Ала понякога става така,
бедния духом намира пара,
сляп той излиза от своя храм,
и се превръща в страшен тиран

Всеки си пие лимонадите,
щом си газира живота.
Безчет са отвътре кладите,
строени подобно кивота.

Всеки сам си избира тирана,
овалян в собствен катран и слама

се оказват в тази ситуация. Точно и неоспоримо.

Ковах в житейския контекст, но то все се пука дето не го чукаш. ;)))
Някои истини действат като корекции, но твърде често Imprimatur secretum veritas misterium!

Мене ако питаш самосугестираме се с изборите си да правим предположения и да приемаме нещата лично. Хубавото е, че винаги идва Видов ден. ;)))

А в социалното. Крайно време бе, да се обърнеш към реалността. Поздрави!

Еее, Атаджанов, хич не обичам префундиран спиритуализъм, който си мисли, че "социалното" е коацерватът на смисъла и линчува "идеалното" като среда за осмоза. ;)))
Реалността е такава каквато си я създадеш. И е рожба на Изборите ни и на Моженето ни да ги реализираме с целия потенциал на континуитета си.

Но твърде често и движението не означава действие. ;)))
Хората избрали да водят растителен живот като епифеномени, не са равни на хората избрали да устремяват дух към неизбродните нагорнища, далеч от непропускливата и одиозна "истина", проектираща ни отвън.
Хубаво е да се четем навътре. И да се познаем сред Всичкото.

напоследък много повече от всякога притихвам за чуждите и свои действия. Стремейки се да опознаем себе си, ние познаваме все пак непознаваемото. Нали ти казах - много ми хареса твоя стих :)

Каза ми. Благодаря! :)))
А на мен ми харесва как ме разбираш!
Хубаво е философски да си вихрим неизбежните изследователски полети, непостижими с рационални средства.

Харесва ми философията в творбите ти,
посланията между редовете, възможността
за размисъл и импровизация...
И тук, въпреки яснотата и конкретността,
мисълта се движи между редовете и въздейства...
Действа ...
Поздрав сърдечен, Дела !

Поетите и композиторите са най-близо до Бога и се явяват живи барометри на случващото се с нас. Последните два стиха ми напомниха за Гьоте, чиято мисъл касае не отделната личност, а цял един народ:
Всеки народ заслужава ръководителите си!
Поздрав с една прекрасна миниатюрка, доста по-тъжна:

http://www.youtube.com/watch?v=crGp-CwTmYY

Коста

Две!

Благодаря!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/12/ananda-miryt-na-bog-koito-e-otvyd-vsiako-razbirane.60187

След този красив Брамс, се размислих в посока Гьотевото:

АНЕТЕ

Античните поети
наричали са книги
на богове и музи,
но не и на любими.
Защо ли, ах, Анете,
щом всичко си за мене -
любима, бог и муза -
не дам на тази книга
прекрасното ти име?

1767

Грацие! :)))

тялото също се промъква . Остава да се справим със съзнананието ....Ник.

Всеки по своята Стълба на духа:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/30/stylbata-na-duha.75249

Видов ден . . .
Ех, много добре написано!
Поздрави!

И разбираемо за всички, които са осъзнали, че животът им е плод на собствените избори. :)))

ЧОВЕК ИЗБИРА САМ

Човек на този свят избира всичко -
и хляба, и дома, и брата,
и своя път, и своята си личност,
и чувствата, и свободата
дали да бъде роб или пък рицар,
дали да свежда гръб и да роптае,
или да бъде синева и птица,
която иска да лети, да знае...
Човек избира всичката случайност -
да е различен или да прилича
на своята мечта, на свойта тайна,
да мрази или да обича!

Най - мъдрите са и най- прости понякога ... С памук и пинсета казваш ? И аз мисля , че е жестоко...
Провидяно е , без съмнение !
Никак не е лесно да се изчисти човек от катрана , та и овалян в слама отгоре на това. Имало е случаи на овалване и в птича перушина. Сигурно си чувала за това...? :)

Чисти, чистИ... накрая все идва Видов ден и ти светва колко малко катран й трябва на кацата с мед. ;)))
"От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед." Арменска поговорка

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/11/premydrosti.704032

Имах случаи в живота ми, които ме убедиха, че Видовия ден рано или късно идва...
Жалко само, че има една линия на невъзвратимост, която дори и закъснялата реабилитация не може да заличи..., дори я прави по-дълбока и питам се - > има ли въобще мерило за справедливост и съответност...
Май не е необходимо да чакаме Видов ден и дори и да го разсъждаваме, защото мисля си че това е еквивалентно на неспособността ни да простим...
Всичко е просто случване, докато вървим по пътя, прегърнали надеждата...
Поздрави! Много ми хареса. Четох го няколко пъти...

ЛИЛИ ИВАНОВА - ВЕЧНОСТ
http://youtu.be/POXIbGyUXB4

river

Неспособните да прощават никога няма да могат да прекрачат онази тънка червена линия на невъзвратимото. Животът е спирала. При някои низхождяща, при повечето - възхождяща.
Една от най-ценните могИи е тази да прощаваш и забравяш. Неспособният да го прави винаги е нещастен.
Справедливостта е вътрешно-вградена потреба и касае само собствените ни избори, защото всички сме плод на техните ценностни носители като провиждане за предстоящото случващо се. Какво правят другите и дали са справедливи с нас касае само тях и проектирането на собствените им ценности навън към света. Много е важно човек да осъзнае, че Другите не правят нищо заради него, а проектират Себе си като личности.
"Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/18/istinata.81714

стихът ти е като куршумен изстрел...
точно в целта... поздравявам те, от сърце...

Супер си!
Thanks!:)
Удоволствие ми беше да изчета тия paroles...
Усмихнат петък и почивни дни!

river

Mnogo e to4no !

Квинтесенция на изборите. :)))

А на мен да ги напиша в онова юношеско есе. ;)))
Истината е най-великото можене на личността ни и най-висшата парадигма на духовното ни просвещение.

Сгъстен свят... :)))
Изстрел на вълчи глас право в луната.
Страстно магьоснат от поглед насрещен.
Свил в устни вой на съдбовна соната.
Лятно безумие в изповед-среща.

"Всяка несрета носи поука.
И най-мъдрият си e малко прост..."
..........................
С годините поумняваме, но и побеляваме...:)

Винаги има възмездие......не човешко, а Божие !

Всеки бял косъм е миг на изживяно щастие! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=Oo4OnQpwjkc

Абсолютно вярно!
Всяко нещо си има цена и избирайки го, си я плащаме.
Единствено Божията милост не се заплаща и е безценна.