Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. demograph
5. reporter
6. zahariada
7. kvg55
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. grigorsimov
13. wonder
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. demograph
5. reporter
6. zahariada
7. kvg55
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. grigorsimov
13. wonder
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. iw69
8. kalpak
9. varg1
10. savaarhimandrit
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. iw69
8. kalpak
9. varg1
10. savaarhimandrit
Постинг
05.04.2013 23:07 -
В гръмкото мълчание на устрем
И в тихото на някоя поличба,
и в тъмното на някоя съдба,
и в дулото на чужда безразличност
ще идвам пак и пак ще съм жена
в духовната обруленост на края,
в предишните разискрени слова,
претвоята, пресвятата омая,
която те пресрещна с Любовта!
И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота,
ще съм от огън лумналата клада
на грейнали очи, гореща кръв,
на устните с Божествена наслада,
на птиците в най-вятърната стръв.
И чак тогава кипнала в тревога
ще те достигна - писък и стрела,
ще коленича в сянката на Бога
и ще съм твоя прелестна жена.
И чак тогава ти ще спреш до мене,
ще коленичиш – мой и споделен,
а цялата вселена ще простене
щастлива от неземния ни плен.
и в тъмното на някоя съдба,
и в дулото на чужда безразличност
ще идвам пак и пак ще съм жена
в духовната обруленост на края,
в предишните разискрени слова,
претвоята, пресвятата омая,
която те пресрещна с Любовта!
И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота,
ще съм от огън лумналата клада
на грейнали очи, гореща кръв,
на устните с Божествена наслада,
на птиците в най-вятърната стръв.
И чак тогава кипнала в тревога
ще те достигна - писък и стрела,
ще коленича в сянката на Бога
и ще съм твоя прелестна жена.
И чак тогава ти ще спреш до мене,
ще коленичиш – мой и споделен,
а цялата вселена ще простене
щастлива от неземния ни плен.
Когато прочетох това прекрасно стихотворение през ума ми мина следната мисъл:
Задава се нова стихосбирка като О Боже Ние?
цитирайЗадава се нова стихосбирка като О Боже Ние?
planinitenabulgaria написа:
Прекрасно, Дела! Брависимо! Когато прочетох това прекрасно стихотворение през ума ми мина следната мисъл:
Задава се нова стихосбирка като О Боже Ние?
Задава се нова стихосбирка като О Боже Ние?
Е, да, но съвсем друга. ;)))
Нещо като...
Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.
PS А този стих /по-горе/ си е от "Обожение"-то. ;)))
влюбване...поздрав!
цитирайВълшебно е!!! Много споделеност в любовта ти желая.
цитирайshaffi написа:
като пролетно влюбване...
поздрав!
поздрав!
Пролетта е кратък сезон, а това влюбване е от вечните... :)))
Но си права, че всяка любов съдържа в себе си онова пролетно: Буффф!, от което възкръсва природата.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/24/vliubeni-spomeni.715112
kasnaprolet9999 написа:
Вълшебно е!!! Много споделеност в любовта ти желая.
Любовта си струва само ако има 3 качества: хармония, взаимност и вечност.
И в тези моменти узнаваш какво е Бог.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/10/dostignah-bog.59444
Всички чувства, споделени и на показ. Но това ви прави толкова обичани и съпричастни на самите нас. А ти си чист извор на красота, дълбока чувственост и източна мъдрост. Успехи и повече пролетно-радостни и любовни преживявания ти пожелавам, Дела!
цитирай
8.
kostas -
Трудно бих описъл моментната фотография на това събитие. Предхождащата вибрация на звукът,
06.04.2013 10:34
06.04.2013 10:34
* И чак тогава кипнала в тревога
ще те достигна - писък и стрела, *
предварително е утвърдил поразяващо въздействието ,чрез символът на точноста. .Невероятната звукова картина с много цвят. Ник
цитирайще те достигна - писък и стрела, *
предварително е утвърдил поразяващо въздействието ,чрез символът на точноста. .Невероятната звукова картина с много цвят. Ник
Да прошепнеш гръмко красотата на душата, да я чуеш и последваш с любов в това е дълбокият смисъл на споделянето.
"И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота"
цитирай"И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота"
djani написа:
Това сте поетите...
Всички чувства, споделени и на показ. Но това ви прави толкова обичани и съпричастни на самите нас. А ти си чист извор на красота, дълбока чувственост и източна мъдрост. Успехи и повече пролетно-радостни и любовни преживявания ти пожелавам, Дела!
Всички чувства, споделени и на показ. Но това ви прави толкова обичани и съпричастни на самите нас. А ти си чист извор на красота, дълбока чувственост и източна мъдрост. Успехи и повече пролетно-радостни и любовни преживявания ти пожелавам, Дела!
Когато емоцията създава светове и гради красиви помисли и усещания, тя трябва да се споделя, защото е в състояние да преодолее всички егрегори чрез любовта. Човек съзидава и твори чрез мисълта си, а нейната единствена видима одежда са думите.
Благодаря за пожеланията!
Важен е Духът на думите
Всяка дума има сила
и магия, и душа,
има обич и закрила,
има смисъл и съдба.
И когато в нас се лее
като изворна вода,
всяко слово песен пее
и ни вписва при света.
Всяка дума носи огън,
носи студ и красота,
носи силата на Бога,
носи миг от вечността.
dum написа:
Да прошепнеш гръмко красотата на душата, да я чуеш и последваш с любов в това е дълбокият смисъл на споделянето.
"И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота"
"И в гръмкото мълчание на устрем,
и в кремъчния съсък на искра,
и в твоето дълбоко земно устие,
и в твоята шептяща красота"
Споделянето винаги е двустранно, а мотивираното излъчване на любов е проекцията на всеки човек да твори чрез своята неповторима индивидуалност. Затова смятам, че всички хора са поети независимо какви други призвания следват. :)))
Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрача
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич...
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/09/27/bojestven-syn.404928
kostas написа:
Трудно бих описъл моментната фотография на това събитие. Предхождащата вибрация на звукът,
* И чак тогава кипнала в тревога
ще те достигна - писък и стрела, *
предварително е утвърдил поразяващо въздействието ,чрез символът на точноста. .Невероятната звукова картина с много цвят. Ник
* И чак тогава кипнала в тревога
ще те достигна - писък и стрела, *
предварително е утвърдил поразяващо въздействието ,чрез символът на точноста. .Невероятната звукова картина с много цвят. Ник
Ехх, Никос,
толкова е хубава проВиденцията на цялото Чувствопознание, което всеки от нас носи за споделяне, особено ако улавяме трепетите на ближните си и съумяваме да ги отразим най-сърдечно... като 7-я тон на сърцето:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/10/sedmiia-ton-na-syrceto.59441
13.
kostas -
))) Точно като музикална таблица .. след тона на Митов - следва тона на Дела...
06.04.2013 12:58
06.04.2013 12:58
; Ти си седмия тон на сърцето.
Ти си огънят в мен. Ти си зов.
Ти си свят. Ти си всичко, което
има в истинска, луда Любов.
...................................................................................................................
Признавам ти ,7-мият тон на сърцето .... иска се миньорна настройка ..За сега ще си пея наум....:))
цитирайТи си огънят в мен. Ти си зов.
Ти си свят. Ти си всичко, което
има в истинска, луда Любов.
...................................................................................................................
Признавам ти ,7-мият тон на сърцето .... иска се миньорна настройка ..За сега ще си пея наум....:))
Ти давай ние ще приемаме. После екстравертът ни може да отскочи нагоре да достигне хвърлея на шапката, която пада в краката ти. Ако не ми разбра изказването значи за пореден път изпускам нишката на диалога, който се превръща в три монолога на един глас като те чета.
Нема как да сме единакви. ;)
цитирайНема как да сме единакви. ;)
kostas написа:
))) Точно като музикална таблица .. след тона на Митов - следва тона на Дела... ;
Ти си седмия тон на сърцето.
Ти си огънят в мен. Ти си зов.
Ти си свят. Ти си всичко, което
има в истинска, луда Любов.
...................................................................................................................
Признавам ти ,7-мият тон на сърцето .... иска се миньорна настройка ..За сега ще си пея наум....:))
Ти си седмия тон на сърцето.
Ти си огънят в мен. Ти си зов.
Ти си свят. Ти си всичко, което
има в истинска, луда Любов.
...................................................................................................................
Признавам ти ,7-мият тон на сърцето .... иска се миньорна настройка ..За сега ще си пея наум....:))
Като дълбокост на чувствата може и да е "миньорна" настройката, но като светоусещане си е Ла мажор отвсякъде! ;)))
Маранята свисти през душата куршумено сита.
И полягат мечти в скута с древната нейна убитост.
Бяга спомен в стръвта на живителна прежна далечност.
И пулсира кръвта преоткрила се в Божата вечност.
kliomba написа:
Ти давай ние ще приемаме. После екстравертът ни може да отскочи нагоре да достигне хвърлея на шапката, която пада в краката ти. Ако не ми разбра изказването значи за пореден път изпускам нишката на диалога, който се превръща в три монолога на един глас като те чета.
Нема как да сме единакви. ;)
Нема как да сме единакви. ;)
Напълно ти разбрах монологодиалогизирането! И е хубаво, че не сме ЕДИНАКви през цялото време. ;)))
Винаги ще мятам с възторг, сомбрерото съдаржащо звездите за дракона на моята Лунна нирвана.
Когато в теб ме призове онази случена нирвана
и аз поръся рамене с косите си от морска пяна,
ще бъде нощ, звезди-трохи ще хранят гладната планета,
ще пеят хиляди щурци, луната в мен за теб ще свети.
Ще късам лунния си хляб на малки хапки жаждан трепет
и някъде отвъд скръбта в шевиците на моя шепот
ще пукат тънките конци на свързаните наши вени,
през теб ще шепнат мъдреци за островите вътре в мене.
Една кобалтова луна ще плува в звездната жарава
и само горска тишина след стъпките ти ще забравя
че в мене пее твоя стих и утрото поронва прана.
Обичам те! И си простих... в нощта на лунната нирвана.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/09/12/lunna-nirvana.818536
връща ме в спомен, носи послание през силни чувства -
земни, огнени, страстни ... прекрасни ...
... Има стихове с мъдрост столетна,
светове в тях с любов да огалват,
и в отвъдното с тези завети
всеки дух с малък огън подпалват...
Поздрави !
цитирайземни, огнени, страстни ... прекрасни ...
... Има стихове с мъдрост столетна,
светове в тях с любов да огалват,
и в отвъдното с тези завети
всеки дух с малък огън подпалват...
Поздрави !
Много ми хареса...
Четох още снощи...
Днес пак... Докато малко почивах...
Аз днес нещо не съм на норма и си мисля за самотата...
И то по повод онази мисъл - "Раждаме се сами,
живеем сами и умираме сами"...
Дали чак когато осъзнаем самотата си, успяваме да я проектираме в другия,
както и той своята в нас, и струва ми се тогава се случва това с колениченето,
усещането за "мой" и споделеността...
Мисля, обаче, че не на всеки е отредено в тоя живот да го изпита...
Щастливци са, обаче, тези които стигнат до това състояние...
Ето това се получи, докато си мислех по твоите финални думи и мислите за самотата и ти го споделям...
Невъзможно ли е...
Невъзможно ли е да живееш по пътя безПътно
на интервали накъсано
заключени в мигове на щастие
отпечатано като татус на собствената ти глава
измислило и вятър в бъдното изпушил
Невъзможно ли е да живееш по пътя безпЛътно
Като сянка без скелет, с душа
Във която се блъскат потоци
от неродена
В безкрайното светлина
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплАменно
Като въглен догарящ в жарта
Във която се гърчат надеждите
На една неспособна
Тъга
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплаВащо
сред безводна и твърда земя
Скрила шепоти, страх и понятия
От една извървяна
Игра
Невъзможно ли е да Обичаш Живота си
С всички рани , мечти, страхове...
С ДОсънуваните изгреви и залези
Сред които чертаеш
Небе
А когато напишеш Л Ю Б О В на стената
В изстрадалата си разпъната Съдба
сред тези пет графеми в интервалите
Най-вече да откриеш че живеенето е
Във Самота...
Невъзможно ли е?...
06.04.2013г.
Ели
James Arthur sings Shontelle's Impossible
http://youtu.be/Lh2oWbaRvQg
Приятна вечер! Беше ми приятно както винаги! :)
цитирайЧетох още снощи...
Днес пак... Докато малко почивах...
Аз днес нещо не съм на норма и си мисля за самотата...
И то по повод онази мисъл - "Раждаме се сами,
живеем сами и умираме сами"...
Дали чак когато осъзнаем самотата си, успяваме да я проектираме в другия,
както и той своята в нас, и струва ми се тогава се случва това с колениченето,
усещането за "мой" и споделеността...
Мисля, обаче, че не на всеки е отредено в тоя живот да го изпита...
Щастливци са, обаче, тези които стигнат до това състояние...
Ето това се получи, докато си мислех по твоите финални думи и мислите за самотата и ти го споделям...
Невъзможно ли е...
Невъзможно ли е да живееш по пътя безПътно
на интервали накъсано
заключени в мигове на щастие
отпечатано като татус на собствената ти глава
измислило и вятър в бъдното изпушил
Невъзможно ли е да живееш по пътя безпЛътно
Като сянка без скелет, с душа
Във която се блъскат потоци
от неродена
В безкрайното светлина
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплАменно
Като въглен догарящ в жарта
Във която се гърчат надеждите
На една неспособна
Тъга
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплаВащо
сред безводна и твърда земя
Скрила шепоти, страх и понятия
От една извървяна
Игра
Невъзможно ли е да Обичаш Живота си
С всички рани , мечти, страхове...
С ДОсънуваните изгреви и залези
Сред които чертаеш
Небе
А когато напишеш Л Ю Б О В на стената
В изстрадалата си разпъната Съдба
сред тези пет графеми в интервалите
Най-вече да откриеш че живеенето е
Във Самота...
Невъзможно ли е?...
06.04.2013г.
Ели
James Arthur sings Shontelle's Impossible
http://youtu.be/Lh2oWbaRvQg
Приятна вечер! Беше ми приятно както винаги! :)
stela50 написа:
връща ме в спомен, носи послание през силни чувства -
земни, огнени, страстни ... прекрасни ...
... Има стихове с мъдрост столетна,
светове в тях с любов да огалват,
и в отвъдното с тези завети
всеки дух с малък огън подпалват...
Поздрави !
земни, огнени, страстни ... прекрасни ...
... Има стихове с мъдрост столетна,
светове в тях с любов да огалват,
и в отвъдното с тези завети
всеки дух с малък огън подпалват...
Поздрави !
Знам, знам... Защото и аз я обичам много! То няма как да не обичаш нещо вдъхновено от така всевъзможно-обичащ Любим! :)))
Вж. на стр. 153. :)))
И все му казвам... на съвсем друга страница...
Аз в хамак от реброто ти, в теб изсънувах живота.
И отново играя с потопите в твойте вселени.
Преизпявам те бурно. С цигулкова страст роня ноти.
И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени.
cinderellathespy написа:
Здравей, Дела :)
Много ми хареса...
Четох още снощи...
Днес пак... Докато малко почивах...
Аз днес нещо не съм на норма и си мисля за самотата...
И то по повод онази мисъл - "Раждаме се сами,
живеем сами и умираме сами"...
Дали чак когато осъзнаем самотата си, успяваме да я проектираме в другия,
както и той своята в нас, и струва ми се тогава се случва това с колениченето,
усещането за "мой" и споделеността...
Мисля, обаче, че не на всеки е отредено в тоя живот да го изпита...
Щастливци са, обаче, тези които стигнат до това състояние...
Ето това се получи, докато си мислех по твоите финални думи и мислите за самотата и ти го споделям...
Невъзможно ли е...
Невъзможно ли е да живееш по пътя безПътно
на интервали накъсано
заключени в мигове на щастие
отпечатано като татус на собствената ти глава
родило и вятър в бъдното изпушил
Невъзможно ли е да живееш по пътя безпЛътно
Като сянка без скелет, с душа
Във която се блъскат потоци
от неродена
В безкрайното светлина
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплАменно
Като въглен догарящ в жарта
Във която се гърчат надеждите
На една неспособна
Тъга
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплаВащо
сред безводна и твърда земя
Скрила шепоти, страх и понятия
От една извървяна
Игра
Невъзможно ли е да Обичаш Живота си
С всички рани , мечти, страхове...
С ДОсънуваните изгреви и залези
Сред които се ражда
Небе
А когато напишеш Л Ю Б О В на стената
В изстрадалата си разпъната Съдба
сред тези пет графеми в интервалите
Най-вече да откриеш че живеенето е
Във Самота...
Невъзможно ли е?...
06.04.2013г.
Ели
James Arthur sings Shontelle's Impossible
http://youtu.be/Lh2oWbaRvQg
Приятна вечер! Беше ми приятно както винаги! :)
Много ми хареса...
Четох още снощи...
Днес пак... Докато малко почивах...
Аз днес нещо не съм на норма и си мисля за самотата...
И то по повод онази мисъл - "Раждаме се сами,
живеем сами и умираме сами"...
Дали чак когато осъзнаем самотата си, успяваме да я проектираме в другия,
както и той своята в нас, и струва ми се тогава се случва това с колениченето,
усещането за "мой" и споделеността...
Мисля, обаче, че не на всеки е отредено в тоя живот да го изпита...
Щастливци са, обаче, тези които стигнат до това състояние...
Ето това се получи, докато си мислех по твоите финални думи и мислите за самотата и ти го споделям...
Невъзможно ли е...
Невъзможно ли е да живееш по пътя безПътно
на интервали накъсано
заключени в мигове на щастие
отпечатано като татус на собствената ти глава
родило и вятър в бъдното изпушил
Невъзможно ли е да живееш по пътя безпЛътно
Като сянка без скелет, с душа
Във която се блъскат потоци
от неродена
В безкрайното светлина
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплАменно
Като въглен догарящ в жарта
Във която се гърчат надеждите
На една неспособна
Тъга
Невъзможно ли е да живееш по пътя безплаВащо
сред безводна и твърда земя
Скрила шепоти, страх и понятия
От една извървяна
Игра
Невъзможно ли е да Обичаш Живота си
С всички рани , мечти, страхове...
С ДОсънуваните изгреви и залези
Сред които се ражда
Небе
А когато напишеш Л Ю Б О В на стената
В изстрадалата си разпъната Съдба
сред тези пет графеми в интервалите
Най-вече да откриеш че живеенето е
Във Самота...
Невъзможно ли е?...
06.04.2013г.
Ели
James Arthur sings Shontelle's Impossible
http://youtu.be/Lh2oWbaRvQg
Приятна вечер! Беше ми приятно както винаги! :)
Здравей!
Няма невъзможни неща в този Космос! Самотата е състояние различно от самотността и място, в което човек най-чисто чува себе си.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/22/preliudiia-jajdata-koiato-se-prevryshta-v-bog.713789
Завихрена в хорото самодивско,
бездънна нощ припламва край жарта
и в кладенчовите очи на нищото,
излива свойта тъжна самота.
Уау! Зашеметително!...
цитирай За мен стихотворенията звучат, аз ги възприемам и като камерни творби. Това стихотворение ми "прозвуча" след като прочетох коментара "Ти си чист извор на красота, дълбока чувствителност и източна мъдрост". Има силна романтика в този коментар, съответстващ на настроението в стихото и понеже се занимавах сериозно около седмица с романтична музика, по същия начин - романтично! - ми прозвуча и стихото, което по дух според мен отговаря на творбата на един велик композитор. Той е класик, но е усетил на къде се устремява музиката и създава тази прекрасна творба, днес известна като Речитативната соната.
Така развълнувано ми звучи и новото Ти стихотворение.
http://www.youtube.com/watch?v=A8iBxNnh3wc
цитирайТака развълнувано ми звучи и новото Ти стихотворение.
http://www.youtube.com/watch?v=A8iBxNnh3wc
skarif написа:
Уау! Зашеметително!...
Помня какво чувствах когато го пишех: Възторг, екстаз и хармония в едно! ;)))
planinitenabulgaria написа:
Още веднаж - брависимо за това стихотворение, Дела!
За мен стихотворенията звучат, аз ги възприемам и като камерни творби. Това стихотворение ми "прозвуча" след като прочетох коментара "Ти си чист извор на красота, дълбока чувствителност и източна мъдрост". Има силна романтика в този коментар, съответстващ на настроението в стихото и понеже се занимавах сериозно около седмица с романтична музика, по същия начин - романтично! - ми прозвуча и стихото, което по дух според мен отговаря на творбата на един велик композитор. Той е класик, но е усетил на къде се устремява музиката и създава тази прекрасна творба, днес известна като Речитативната соната.
Така развълнувано ми звучи и новото Ти стихотворение.
http://www.youtube.com/watch?v=A8iBxNnh3wc
За мен стихотворенията звучат, аз ги възприемам и като камерни творби. Това стихотворение ми "прозвуча" след като прочетох коментара "Ти си чист извор на красота, дълбока чувствителност и източна мъдрост". Има силна романтика в този коментар, съответстващ на настроението в стихото и понеже се занимавах сериозно около седмица с романтична музика, по същия начин - романтично! - ми прозвуча и стихото, което по дух според мен отговаря на творбата на един велик композитор. Той е класик, но е усетил на къде се устремява музиката и създава тази прекрасна творба, днес известна като Речитативната соната.
Така развълнувано ми звучи и новото Ти стихотворение.
http://www.youtube.com/watch?v=A8iBxNnh3wc
Благодаря, Коста!
Музиката е великанска и мечтателна същевременно като всичко Бетовен-ско.
Поезията като флагман на изкуствата винаги съдържа в себе си музика и картини.
А ето моята любима част от Соната 17 на Бетовен:
http://www.youtube.com/watch?v=oxwSlkMCc6c
висша и красива стойност...
моите аплодисменти..
цитираймоите аплодисменти..
:)Истински вулкан си, Уондер!
Хубаво е , силно, страстно! Винаги съм обичал по-пикантното!:)
Поздравления!
цитирайХубаво е , силно, страстно! Винаги съм обичал по-пикантното!:)
Поздравления!
mariniki написа:
думите при теб имат... висша и красива стойност...
моите аплодисменти..
моите аплодисменти..
Даам, защото са вдъхновени от Мъж-Космос:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/02/myjete-kosmosi.614491
vostroto написа:
:)Истински вулкан си, Уондер!
Хубаво е , силно, страстно! Винаги съм обичал по-пикантното!:)
Поздравления!
Хубаво е , силно, страстно! Винаги съм обичал по-пикантното!:)
Поздравления!
Хехе, като има кой да ме взривява, така ще си отгърмявам и избухвам всевечно!
Пиша с време в косите ти
причудливите истини
на горещото мое сърце.
Той поглежда в очите ми,
царствено – искрен
и протяга към мене ръце.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/12/17/blagoslaviam-te-s-vechnost.143973
силата им, стига хората да не остават глухи за тях...тогава е трудно...ако можех всички да чуят и да повярват, щяха да изчезнат противоречията, а истината щеше да носи свобода, радост и щастие..
Запазвам си последният куплет, искам да го пресътворя в живота си...нека ми е поличба, моля те!
цитирайЗапазвам си последният куплет, искам да го пресътворя в живота си...нека ми е поличба, моля те!
belier написа:
ех, магията на думите
силата им, стига хората да не остават глухи за тях...тогава е трудно...ако можех всички да чуят и да повярват, щяха да изчезнат противоречията, а истината щеше да носи свобода, радост и щастие..
Запазвам си последният куплет, искам да го пресътворя в живота си...нека ми е поличба, моля те!
силата им, стига хората да не остават глухи за тях...тогава е трудно...ако можех всички да чуят и да повярват, щяха да изчезнат противоречията, а истината щеше да носи свобода, радост и щастие..
Запазвам си последният куплет, искам да го пресътворя в живота си...нека ми е поличба, моля те!
Тези ми стихове са ПреЖивяни посвещения, окъпали ме в щастия неземни. И ти пожелавам с твоелюбието житейско да намериш своята душа-близнак и да си случите една такава любов:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/07/18/liubov-a-ne-liubov.980337
Всяка дума носи огън,
носи студ и красота,
носи силата на Бога,
носи миг от вечността.
Всяка дума има аромат...
цитирайноси студ и красота,
носи силата на Бога,
носи миг от вечността.
Всяка дума има аромат...
Много силна и въздействаща поезия! Поздрав!
цитирайmonaliza121 написа:
привет!:)
Всяка дума носи огън,
носи студ и красота,
носи силата на Бога,
носи миг от вечността.
Всяка дума има аромат...
Всяка дума носи огън,
носи студ и красота,
носи силата на Бога,
носи миг от вечността.
Всяка дума има аромат...
Даам... както желанията имат цвят:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/27/zelena.64567
Благодаря за споделения стих.
Хубава вечер!
С.
цитирайХубава вечер!
С.
batogo написа:
Прекрасно!
Много силна и въздействаща поезия! Поздрав!
Много силна и въздействаща поезия! Поздрав!
Благодаря!
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/13/drevno-ochakvane.453735
freyja написа:
Красиво е при теб, wonder!
Благодаря за споделения стих.
Хубава вечер!
С.
Благодаря за споделения стих.
Хубава вечер!
С.
Любовта и обичащите хора винаги са красиви, Фрея! :)))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/05/06/dnes-mislete-za-men.540338
Поздрави
С.
http://freyja.blog.bg/poezia/2010/07/19/harmoniia.578995
цитирайС.
http://freyja.blog.bg/poezia/2010/07/19/harmoniia.578995
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Върховният дзен
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Върховният дзен
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
