Чудя се, Господи, 
как ни издържаш?
Слепи за истина твари.
Как ден след ден 
най-смирено ни свързваш
с най-святото в твойте олтари? 

Мисля те, Господи. 
Старите рани
кървят ли след нашите грешки?
Колко търпение в тебе остана?
Колко смалихме човешкото? 

Няма случайности, 
няма неволи...
Нищото вее байраци.
Искам да мога 
от теб да измоля
милост за нашата нация. 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/02/19/sveta-izrechen.1055041    

 http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/10/03/boje-koito-si-v-men.1005543 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/04/25/svetiteliu.1104262 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/02/13/via-dolorosa.290419   

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/12/25/moiata-molitva.146530   

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/24/az-viarvam-v-bog.692791   

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/11/15/bojata-cialost.851384   

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/15/apostasi.651153   

  

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/09/19/degeroizirane.822434   

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/08/07/poeziiata-mi-e-manastir.375722   

Присъединявам се към твоята молитва!
Всеки има нужда от помощ, когато залитва...
Но времето пред нас е, ти знаеш по-добре...
и скоро народът ни отново ще расте!
Да трудно е.
Но духът се буди,
ще се освободи той от своите заблуди!
От много неща боли, но...никой не е казал,
че ще е лесно и болка няма да има.
Много силно ме развълнува твоето "МоЛитва-не", мила!
Ще отворим истински духовните си очи!
Нали Бог ни е създал по свой образ и подобие!
Сърдечен поздрав!

Не съм чувала или чела по свещена молитва... Не само за себе си... не за двама, трима, а за всички от тази нация...

и Земята трудно ни издържат...
Защото по-често пълзим, по-рядко политаме...
Поздрав за молитвата ти!...

и за този стих и за линковете, които си дала по-долу!
За мен беше чест и удоволствие да се докосна да твоята същност и твоите богооткровени стихове!

Бог е милостив и благотърпелив !
И така ми е хубаво да видя истински байрак от време на време .
А най - чистата молитва е винаги за другите ...
Някои трябва да стъпи от другата страна на кантара - нужно е !

Радвам ти се Дела и ти благодаря от сърце за това молитване !:)

"Не за житейското вълнение, не зарад злоба или бран – родени сме за вдъхновение, за звуци сладки в божи храм." Пушкин

"Едно само правя: като забравям що е зад мене и силно се стремя към това, що е пред мене." ап.Павел в Послание до Филипяните, 3:13

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/04/22/zemia.325613

Всичко в земността е проекция на фикцията време. Странно, нали?
Мисля си по Шопенхауерски, че доста хора не си съответстваме с идеята за времеви диапазон на съществуване, априори. ;)))

Божествен сън


Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрачът
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич,
с което ще закичи в тебе есенно
една любов от мед и стари круши,
ухаещи ще слеем устни песенно
и нямата любов ще се ослуша
през грохота избухващ на вулканите.
Ще грабне от очите ми тревогата.
Ще ти оближе с радостта си раните.
И ще узнае, че е сън от Бога.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/20/pravedni-poeti.670610

Хайде да ти върна жеста /стария/ в друга посока и с още по-любим поет. ;)))

"Трябва залеза сам да се спусне,
трябва грозда да бъде прибран,
недокосната още от устни
да не бъде девичата длан,
да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.

О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща."

Българи

Българи с древни души скитат в мене.
Българи стари, велики, добри.
В бедност поставяни все на колене.
С подлост поробвани горди души.

Българи – нашето име ще нося
винаги в храма на свойто сърце.
Наште достойнства, дори да сме боси,
дават ни святост и силни криле.

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!

стената ми във ФБ.
Прекрасно е!:)

Господ прощава ....
Някой ден и слепите ще прогледнат!

и молитвата ти, както и всичките ти стихове докосват сърцето на всички нас! Мисля си, че тя е свързана с тревогата за бъдещето на нацията ни.
Поздрави за поста!

че тази молитва е допринесла за добруването на човечеството. С колко - не зная, но в Библията е казано " Бъди верен на малкото и ще получиш много"Молитвата е пътя към Бога, но трябват и дела. Чудесно е написано, със познанието на един пространствен човек.

Вися си там значи? Дано ми отива. Благодаря!
Онова, което докосва с вътрешна сила не може да бъде пометено с нищо външно! /лична мъдрост/

Стихът е повече от точен!
За Ботевата молитва напомня...
http://www.playcast.ru/view/1193681/c5b5c2884f2250e96d4d82a27266638380a825b0pl
Б.

Поздрави за стиха, Wonder!
Ако имаме повече вяра в себе си, и си помагаме взаимно, съм убеден, че ще те чуе:)

... !
Хубава вечер!
к.к.

Хм, винаги идва Видов ден, пък и God forgive but not forget.

МОЛИТВА
Димчо Дебелянов

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!

Няма нищо тревожно в бъдещето на нацията ни - та ние сме същинска Магнаурска школа с алхимиците напред. И това го казвам съвсем сериоОЗно.

На облаци душата си разсичам.
Закичвам с тях най-ниското небе.
И в хаоса космически се вричам,
че всяко мое облачно парче
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
от доброта, от моя сън и свят,
от моя път над пропасти провесен,
от моя мед, от мой уханен цвят.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/31/dar-bojii.75394

... /това като продължение на стиха на Магнолия, за теб/:

И с този дъжд, в ръце дъга понесъл,
ще милвам всяка птичка и трева
и горски кът, приспан от тъжна есен,
и зимен стон прикътан в планина.
А след това над хорската гълчава
душата ми ще сипе своя плод -
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на разгневения – добра утеха,
на осквернения добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.

За теб нещо мнооого любимо на Рилке:

"Не сетуй, Боже, тихий мой Сосед,
когда стучусь порой во тьме беззвездной:
ведь редко слышно мне, как Ты в трапезной
вздыхаешь, одинок и сед.
Нет никого, и пить не подадут -
зря шаришь Ты средь сумрака слепого.
А я - не сплю. Промолви же хоть слово,
дай знак! Я - тут.

Меж нами только тонкая стена,
случайно; и в ночи немой
авось бесшумно упадет она -
Твой или мой
ее повалит зов.
Она ведь из Твоих же образов.

И вот Тебя обстали эти лики,
как имена Тебе наречены.
И если у меня из глубины
к познанию Тебя и вспыхнет свет великий,
то он мелькнет, как на киотах блики...

И снова станут чувства-горемыки
безродны и Тебя отрешены."

Прав си. Виж стиха на Рилке от горния коментар, а тук ще се опитам да преведа част за онзи зов и Чуването му...
"Прости, Господи, че понякога те безпокоя с тревожното си хлопане по стената, но то е, защото не те чувам да дишаш, а ти сигурно си сам в онази стая и няма кой вода да ти даде.
С очи шариш ти сред слепия сумрак. А аз не спя. Промълви само дума – аз съм тук. Помежду ни има само тънка стена. Дали ще я повали моят или твоят зов..."
/с извинение за превода, но горе в коментар 24 е оригинала./

МОЛИТВА

Моля за прошка пролятия дъжд.
Моля за милост покоя.
Зная, че светлия спомен веднъж
срещна ме с истина моя.
Моля без глас тишината край мен.
Моля без думи безкрая.
Нека да грее в небето ми ден,
нека с любов да позная
онзи красив, водопаден ефир,
с тихата нега на слънце,
с бурната обич на южен зефир,
с хлебната ласка на зрънце.
Моля те, Боже, десница простри,
Пътят ми светъл окриляй!
Нека край мен всеки миг да цъфти
с твоята обич закрилян!

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/08/molitva.450828

а,аз мисля,че Господ сме ние-Хората!!!

Всичко е много точно.
Остава слепите да прогледнат и глухите да чуят!

Даам... правилно мислиш, че Човек е Бог в развитие - като стремеж в духовната еволюция.

Човек обича, защото обича!
И не знае, че никой позор
не е кръст от небето обричан,
а е малък духовен затвор
от килии на страсти смалени,
от решетки на стари вини,
от вериги на болки смутени,
от ключове на тайни сами.

Всичко е точно такова каквото Е.

До мига, в който можем да дишаме
светове и летящи градини,
през огньовете всичко орисали
и подпалили своето минало.

И майката природа няма да ни търпи още дълго.

като се игнорират християнските забежки, идеята е много хубава

В тоя блог всички сме се побъркали, явно. Доказателство, че 2012-та идва :)

Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.

Потенцията на немара отдавна корените трови,
гризе и рони скръб в олтара на всичките си земни роби.
Опроверженската защита до кръв пределничи ни в догми.
И няма как да се забравим през цялото вселенско зобене.

Схоластиката да се можем е, мисля, сетната ни риза.
от там приятелят и ножът ще имат полъха на бриза,
след който всичко преживели ще бъдем бели от копнежи.
И само сетните повели през метафизика ще нежим.

Единодушно възхвалени ще кацат гаргите на мрака
в душите да кълват вселени и да програчват с единака,
през който вием в тишините приседналото си виваче
теологични да проскитваме душите си. И да изплачем

родилната безкрайна болка да се обичаме до края.
Замислят ме години толкова с легендата да бъда в рая.
С теб по-богата е земята ми в света с космическа енергия.
Сега оставам в тишината на собственото Таntum Ergo.

Гениално? Този път не мога да кажа така. Считам стихотворението за послание, което Бог изпраща до нас чрез Теб. Радвай се, че си ИЗБРАНА Ти, Дела. Поздравявам Те с Магнификат-а на Бах. Аз разбрах посланието, ще се променя!
Още една Твоя "Молитва" високо ценя, тази от втория линк, но тя е доста различна. Молитвата е лична, но в нея има и благодарност към Бога. Ти я отправяш от свое име в проза. Сега Молитвата е различна. Благодарността този път е заменена с извинение към Бога. Тя е отправена е от името на всички хора, като Ти поемаш греха им за забравата на Господа, за липсата на разум. Посланията в тази Молитва са много, само в заглавието аз различавам три. Всеки стих има огромна мощ и е много актуален, напр. "нищото вее байряка". И друг път съм стигал до тази мисъл, че си ИЗБРАНА. "Молитвата" Ти сега отново потвърждава този факт. Такова могъщо стихотворение се ражда много рядко. Брависимо!
Към нежната сестрица на това стхотворение, Молитвата в проза от втория линк изпитвам особено силна обич. Дали пък няма да се появи една нейна транскрипция в стихове?
Със стаена надежда и обич,
Коста

Слепи за истина твари... Поздрави от Родопите!

милост няма за съжаление.

но докато има кой да го осъзнава, ще ни бъде. Присъединявам се и аз към твоята молитва, дано Бог чуе!

Да му се не види и ситуацията, такъв потенциал има в нас като нация, а пък...
Благодаря ти!Болиш и болееш.Но ние всички имаме нужда да ни заболи, да се събудим.
Красива вечер!Еще раз спасибо!

Коста, благодаря за Магнифика-та на Бах. Почерпих се с нея в изпълнение на Амстердамския бароков оркестър. Голяма наслада!
Връщам ти жеста с Бранденбургския му концерт – любимият ми. :)))

http://www.youtube.com/watch?v=hZ9qWpa2rIg&feature=player_embedded

И с едно изпълнениe на прочутия челист Миша Майски:

http://www.youtube.com/watch?v=wk8QNzkzwYg&feature=related

ЖИВЕЦЪТ

Когато животът на кръст те разпъва
и бавно стоварва небето над теб,
когато душата ти в мрак се препъва
и сенки увиват сърцето ти с креп,
живецът остава... и той ти е песен,
с която да стоплиш смразения свят.
Животът създаден е - не да е лесен,
но с мъки горчиви те прави богат.
Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.
За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.

Крас, едно Синьо мънисто за теб! :)))

Когато самотата полази по гърба,
когато вярваш в брата, а той е на ръба,
когато те излъже съдбата в някой миг,
тогава стар и тъжен откриваш се велик
на прага на урока, че всяка светлина
е изповед за скока на нашата душа.
И вече в друго време, и с други сетива
откъснал си за семе от своята душа
едно мънисто синьо, за да те пази в гръб
от мръсна, чужда тиня и тежка гузна скръб.
Когато самотата почука в твоя свят,
с урока си богата, прогонвай я назад.
И в синьото мънисто на твоята съдба,
красиво и лъчисто, ще грее любовта.

В хората е Разковничето и в хорските думи. :)))

ХОРСКИТЕ ДУМИ

Хората, хората – старите грешници,
младите съдници, малки деца,
нежни мадони и пакостни вещици,
силни мъже или слаба тълпа,
все ще обсъждат накрая живота ви,
все ще ви лепят нелепи вини.
Както е редно – ще сипят от злото си
в чуждите рани, за да боли.
Хората, хората – дръжте ги всичките
доста далеч от добрите си дни.
С вашта мъгла да е ясно на птичките.
В техните камъни злото да спи.

Днес четох, че сме космическа нация с корен в Дениб. А сега една...

Зимна приказка

Сняг – бяло падение,
сипе пътя ми кален.
След вятърно бдение
крее облак печален.
Студ - диво проклятие,
пие топлото в мене.
Дърво – къс разпятие
е в снега на колене.
Глас – зло провинение,
глъхне в преспите кухи.
След дъх – откровение,
мрат снежинките глухи.
Нощ – бяло обятие,
хапе моите длани.
И в сън – съзаклятие,
скърцат стъпки сковани.

поклон до земята:):):)

Мисля те, Господи.
Старите рани
кървят ли след нашите грешки?
Колко търпение в тебе остана?
Колко смалихме човешкото?

ПРЕДОБРО

Мисля те, Господи.
Старите рани
кървят ли след нашите грешки?
Колко търпение в тебе остана?
Колко смалихме човешкото?

ПРЕДОБРО