2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Правото е едно от висшите постижения на човешката цивилизация. Произходът му е скрит далеч във времето. Първите писмени свидетелства са от пр.н.е – от времето на древната Египетска цивилизация. То е възникнало като устни забрани, след което през вековете се е трансформирало като система от права и задължения имащи социална ориентация. По времето на Римската империя се създава един от фундаменталните закони – Закона на дванадесетте таблици. В България първото свидетелство за законов механизъм датира от 810 г., когато начело на държавата е хан Крум.
По своята същност Правото е механизъм, регулиращ обществените отношения и неговата характеристика съдържа понятията обективно и субективно право. В обективния смисъл, правото е система от нормативни актове, които изразяват държавна воля и регулират отношенията в обществото. В субективен смисъл – то е право на определено лице да реализира своите правно-значими интереси.
Правдата е морално-етичната основа на изконните ни ценности. Тя има духовно-фундаментален характер за формирането на личността ни. Тя е понятието ни за истинност в мислите, действията и постъпките ни. В този смисъл Правдата е справедливата основа за възникването и прилагането в живота на Правото като мяра за социално равенство, социална справедливост и социална свобода.
Правдата е дълбоко-хуманитарно проявление на вътрешните ни устои, възпитание и възприятие за света, в чиято основа стои справедливостта. На тази основа се създава и Правото, като механизъм, регулиращ отношенията на хората както помежду им и така и към средата, която обитават. В тази връзка двете се сливат в общо цяло със социална траектория, съдържаща обстоятелствата на своето проявление.това с принудителното осъществяване ,някак си ме притеснява.
нищо принудително не е естествено
Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение.
естественото право явно е в дисхармония с останалите, онези, които осигуряват привилегии /Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг./
гадна работа са привилегиите, ако не си от привилегированите.
а китайците казват че, дявола се движи само в права посока.)))
Днес Правото развива своята нормативна същност чрез принудителната сила на Държавата. Правните норми се развиват и санкционират от компетентните държавни органи по определен ред. Държавата е политическата рамка на обществото, която се характеризира с три елемента: територия, население и данъци. Методите на правно регулиране са: Равнопоставеност, Власт и подчинение и Метод на препоръките. Правото има защитна, възпитателна и регулираща функция.
Само питам.
Написаното от теб не се отнася за общност, в която истината е добре приета само тогава, когато е безвъзвратно закъсняла!:)
Няма такава като процитираната от теб "ценност" - това е девалвация на думите.
Отговарям ти:
Източниците на Правдата сме самите ние. Източникът на Правото са писаните закони.
Правдата има духовно измерение. Правото има материален израз чрез прилагането на нормативните актове, защото е плод на общественото ни развитие.
Правдата има индивидуален характер. Правото – обществен характер.
Правдата определя кои сме ние като личности. Правото регулира и санкционира отклоненията от етичните норми в поведението на личността, когато те са в противоречие с обществените интереси.
Правдата има индивидуално волепроявление и разбиране за нещата. Правото въплатява еволюционните достижения в развитието на цивилизациите, които регулират поведението на индивида.
Мярата за позволеното поведение е вградена дълбоко в нас, благодарение на Правдата. А Правото обезпечава тази мяра.
14.10.2011 22:54
Обаче не започвай да си го представяш веднага като сетивно изживяване, неминуемо кореспондиращо с до-личностна промяна.
Ако деянието е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана група хора, вероятно и някога нормите са диктувани /устно/ от болшинството подредители на световния ред. ;)))
това с принудителното осъществяване ,някак си ме притеснява.
нищо принудително не е естествено
Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение.
естественото право явно е в дисхармония с останалите, онези, които осигуряват привилегии /Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг./
гадна работа са привилегиите, ако не си от привилегированите.
а китайците казват че, дявола се движи само в права посока.)))
Правото е обективно явление, при държавна форма на управление основен регулатор на общественните отношения, които отразяват степеннта на развитие на обществото. Определението си е лично мое и според мен най-точно и пълно отразява същността на правото. Що се касае са норм. актове те по принцип материализират правото, но е възможно чрез тях да се материализира и "огледалния му образ". затова има и институция за атакуване на подзаконови хр. документи/ за жалост няма институция на нац.ниво за атакуване и на законови- както е например в Германия/ Трябва ли да Ви напомням за Ив Хаджийски само ще префразира един негов постолат/ Когато зе правят закони обслужващи частни интереси в разрес интересите на обществото- трябва да си умопомрачен да ги изпълняваш.
Обективна, субективна, относителна, абсолютна. Имат ли допирни точки и кога.
Колко вида са обективните, а субективните.
Променливи ли са или постоянни.
Дали зависят от време, място, култура, възпитание, класова принадлежност, как и доколко.
Между истина и правда има ли общо и доколко, ако има.
Има ли абсолютна истина, а правда?
Каква е разликата между правда и неправда, и как и с какво се определя.
Има ли общовалидни начини за тяхното разграничаване във времето и пространството, в обществото, и доколко те са обективни и общовалидни.
ИЗОБЩО ИМА ЛИ ПРАВДА В СВЕТА, ВЕЧНА ПРАВДА В СВЕТА, ЗА КАКВАТО СЕ ПЕЕ В ПЕСНИТЕ И ПИШЕ В СТИХОВЕТЕ.
Не е ли едно бутафорно, конюнктурно понятие, твърде относително, спекулативно, което всеки си представя и преиначава така, както му диктува интереса, интереса клати феса, и налага, стига да може, както му изнася.
Естествена правда, изкуствена, лична, обществена, общовалидна, общочовешка,дали съществуват и дали и как се променят по време и място.
А проблема за ПРАВДАТА не е ли един от най-трудните и проблемни казуси на... на етиката и морала, на правото...
Кое доминира в света правдата или неправдата.
Казват неправдата...Защо е така и докога.
И дали ще дойде ден да зацаруват вечна обич, вечна правда над света.
Пак да потретя, че... Правдата има индивидуален характер. Правото – обществен характер.
Правдата определя кои сме ние като личности. Правото регулира и санкционира отклоненията от етичните норми в поведението на личността, когато те са в противоречие с обществените интереси.
Правдата има индивидуално волепроявление и разбиране за нещата.
Правото въплатява еволюционните достижения в развитието на цивилизациите, които регулират поведението на индивида.
Мярата за позволеното поведение е вградена дълбоко в нас, благодарение на Правдата. А Правото обезпечава тази мяра.
Ако сравняваме Правдата и Правото, то първото е фундаментът за второто. Ако ги разграничаваме – то Правдата има основополагаща функция във формирането на позитивния и честен характер на човека, а Правото се разраства до няколко структурни двойки в законотворчеството си: частно и публично право, материално и процесуално право и вътрешно и международно право. Правото вече надхвърля, макар и да засяга, частните интереси на човешкия индивид в неговия личен свят.
Мисля, че Свободата на личността е пряко зависима от мерилото на съвестта и чувството за справедливост на всеки човек.
Освен това, бидейки ръбест индивидуалист, смятам, че всеки трябва да обследва света от личното към общочовешкото и от своето към общозначимото.
Както и една по-прекрасна - на Дизраели:
"Ако хората са чисти, законите са безполезни. Ако хората са покварени, законите, са безсмислени."
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница