Ти си възрастен, възрастен, толкова възрастен!
Твойте бръчки побират живота.
И краката ти тъпкали земните пъзели
неохотно провлачват палтото
на последната зима от хленчове паметни,
на гротеските с тежки брътвежи.
Ти строеше по земната твърд неразбран
язовири, с чудовищна нежност.

И селцата възкръсваха в песни зелени.
Поласкаваха градската скука
и онези бълбукащи твои вселени,
пренаселени с шумнали буки.
Ти си немощен, стар, вид увехнало цвете,
надживял язовирната вечност.
Но пострадало с целия хаос сърцето
не успя да усети човечност.

Днес седиш, както каза, на близкия облак.
И поглаждаш брада отвисоко.
Язовири строеше, превърнат на вопъл.
И небето ти даде широкост.

Като приказка истинско ... като разказ сериозно...
Мека печал, и тъга ... живот - груб и нежен, добър и жесток.
...Но пострадало с целия хаос сърцето
не успя да усети човечност...
Човечност ... това е зрънцето обич... това е.
Много ми хареса, Дела ... Поздрав сърдечен !

Посветено е пост мортем на един от духовните ми учители, построил почти всички големи язовири в България. Мир на Духа му!
Ето още за него:

Когато те срещнах ти беше пожар,
угаснал и стъпкан. От въглени стари
строил бе в душата си малък олтар
и там, коленичил пак, в мъка те сварих.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/03/15/osydil-sam-sebe-si.173007

А как разказваше за основите на чашите на язовир Кричим, Въча /Антонивановци/, Копринка, Ивайловград, Кърджали... Пфф, страшен! Сега дали има такива корифеи?

Надали! ;)))
Космополитен дух, ужасен характер и магиОз.
Това му беше от любимостите, remember?

Изчезна магията. Други сме вече.
И липсва ми чудният свят от слова,
които си казвахме в синята вечер,
преди да прегърнем със сенки нощта.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/08/18/izchezna-magiiata.101489

Понятието поет е доста широко. Когато някой направи нещо красиво, казваме, че то е направено като от поети. Нима Колю Фичето не е бил поет? Ако този човек е участвал в строителството на стената на яз. Кърджали, която е най-сложната от всички стени у нас или в строителството на стената на яз. Ивайловград, която е най красива от всички и е наречена българския Хувърдам - поклон пред делата му. Мостовете са друго мое хоби.
Не знам обаче името на този строител, изявявал се като поет в работата си...

Мен може да ме вдъхнови само или грандиозен дух, или изключително чиста и светла душа, или човек обладан от доброчестина де профундис.
Строителят на язовири не е поет, /те обикновено са хидроинженери/ но обичаше поезията и знаеше наизуст стиховете на Прокълнатите поети, всички български поети и мн. др. Рецитираше като змей и се вглъбяваше в детайла докато го превърне във филигранна храна за духа. Иначе беше неприложим в общоприетите житейски казуси и многострадален в битието си. Като всички подобни нему уникални хора.
Да, той го е построил и... Да! - няма да се роди втори такъв!
Основите на чашата и на втория по големина язовир в света са по негов проект.
И аз смятам Кольо Фичето за поет-строител и все ми се ще да имам къщата му на Самоводската чаршия. ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/11/23/chistach-na-dushata.136016

струи страхотност от думите ти :):)

Които градиха България!!

"Ти строеше по земната твърд неразбран
язовири, с чудовищна нежност.
.....
Ти си немощен, стар, вид увехнало цвете,
надживял язовирната вечност.
.....
Днес седиш, както каза, на близкия облак.
И поглаждаш брада отвисоко.
Язовири строеше, превърнат на вопъл.
И небето ти даде широкост."

Заслужена почит в рими!!
Поздрави, Дела, за чудесното стихотворение!!

Мегалоси!
Царство им Небесно!

:)))

...и небето ти даде широкост....:)

Амин!

Когато си отиват такива възвищени и надарени хора сърцето ми се свива от жал и мога само да самълча в знак на преклонение пред техните дела. Щастлива си, че го познаваш, а и той е бил щастлив по своему.

Алхимията на щастието беше взаимно изживяване. :)))
Такива хора се раждат рядко, живеят трудно и остават в завинаги.