Вървиш го сам и си учиш уроците.
Помагаш (когато можеш ) на най - ближния до теб , защото не можеш да спасиш света , ако си вързан отвътре(в ce6eto cи ).
Реването за хляба се лекува най - лесно .Дадеш два хляба и млъквa. Другото реване е трудно . Онова , за което ревеше Ботев и Левски. Като си помисля сега ,почти всеки от тях е бил гастербайтер ( дори не се сещам за изключения )...
Каквото и да ми казват днес , извън клетката ce вижда много по - добре .
Дела , не приех стиха ти лично , а като покана за споделеност по темата за Пътя. :)

Май почти няма българско семейство, което да не е преживяло подобен еретичен шок като посегателство над личността и това е един от основните трамплини да си пришпориш коня към другия край на земята. Моите опитности не са свързани със спомени от мракобесните посегателства и може би затова... песента ми е светла. Дядо ми казваше, че над нашето поколение е имало пазител-чадър и това, че сме били малки през късния тоталитаризъм, наречен още "спокойствен", ни е опазило от погрома.
Омерзението е непрощаване, което се причинява от хора, а не от страната, която те е създала.
И не случайно завършвам с прословутата истина, че където и да отидеш не можеш да избягаш от себе си. ;)))

mt46 написа:

Поздрави, Дела!
Силно стихо-послание!... Да, никой не може да избяга от себе си. И - както е казал дядо Петко Славейков - който е роб по душа, където и да отиде, пак роб си остава...

Понеже имам възможността да съм от двете страни на медала по собствен избор, знам че няма такова място като България никъде по света - нашето място, хубавата ни земя, чудните ни хора!
Кой каквото ще да казва, но по-духовна нация от българите няма:

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!

djani написа:

Чудесничке,
Много мои, твърде близки приятели се обидиха жестоко, след публикуването на есето ми "Емиграция и шизофрения", включително и сина на покойния ми приятел, който съм дондуркал на коленете си. Емиграцията е тежката болест на нацията ни, която твърде възможно е, да я загроби окончателно. Мъките и тежненията на емигрантите първо поколение са основно за това, че в повечето случаи всичко е безвъзвратно и няма път назад, особено за следващото поколение. А стихото ти е "попадение в десятката"...

Дай насам това есе! :)))
Като си гледам приятелите-емигранти, които заминаха преди 10-15 години, до един се завърнаха и се реализираха тук с парите от там. Тези, които останаха /в Канада две двойки, в Испания и в Германия/ съществуват. Да, имат къщи с ипотеки и живеят добре, но гастарбайтърството е тежка карма – ти винаги оставаш чужд, а и ние сме свикнали да виреем в откровена среда. Обществата, които изреждам в скобите горе имат доста лицемерна същност и там думи като "приятелство" са отдавна с девалвирала стойност.
За следващото поколение си прав, за жалост. И все пак... "кръвта вода не става".
А на всички онези апокалиптични геноцидни сценарии, че България няма да я има след 50 години им сложи кръст - това няма как да се случи.
България ще я има далеч след нас и не защото ще ни споходят родолюбиви управници, а защото е свещена земя.
А да плачем за нея всички можем. Ето да видиш една палинодия:

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/28/plach-za-bylgariia.424219

Разбрах от коментарите, че си писала стихото по конкретен повод. Може би трябваше да го поясниш някъде в постинга, защото много хора, които влизат при теб ще се почувстват засегнати. Ако животът в България беше спокоен и икономиката работеща, българите щяха да ходят в чужбина само на екскурзии, а не да търсят препитание. А че жалят и се грижат за близките си, останали тук, е ясно от парите, които им пращат. Това е характерното в повечето случаи, което не изключва отделни различия. Ако ти покажа с какъв куфар се е върнал навремето дядо ми от гастарбайтерство от Америка, където е работил здраво 10 г. ще паднеш, на антикварите им потекоха лигите, като го видяха, но аз не си го давам. С парите от неговата работа си е направил къща за жена си и трите си деца. Сега и моето семейство се ползва от тези благинки:)))

kasnaprolet9999 написа:

Разбрах от коментарите, че си писала стихото по конкретен повод. Може би трябваше да го поясниш някъде в постинга, защото много хора, които влизат при теб ще се почувстват засегнати. Ако животът в България беше спокоен и икономиката работеща, българите щяха да ходят в чужбина само на екскурзии, а не да търсят препитание. А че жалят и се грижат за близките си, останали тук, е ясно от парите, които им пращат. Това е характерното в повечето случаи, което не изключва отделни различия. Ако ти покажа с какъв куфар се е върнал навремето дядо ми от гастарбайтерство от Америка, където е работил здраво 10 г. ще паднеш, на антикварите им потекоха лигите, като го видяха, но аз не си го давам. С парите от неговата работа си е направил къща за жена си и трите си деца. Сега и моето семейство се ползва от тези благинки:)))

Така се прави - отиваш, работиш, печелиш и връщаш себе си и парите тук. Но и това е съдбовен Избор. Дядовците някога казвайки "на гурбет" са имали ясна цел и намерение за Връщане.
И сега малко хора са тръгнали от авантюризъм или на шляй-пазар. Принудата почти винаги е икономическа. Лошото е, че тук, тръбейки и "творейки" безумни "новини" всяват смут у работещите навън колко е страшно и лошо и те остават там, "посаждайки" децата си в нова среда, която често ги отхвърля.
Едно приятелско семейство се завърна така от Калифорния, където бяха добре устроени, защото синът им си взе багажа и каза, че щом искат да стоят там "за негово добро" да останат и той се прибра. Те работеха в доста престижна фирма и... просто отвориха неин клон в България.
Хората трябва да имат пари да походят доста по света и тогава съм сигурна, че няма да мръднат от тук, но ще променят мисленето си.
Няма друга като България!

Ето това ме разплака: http://virginblack.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/06/03/op-godishnina-pet-godini-izvyn-bylgariia.1116699

"Така се прави - отиваш, работиш, печелиш и връщаш себе си и парите тук. "
.. така се правеше по комунистическо :) ...викаха му 'гурбет', главно в арабските страни. Явно тогава неволите бяха главно икономически. Сега обаче на са само икономически. Аз лично емигрирах когато осъзнах, че дори и да съм финансово добре, не мога да живея нормално (както аз го разбирам .. дълга тема) в България.

Поздрави!

ko642 написа:

"Така се прави - отиваш, работиш, печелиш и връщаш себе си и парите тук. "
.. така се правеше по комунистическо :) ...викаха му 'гурбет', главно в арабските страни. Явно тогава неволите бяха главно икономически. Сега обаче на са само икономически. Аз лично емигрирах когато осъзнах, че дори и да съм финансово добре, не мога да живея нормално (както аз го разбирам .. дълга тема) в България.

Поздрави!

Нормалността е понятие фриволно и лично на мен Българския начин на Празнуване на живота ми харесва. :)))

Така е - колкото хора, толкова мнения. Празнуването на живта по български може да се случва и извън България :) За съжаление в България хората нямат много поводи за празнуване, по скоро се борят с живота.

да си мислим, че България е остров на духовността е парексаланс утопичен оптимизъм, честно, Дела...Точно поради този факт - "ръсенето на мозък"( в най-широк смисъл), както казваш, било на едро или на дребно , ако е безкористно и се върши от душа и сърце, то си е един вид християнска добродетел независимо от къде идва, кой и как го прави.
Да, България сигурно ще я има, Дела, но нас няма да ни има като нация, ако животът на българина продължава да тече в самоубийствен дух или точно казано - бездух и със същия апокалиптичен темп...
Вярно, тежка е съдбата на българския емигрант, чиято единствена цел е да оцелее ведно със семейството и децата си. Затова не бива под каквато и да е форма да отправяме и най-малки упреци към него и да величаеме възторжено неща, които са потънали в славното ни минало... Той ще си остане българин, макар и далече от Родината...

ko642 написа:

Така е - колкото хора, толкова мнения. Празнуването на живта по български може да се случва и извън България :) За съжаление в България хората нямат много поводи за празнуване, по скоро се борят с живота.

Не мисля, че тук поводите за празнуване са по-малко откъдето и да било.
Празнуването на Живота би могло да бъде повсеместно, разбира се, но в България то освен приятно е и пълноценно, заради любимите хора, с които си обкръжен.

tomich написа:

На фона на ширещата се глобална бездуховност... да си мислим, че България е остров на духовността е парексаланс утопичен оптимизъм, честно, Дела...Точно поради този факт - "ръсенето на мозък"( в най-широк смисъл), както казваш, било на едро или на дребно , ако е безкористно и се върши от душа и сърце, то си е един вид християнска добродетел независимо от къде идва, кой и как го прави.
Да, България сигурно ще я има, Дела, но нас няма да ни има като нация, ако животът на българина продължава да тече в самоубийствен дух или точно казано - бездух и със същия апокалиптичен темп...
Вярно, тежка е съдбата на българския емигрант, чиято единствена цел е да оцелее ведно със семейството и децата си. Затова не бива под каквато и да е форма да отправяме и най-малки упреци към него и да величаеме възторжено неща, които са потънали в славното ни минало... Той ще си остане българин, макар и далече от Родината...

Всеки противовес на ситуациите, в които живеем, чрез вид бягство е личен Избор, който изпраща трайно извън космическата смисленост на съществуванието ни като национална принадлежност. Интересна проекция в нискочестотния сектор на такова случване внасят както разслоението на личността, объркаността в чувствопознанието, така и неспособието да надскочиш материалния модел на тук и сега.
Нещата са доста по-сложни от първопластната видимост. Човек е най-пълноценен там където е роден и са близките му.
Не съм съгласна, че в България негациите са повече отколкото в останалия свят. Но твърдя, че тук духовните хора са доста повече отколкото където и да било другаде в света.

По време, когато хората са обезверени от това, което им случват управляващите ги примати, такива послания са като лек за душите им. Може да е писано стихото отдвана, но то е актуално и сега. Огромна е силата на поетите в такива моменти. Те като да са част от Небесното войнство сред нас, на разположение на Висшите сили, те са живият барометър на случващото се около нас.
Особено силно отекна в мен това стихотворение, защото си идвам от Западните покрайнини, където българи в продължение на почти 100 години са откъснати от Родината си.Те не са гастарбатери, живяли са там по чужда воля, а днес вече са забравени от нас. Какво вълнение изживяват тези хора, когато сред тях случайно се появи българин от България, каква мъка изпитват те, че животът им протекъл извън Родината, където са останали повечето от близките им.
Универсалността на това стихотворение /за мен!/ идва от премъдростта в последния куплет:

...не всекиму даден е Път, към себе си водещ.
...................................................................
всички ние сме пламъци от усмивката Божия,
да избяга от себе си нивга никой не може."

За тези мисли - поздрав от мен с три Хорала на Бах. Първият е в оригинал, а вторите два са транскрипции, не отстъпващи на оригинала.

http://www.youtube.com/watch?v=LDN4uznAtv0

http://www.youtube.com/watch?v=kuDD448MPoI

http://www.youtube.com/watch?v=2jNyOeXxEgA

Брависимо за това апостолическо послание в стихове, Дела!

Наистина е нелепо.

:)

balkanian написа:

Наистина е нелепо.

:)

Само защото хората отвън опознават ситуациите чрез медиите, чийто фалшиви и насаждани с години негации създават един неверен одиозен свят с цел перманентни контузии на националното самочувствие на българите.

planinitenabulgaria написа:

По време, когато хората са обезверени от това, което им случват управляващите ги примати, такива послания са като лек за душите им. Може да е писано стихото отдвана, но то е актуално и сега. Огромна е силата на поетите в такива моменти. Те като да са част от Небесното войнство сред нас, на разположение на Висшите сили, те са живият барометър на случващото се около нас.
Особено силно отекна в мен това стихотворение, защото си идвам от Западните покрайнини, където българи в продължение на почти 100 години са откъснати от Родината си.Те не са гастарбатери, живяли са там по чужда воля, а днес вече са забравени от нас. Какво вълнение изживяват тези хора, когато сред тях случайно се появи българин от България, каква мъка изпитват те, че животът им протекъл извън Родината, където са останали повечето от близките им.
Универсалността на това стихотворение /за мен!/ идва от премъдростта в последния куплет:

...не всекиму даден е Път, към себе си водещ.
...................................................................
всички ние сме пламъци от усмивката Божия,
да избяга от себе си нивга никой не може."

За тези мисли - поздрав от мен с три Хорала на Бах. Първият е в оригинал, а вторите два са транскрипции, не отстъпващи на оригинала.

http://www.youtube.com/watch?v=LDN4uznAtv0

http://www.youtube.com/watch?v=kuDD448MPoI

http://www.youtube.com/watch?v=2jNyOeXxEgA

Брависимо за това апостолическо послание в стихове, Дела!

Грижата за необходимото, винаги измества излишното. Но грижата за Духовното е по-важна от всички останали грижи. Ако всеки се погрижи лично първо за вътрешната си хигиена като човек, личност и дух, а после и за морала си, ако оценности като приоритет добротата, състраданието, смирението и любовта, светът му ще стане по-хубав, осмислен и богат.
Винаги съм твърдяла, че богатството не се измерва с количеството пари – то е състояние на Духа.
Благодаря ти за музиката!

Разслоението на личностИТЕ е неизбежно следствие, в което доминиращо значение придобива инстинктът за самосъхранение - защитното его на АЗ-а. Този наистина сложен многопластов процес на тотална душевна и мисловна трансформация прави почти невъзможно освобождаването от пресата на материалната зависимост...
Какво значи пълноценен човек?Според мен това е много обобщено понятие. "Пълноценна" е всяка жива твар на земята. А човек може да бъде пълноценен в широкия смисъл на думата, само когато е СВОБОДЕН като интелект. Само тогава може да съществува хармония между тяло, душа и чувствопознание.Мисля, че съвременната емиграция не е само прост битиен избор, но и естествен стремеж на човек към свобода на духа, възможност за реализация на идеи и способности. За съжаление, те продължават да липсват в нашата свещенна България. Затова според мен този избор, Дела, е много труден и мъчителен и е естествен противовес на екстремните ситуации в които живеем. Той не е някакъв екзотичен вид бягство и не е причината за грозящата заплаха за съществуването ни като нация. Тая заплаха е СЛЕДСТВИЕ от една верига от обективни и субективни причини, за които съм писал в мои постинги и коментари.
Не съм пресмятал броя на духовните хора у нас и по света, за да твърдя, че те са повече в България. Едно е сигурно - набюдава се глобален застрашителен спад на духовността и България не е някакъв изолиран остров на цъфтяща духовност.

си подхванала, Чудеснице! Да убеждаваш човек, решил да остане в България колко нелепо е оставането му, е точно толкова абсурдно, колкото да убеждаваш човек, решил да напусне страната, че е нелепо да я напуска. За да преодолея подобен тип въртележки, обикновено прибягвам към Хайдегеровото определение за свободата като ,,оставяне на съществуващото да бъде''.

tomich написа:

Екстремните ситуации винаги разголват същината на човешката душа.
Разслоението на личностИТЕ е неизбежно следствие, в което доминиращо значение придобива инстинктът за самосъхранение - защитното его на АЗ-а. Този наистина сложен многопластов процес на тотална душевна и мисловна трансформация прави почти невъзможно освобождаването от пресата на материалната зависимост...
Какво значи пълноценен човек?Според мен това е много обобщено понятие. "Пълноценна" е всяка жива твар на земята. А човек може да бъде пълноценен в широкия смисъл на думата, само когато е СВОБОДЕН като интелект. Само тогава може да съществува хармония между тяло, душа и чувствопознание.Мисля, че съвременната емиграция не е само прост битиен избор, но и естествен стремеж на човек към свобода на духа, възможност за реализация на идеи и способности. За съжаление, те продължават да липсват в нашата свещенна България. Затова според мен този избор, Дела, е много труден и мъчителен и е естествен противовес на екстремните ситуации в които живеем. Той не е някакъв екзотичен вид бягство и не е причината за грозящата заплаха за съществуването ни като нация. Тая заплаха е СЛЕДСТВИЕ от една верига от обективни и субективни причини, за които съм писал в мои постинги и коментари.
Не съм пресмятал броя на духовните хора у нас и по света, за да твърдя, че те са повече в България. Едно е сигурно - набюдава се глобален застрашителен спад на духовността и България не е някакъв изолиран остров на цъфтяща духовност.

Мъдър си, Томич, много. Виж каква прекрасна мисъл на Чехов си взех от Добромир вчера:
"Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя живота."

kliomba написа:

БЪЛГАРИТЕ СМЕ БОГАТИ И ДУХОВНО И МАТЕРИАЛНО

В България при население от около 7,2 млн. души има над 5,3 милиона жилища, сочат обобщени данни на НСИ за жилищния фонд у нас.

Почти 9 от всеки 10 българи живеят в собствено жилище, като 48 на сто от сънародниците ни живеят в апартаменти. Почти същия процент българи живеят в еднофамилни къщи, а останалите 4 процента обитават жилище под наем на пазарни или държавни цени. Това сочат последните данни на Евростат!

За сравнение: в прехвалената Швейцария САМО 5 на сто от хората живеят в собствен дом, а близо 60 на сто живеят като наематели! Много нисък процент на хората, които имат собствен дом, е регистриран още в Холандия, Исландия, Швеция и Дания - между 8 и 10 на сто!

Та така, това е истинското състояние на нещата: българите са НАЙ- ЗАМОЖНИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ! Брътвежите и нелепиците за българската бедност и мизерия са от лукавия, т. е. от малоумните български медии.

Абсолютно вярно!

lion1234 написа:

Твърде хлъзгава тема... си подхванала, Чудеснице! Да убеждаваш човек, решил да остане в България колко нелепо е оставането му, е точно толкова абсурдно, колкото да убеждаваш човек, решил да напусне страната, че е нелепо да я напуска. За да преодолея подобен тип въртележки, обикновено прибягвам към Хайдегеровото определение за свободата като ,,оставяне на съществуващото да бъде''.

Да, Джош! :)))
Дано всички хора като теб да се завърнат някой ден в България.
А относно Съществуващото /по Хайдегер/ да не забравяме, че самобидейки оставено където и да е то трябва да носи радостта от актуалното битие на един обичан човек.
И дори в пре/не/спокойното витаене да спомняме, че сме щастливи само в Цялостта.

kliomba написа:

БЪЛГАРИТЕ СМЕ БОГАТИ И ДУХОВНО И МАТЕРИАЛНО

В България при население от около 7,2 млн. души има над 5,3 милиона жилища, сочат обобщени данни на НСИ за жилищния фонд у нас.

Почти 9 от всеки 10 българи живеят в собствено жилище, като 48 на сто от сънародниците ни живеят в апартаменти. Почти същия процент българи живеят в еднофамилни къщи, а останалите 4 процента обитават жилище под наем на пазарни или държавни цени. Това сочат последните данни на Евростат!

За сравнение: в прехвалената Швейцария САМО 5 на сто от хората живеят в собствен дом, а близо 60 на сто живеят като наематели! Много нисък процент на хората, които имат собствен дом, е регистриран още в Холандия, Исландия, Швеция и Дания - между 8 и 10 на сто!

Та така, това е истинското състояние на нещата: българите са НАЙ- ЗАМОЖНИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ! Брътвежите и нелепиците за българската бедност и мизерия са от лукавия, т. е. от малоумните български медии.

Прекрасно! Сега ми стана ясно защо българите милеят да имат собствено жилище. Ти даваш верния отговор - за да си разменят местата с швейцарците, холандците, шведите, исландците и датчаните в световната класация на страните по стандарт на живота. Браво! Щвейцарците - да духат гърбовете на българите!:))) Само си "забравил" да посочиш сравнителни данни колко духовен е българския народ и колко духовни са изброените от теб народи? ;)

wonder написа:

tomich написа:

Екстремните ситуации винаги разголват същината на човешката душа.
Разслоението на личностИТЕ е неизбежно следствие, в което доминиращо значение придобива инстинктът за самосъхранение - защитното его на АЗ-а. Този наистина сложен многопластов процес на тотална душевна и мисловна трансформация прави почти невъзможно освобождаването от пресата на материалната зависимост...
Какво значи пълноценен човек?Според мен това е много обобщено понятие. "Пълноценна" е всяка жива твар на земята. А човек може да бъде пълноценен в широкия смисъл на думата, само когато е СВОБОДЕН като интелект. Само тогава може да съществува хармония между тяло, душа и чувствопознание.Мисля, че съвременната емиграция не е само прост битиен избор, но и естествен стремеж на човек към свобода на духа, възможност за реализация на идеи и способности. За съжаление, те продължават да липсват в нашата свещенна България. Затова според мен този избор, Дела, е много труден и мъчителен и е естествен противовес на екстремните ситуации в които живеем. Той не е някакъв екзотичен вид бягство и не е причината за грозящата заплаха за съществуването ни като нация. Тая заплаха е СЛЕДСТВИЕ от една верига от обективни и субективни причини, за които съм писал в мои постинги и коментари.
Не съм пресмятал броя на духовните хора у нас и по света, за да твърдя, че те са повече в България. Едно е сигурно - набюдава се глобален застрашителен спад на духовността и България не е някакъв изолиран остров на цъфтяща духовност.

Мъдър си, Томич, много. Виж каква прекрасна мисъл на Чехов си взех от Добромир вчера:
"Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя живота."

Не си спомням да съм чел тази мисъл на Чехов. (виждаш ли, че не съм толкова "мъдър"?:) Но тя наистина е прекрасна и би могла да се перефразира без да загуби от своята мъдрост:
"Колкото е по-свободен човек, толкова по-високо може да се издигне в умственото и нравственото си развитие и толкова по-смислен ще е животът му".Нали усещаш разликата в честотните нюанси?, мъдра Чудеснице?:)))