На Късна пролет с обич!



Камелия

Твое цвете   http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/05/tvoe-cvete.58213

 
Газания

Радост за теб http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/29/radost-za-teb.85347

 

Божествен сън  http://wonder.blog.bg/poezia/2009/09/27/bojestven-syn.404928

 

Будна  http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/08/22/budna-svesht.102530

 

Магнолия

Силуети  http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/03/silueti.57609

 

Прииждаш  http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/28/priijdash.84976?del=288438

 

РазПролетялост http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/19/razproletialost.513885?del=1869614

 

Същности   http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/18/syshtnosti.513332

 

Интимно  http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/17/intimno.512486

 

Моесловие за Лююбовта http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/16/moeslovie-za-liubovta.511901

 

Разцъфнал розмарин

Пролетно замечтаване   http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/15/proletno-zamechtavane.511280

 

Стовековно те бележа   http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/03/stovekovno-te-beleja.447644

  

Цветя и стихове!
Самата Пролет е цъфнала тук...

Красиви цветя, прекрасни стихове!
Поздрави!

Почти колкото тези в планината!
Коста

Пролет в цветя, музика и поезия!! Красиво!!

Поздрави, Дела!

Благодаря за стихо-цветията!...

Прочетох всичките ти стихотворения, много са хубави, а това тук най-ми падна на сърце:
Аз бях гората ти зелена, преселена от красота.
Ти беше вятъра за мене и с всеки лист ме облада.

Аз бях реката ти пенлива, шампанското на твоя ден.
Ти бе брегът ми, сила дива, в мен с всяка капка устремен.

Аз бях небето ти безкрайно и бурята на твоя звън.
Ти беше облак, слънце, тайна и най-вълнуващия сън.

Благодаря ти за красивите цветя, а от розмарина ще си направя постинг, крайно време е да напиша нещо и за тази много полезна билка. Тя е култивирана, няма я вече свободно в природата, но е хубаво да си я имаме в градината. Благодаря за чудесния постинг.

Нощен танц на прелестни цветя -
не зная защо направих асоциация
с " Цветята на малката Ида" --
Прекрасни стихове , ухание на пролет,
Любов и Светлина ...
Поздрави !

В твоя блог винаги откривам красота и любов...
Поздрави!

Боже мой !
Не е ли това доказателство , че красотата на цветята обединява ! ? :))))
Много е красиво ! :)))

"Аз бях гората ти зелена, преселена от красота.
Ти беше вятъра за мене и с всеки лист ме облада.

Аз бях реката ти пенлива, шампанското на твоя ден.
Ти бе брегът ми, сила дива, в мен с всяка капка устремен.

Аз бях небето ти безкрайно и бурята на твоя звън.
Ти беше облак, слънце, тайна и най-вълнуващия сън."


/от книгата "Светулки в душата"/
....................................
Дано винаги носиш красотата в себе си, Уондър...

това е една прекрасна цветно-поетична симфония, израз на великолепната ти душевна хармония!

красота на природата!

Наистина цари хармония!

Благодаря.

Слагам си го в моята блогвълна "Магия за пролет" за да ми е под ръка.

И някъде, зад хълма на годините,
сезон от цветове ще ни роди.
Сърцата ни ще пият с радост виното,
което в светлина ще ни твори.

Цветна стихия е заляла този постинг!:))

listec, magnoliya, planinitenabulgaria, tota, mt46, kasnaprolet9999, stela50, ckarlet, karaiany, dolsineq, lion1234, benra, kundalini, monaliza121 – сърдечно благодаря на всички ви! ;)))
Подарявам ви моята Лумнала цялост:

Смътно си спомням през тази мъгла мълчалива,
имаше нещо от древното мое заричане
да обичам, без болката тази от ляво (най-дивата) -
стара рана, която остави ме вечно момиче.
Давай на извора в себе си нежна, безгрешна посока -
ми повтаряше вятърът влюбен в косите ми светли.
Аз бях заета отново да правя над себе си скока
без да забравям, че с истини всичко обичано свети.
Виждам очите ти с моето пъстро начало
слели се в пламъчни истини, пили небето,
как ме обичаха в моята лумнала цялост,
бавно смиряваща в тебе зова на сърцето.

Акварис, коментарът ти изчезна докато го одобрявах и даже не успях да го прочета.
Благодаря за твоя дар-завръщане! Прегръщам Небето ти!
За теб моята Ненаситна дъждовитост:

По-ласкав, по-стихиен, по-могъщ
от дъхавите капки в мойте длани,
дъждът изля върху ми, сякаш мъж,
магията на своята нирвана.
По-тих от най-ефирна пустота,
с виенско колело дъждовно-просто,
дъждът заплака в прилив на тъга.
И всичко в мен измокри пак до кости.
От шепота на капки-синева,
дъждът преля на изгрева в очите.
И някъде през мен една дъга,
ми спомни, че обичам ненаситно.

прегръдки!