Дали от времето пленен е моят вихрещ се Монтен
или от тъмните си кризи Верлен отдавна ме прониза? -
е все едно за мойта дан. Но този чуден Мопасан
живял на векове от мен припява с вечния рефрен,
че в своите си чудеса, проклел човешката съдба
остава само онзи вик, издигащ ни като светлик
над всяка земна суета до смисъла отвъд света.

Прекрасни, вечен Мопасан, в дворци и кораби призван,
комик трагичен до предел, отхвърлящ всяка малка цел,
кажи ми в своя миг-живот, надскочил всеки земен скот
успя ли да прозреш духа и да разлюбиш в любовта?

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/08/23/potok-prez-vremeto.225690

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/27/alfata.535228

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/05/16/poetichnata-vliubenost.747896

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/22/nedoizchetenoto.280491

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/03/01/zashtoto-az-sym-vsichkite-jeni.1059491

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/05/11/biah-sebe-si.191415

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/02/myjete-kosmosi.614491

Последното Ти стихотворение и линковете със стиховете към него ми напомниха, че в сърцето си нося две от тях: "Бях себе си" и "Защото аз съм всичките жени". Възприемам ги като Твой автопортрет, подобен на този на Владимир Димитров-Майстора, но изобразен със слово.
Брависимо,
Коста

Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Това прозиращо в Духа и разлюбващо в любовта е най - трудният подвиг. Когато стъпки назад се превръщат в стъпка напред ! :)
"Ореолен венец е
пътят на грешник .
Трънен венец е ,
с кръв по челото
на всеки светец ."

да последват пътя на Тортила .

Каква е таз съдба между твоя" вихрещ се Монтен"
и къщичката на Джепето
старият мъдрец Колоди
постави театъра на Барабас?
За да има метаморфоза
съдбата е решила
със Базилио и Алиса да замине за
"The City of Simple Simons "*
да му покажат" Field of Wonders" **

Всеки търсеш Понокио ще изгори
в огнището на собствената си тайна
докато се бори със"всяка малка цел"

БОГатството на разнообразието...дано съм те усмихнал )))))

* - Града на глупците
** -Полето на чудесата

...остава само онзи вик, издигащ ни като светлик
над всяка земна суета до смисъла отвъд света...
Невидима нишка свързва в творбите ти през времето
философско - поетичните размисли на вечно
търсещият дух ... стигайки до дълбоки и силни прозрения.
Поздрави, Дела !

Ето ти още един автопортрет. :)))

НАЙ-ВЪЛШЕБНИЦА

По-буйна съм от кипнала река.
По-бяла съм от тайна орисия.
По-нежна съм от вятъра в нощта.
По-силна съм от бурната стихия.

По-гъста съм от съмнала гора.
По-дива съм от тигрова зеница.
По-твоя съм от всяка красота.
И по-вълшебна съм от всяка жрица.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/04/28/nai-vylshebnica.328012

Времето и Пространството не съществуват.
Те са ни дадени, за да съдържат неназовимото.
И за да назоваваме съдържащото ни. ;)))

Косите
на времето къдрят
на малки фитили
през мене
една неродена вселена
в очите ти нежни
от мъдрост.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/02/25/vremeto.295876

Ти много здраво си стъпил на Духовния си Път.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/01/pytiat-na-sylzite.585026


Сълзите са спомен за стара надежда,
за вечна любов и възкръснала вяра.
В сълзите с очите си бавно проглеждаме
за смисъла важен в живота олтарен.

Да! Благодаря!

Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/04/24/.419601

ФИЛОSOFIA

Дела Раи и Ясен Ведрин

Светлосянка съм в здрача ти сутрин.
Просветлявам ти изтока с ден.
От Рембранд ме разделят минути.
Часовете - от мъдър Роден.

Красотата на залеза сливам
с огън в твоите древни следи.
От Сократ - философски отпивам.
Аристотел ми сваля звезди.

От разголена нощ те открадвам.
Плувам в езеро с дишащ вулкан.
Архимед евристично ме радва.
Питагор е триъгълно прям.

И когато накрая изпея
онзи космос, родил океан,
като Фауст в мига ще изтлея...
Миг, поспри! Ти си толкоз желан!

(Вселенски шепот)

тази твоя вълнуваща ,,френска връзка'' с опитващия Монтен, вихрения Верлен и дяволития Мопасан! Тя пък неволно ме отвея към една немска ,,връзка'', където един вечен странник ,,времени'', та ,,времени'' в своето загадъчно ,,битие и време''.

Хахаххх... ето така обичам да ме отвеждаш отвъд херменевтиката и да временИм, да временИм... до пълния безпорядък на изпълненената непълнота. ;)))
Та както е рекъл още любимият ни Хайдегер: Езикът е Домът на Истината за Битието.

Какво ли значи личността?
Поредица
в човешки мисли,
понятието за скръбта
или онези недомислия,
с които пишеме роман
на своето човешко его...

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/21/narichano-liubov.280276

Честит празник на всички дами!

Благодаря! :)))

Черпя с "Чудото Жена":

http://wonder.blog.bg/video/2010/03/08/chudoto-jena.506895