Добра Нова година , И нека любовта не " стовари в душите ни бремето " да " офейка -ме" в други висини..))) За мого години. ...

бездния здрач на голямат страст :))
Иска всичките манни небесни без свяст.

Пуснал съм най големя вентилатор и чета ! :)
Стихиино е до лудост , а в същото време прелива от нежност !
Прескачаш , надскачаш ...пу , да не ти е уроки !
Нека ти е :)))

Тържество на пожара?!:)
Не е ли в същността ни жаждата да прережем въжетата на котвите, с които ни обвързва бремето...Разплитащо е Реенето ти, Дела!:)))

Наскачай се миличка, сега ти е паднало...
Защото, този, който нито веднъж в живота не е губил разсъдъка си от любов, е луд по рождение!

wonder , kostas ми е псевдоним , бях nikstan но нещо се случи с блога ми и се регистрирах с емоционалното ко" ста а а и съскане SSS !!!Ники Станчев.:)) * /Още един/ Коста *

Още една премъдрост, този път проведена като кантус фирмус в стихотворението:
"Любовта е вършачка. Идва и овършава битиетата, но винаги възкачва в нагорни небеса!"
За мен репликите към коментариите са не по-малко значими от самата творба, която представяш в блога. Те я допълват, поясняват, стават неразделна част от нея.
Поздрав с едно музикално произведение в същия дух:

http://www.youtube.com/watch?v=mOfb-YZYU5g

/Още един/ Коста

За много години, Дела!!
"Искам всичките манни небесни без свяст
Ти върлуваш в сърцето ми с нежни поеми,
скочил в бездния здрач на голямата страст. "

Да бъде!!
Поздрави за Скока в голямата страст! Осенен ли е човек от ЛЮБОВТА трябва да се остави в нейния плен. Красиво е! Красиви да са дните ти!!

Страстна година за теб и да успееш и ти да се гмурнеш в извора на изгрева !!!:)))

от мен :)
Да ти се сбъдне още повече Любов през тази година! Да имаш в излишък и да се чудиш какво да я правиш. :)

"скочил в бездния здрач на голямата страст" .....
Щастие е, когато скокът в бездната на страста, не само не се римува, но и не се отъждествява със скок в пропастта ... :)

Госпожо Wonder /на български Чудо/, Тенденцията – да имат постингите Ти музикално изражение – все повече се налага. Публикуваното стихо вече не се явява единствената тема в постинга. Тя се доразвива от репликите към коментариите, въвежда се и втора, допълнителна тема, после други, това сторваш Ти според ударението на коментиралия стихото. Новите теми може да са сходни с основната, може да са различни, обединява ги обаче общ тонален план, в тях може да има и премъдрости. При това положение стихотворението Ти се явява като оркестрова интродукция на голям концерт за инструмент, в която е проведено основното за него и което ще подлежи на разработка. И друго „четене” има стихотворението Ти. То е като една увертюра, която се свири при спуснати завеси. Завесите се дърпат и започват репликите към коментариите, оперната постановка. Тя може да се превърне и в празник. Само че тези постановки започна да показваш доста по рядко от предните години, което ми навя тъжното настроение от пиесата, която прилагам в една нейна транскрипция за пиано.

http://www.youtube.com/watch?v=RKPYrH-nhjk

Нещо мнного велико!!! Ще напиша постинг специално за нея.
С пожелание да не отстъстваш вече толкоз дълго от блога,
Коста

Прекалила с всеможене любов през цялата година, Дела!:)

:)Дай Боже всекиму! Едва ли се нуждаем от битиета...:) Наздраве за "вършачката" им! Наздраве за Любовта, за състоянието в което времето спира!:)
Поздравления!