Опърпано от лято и стоене на слънцето му писна да ни топли.

Отърси се от няколко вселени. Усмихна се на птичите ни вопли.

И сключи обръч в тичинка на цвете. Ослънчи цялата й същност.

Танцува най-ефирно с ветровете. И с облаци я напрегръща.

Издърпа нишки през стеблото и люлна се насред пейзажа.

Навън цареше лято кротко, с най-чудното зелено в пазва.

Окърпено плашило сведе, опиянено с аромат на лято,

най-валсовите си колене и... в думите политна кратко.

 

Безшумно слънцето стаи се и хвърли сянка с боров поглед.

От нежните треви орисани надничаха цветенца с рокли.

Каква е тази непосилност да лъхам аромат на нега?

Попитах се, но всъщност стилно, отминах идващата жега.

Дрънкулките на каланхое, валяха над коси лаванда

насред палитрата на зноя. Изпъстрил цялата веранда

се спусна дъх на олеандър и тайничко кръстоса мрака.

Просветваха цветя. А Андрас усмихваше се недочакан.

Най-женствената моя слабост цъфтеше в устните на дракон.

Петнеше Елеганса с радост - и свечерена, и дочакана.

А аз стоях – дивак учуден - и мислех си: „Дали ме има,

за да ухая всесъбудена до следващата твоя зима?”

Сега се раждаш и празнуваш, а аз отдавна съм зелена

и само в семена сънувам духа на твоята вселена.

Дали от цвете бях ти корен? Или съм нежен пеларгониум?

В очите ти синях ли с взора, от който в мен любовно сронваш се.

 

Не зная, но е най-прекрасно когато някак си в зеленото

удавя всичките си страсти и оцелея променена.

А ти сподавено мълвиш ме и някъде в степта се мъчиш

косите ми от дива вишня в ръцете си да сплиташ мъжки.

Сега е време да отключиш зеленото и да изпееш

бълбукащото от бърдуче, желание да закопнееш

и най-дълбоко да усетиш – отвъд костта преди сърцето,

че моята душа е цвете, а аз жената на небето ти.




NB! Снимките са личен архив!

 

Поздравления за цветността!
Б.

Благодаря, wonder!
Ослънчи ме! :)

Насладих се с цялата си душа и сърце!

Да беше сложила и някоя маслинка, та да има мир:)))

Къде се е скрила подобна красота?
И следващият път, повече фокус, нали?
:)))

Палитрата си е можене на Природата-майка и Вятърния баща.

За мен е Радост! :)))
Шарено лято и за теб!

В собствения ми двор е тази красота. :)))
И никак не е скрита - разпищолила се е с цялата си прелест и многобагреност. Никой не знае когато губи фокус какво печели, нали? ;)))

Ха! Не съм решила - не съм направила постинг с дърветата. Имам си сребърна маслина, плодороден нар, островна мушмула, изкусително-вкусна кайсия, дървото на пътешественика, лимонокипаро, бугенвилия, мандарина, хибискус, евкалипти, борове, кипариси, смарагдови туи, смокиня, пинии и още няколко красоти. Щом си рекла ще се допълня тези дни преди да се отвея отново. :)))

Чудничко! :)))

"и... в думите политна кратко", много! А и цялата живост наоколо теб, Уондър, съпричаства ме :)

Живецът... :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/02/jivecyt.57337?reply=310548

Всичко грее!
усмихнато е червеното,
усмихнато е оранжевото,
усмихнато е жълтото,
усмихнато е и зеленото в сърдечности,
усмихнато е и небето ... :)
Красота в отключено, закопняло зелено... !:)
Поздрави Дел !:)

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/05/06/dnes-mislete-za-men.540338

Ех, че хубаво видение - събрало красотата на Небе и Земя.
Опияни ме твоят аромат на лято!
Поздрави, Wonder! :))

в твоите градини и в чувствата ти да е.

Момиче - песен,

Ще се превърне ли Твоето завръщане подобно на завръщането на Хоровиц сред приятелите си преди години?Със сигурност!Убедена в тяхната обич към Теб,какво ли си приготвила за тях в гениалната си главица?Доста дълго време ни липсваше.
С очакване и обич,
Коста

Цветя и прекрасен стих! Красиво!

Сред толкова усмихнати цветя, как да не се усмихнем на Чудото, превърнало мрака в зелена градина на своя дух, нали? :)))

Не мога да повярвам, че си създала това огромно богатство от живи цветове! Всъщност за твоя Дух няма невъзможни неща...;):)

НАПЪЛНИ МИ ДУШАТА И ОЧИТЕ С КРАСОТА.
БЛАГОДАРСКО!

ПП САМО ЗАДНИК С НЕЧИСТА ДУША МОЖЕ ДА СЛОЖИ МИНУСИ НА ТАКЪВ ПОСТИНГ.

Много добре си подредила тази красота!

Заради проблеми с простатата вече не ебе, а само препикава.

Много умело си съчетала красивите цветя с хубавите стихове!
Поздрави за постинга!

- megg, когато ходих за пръв път в Хайфа, установих за себе си, че съм бахайка по дух. Бахайците живеят, спазвайки два неотменими закона - всеки ден да твориш нещо съвършено, стремейки се към Красотата и Прекрасното и през всяка своя мисъл и действие да създаваш Хармония и Добро в света. Ето тук частица от тази градина: http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/09/25/bahaiskite-gradini-hramyt-chudo.237725

- compassion, благодаря ти! Дай Боже всекиму! /чета те на малки осмислящи глътки, да знаеш. :)))/

- planinitenabulgaria - Няма нищо по-нетрайно от завръщането, Коста! Благодаря ти за споделянето и надеждата за Римските мостове. Разсъждавам върху трагедията им и се чудя на хората-рушители... как така не осъзнават, че са просто космични прашинки в ръцете на вятъра и единствено съзиданието ги осмисля. ;)))
http://vbox7.com/play:f5bab64b

- Анонимус 21 - Такива са! - Деволюцията майката си трака! Както казва Ориген /най-талантливия сред учениците на Климент Александрийски/ на баша си: "Да не стане с тебе така, че заради нас да промениш мислите си." ;)))

- katan, благодаря! Ти като човек на багрите си усетила Хармонията. :)))

- tomich - За всякой Дух няма невъзможни неща! :))) Съзиданието като творчески процес е грандиозно като труд ако си такъв дзвер-перфекционист кат` мене ми. ;))) Лошото е, че никой градинар не ми е на нивото на въображението, че да си представи лехите в последствие и само една приятелка-естет има право да ми пипа в градината, освен майка ми, която обаче плеви наред и китки, и плевели. Тази година успя да унищожи само 30-тина Лилиума и около дузина Тигриди. Много грижа и отдаване иска живата картина на един двор.
Ей за това уважавам японците - заради техните дзен-градини! :)))

- hristo27 - Тъкмо разказах по-горе на Томич какъв гранде-труд си е това ако си краен естет. Но когато се събудя сутрин от песните на птиците и сляза да пия кафе в беседката на двора, ехххх... потапянето в кефа е пълно. Май се разглезвам все повече. ;)))

- borjanmljakov, единствената "мерудия", която се зеленее е топката Босилек под туята Борбон на снимка № 11, но казвайки "топка" не искам да ме запознаваш с интимните ви светове, плийз. ;)))

- magnoliya, обикновено нещата се следват от самосебе си. :)))
Трябва да ми предадеш опит с Хибискуса и магнолиите. Имам и един люляк, който си взех от България и вече трета година пуска листа, а не расте нагоре, за разлика от едни храсти кучешки дрян, които се извисиха като Емпайър Стейт Билдинг над мандарината и се мъчат да я засенчат. ;)))
Истината е, че действам на автопилот и нямам много време да се ограмотявам енциклопедично в изкуството да правиш градини. Повече ги съзерцавам след пролетната офанзива. :)))

... т.е. красота, която е роза... е роза... е роза. :)))

Красиво!

на духа ми - на духа ми

TO MOIA DYX XI4 GO NIAMA

Много красиво! Поздравления.

- iliada1 - Природата е велик Художник, а вятърът разбърква палитрата й с най-прекрасния устрем, който съм наблюдавала някога. :)))

- georgilagadov - Може да си го маскирал зад купища невяра към собствената си могИя? ;)))

- ognena71 - Благодаря! И с голяма доза Агни в Аква-съдържащото се. :)))

зелените градини на духът ти, wonder...
Поздрави!

Eмоция, душа, трепетни красивости...Браво, сис, винаги вярна на себе си и безумно талантлива.:)

Поздрави от една сварена рибка :))), леко поосвежила се от цветната красота тук!

Безподобно! Ти от всичко съумяваш да изваеш пракрасен стих, Дела!
Благодаря ти за великолепието!

Благодаря! Надявам се... :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/05/06/prosiiavam.742470

... поради Климата на Вечната цивилизация, както го нарича Сократ.
/Майка ми казва, че ги садя с любов та затова... ;)))/
Абе като дойдеш ще съм Едем-нала частичка от палитрата на ветровете и ще съм я попиляла в разни лехи и кръгове. :)))

Ей такава бугенвилиа искам да отгледам, но тази е от пред портите на истинския дом на Св. Петър в Капернаум и е дълголетница. Стоях под нея захласната цял час докато ме изчегъртат от там. ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/05/03/jaravni-zvezdi.740492

И аз се кефя много! ;)))
Сега да ти намятам една чудесия на Тарковски, която напълно споделям, за довършване на кефа:

"Животът на душата като че ли е именно в способността на душата, в степента на съпреживяване на света – от една страна недоволството от несъвършенството на сетивата, а от друга осъзнаването на невъзможността за пълно сливане със законите на Вселената, както казва на едно място: „с половин зрение виждаж, с четвърт слух чувах”, но поезията се догажда за съзвучието, за принципа на закона и в това е нейната роля, тя дава плът на неуловимия иначе живот на душата. Самосъзнаващата се душа е живеещата, прозираща душа. Осъзнаването на ограниченията за съпреживяване на света дава онази отговорност пред съществуващото, което май е доброто, откъдето и произтичащото от нея удовлетворение, че все пак в реалността на тези сетива физически и душевни, човек може да бъде част от света, и то част, която да не е деструктивна. Животът се оказва е преди всичсо съзидателност, участие, съучастие."

Ерго словото и словописа са вид стихия като тази на живопистта, която пък си е чиста пробо Природна докоснатост свише, когато одареният с талант художник, възпроизвежда света през очите си, в които Бог е влял светлина.

Имах няколко цвята, но тъй като стават високи, през зимата трябва специално помещение за тях. Затова ги подарих на приятелки.
Магнолия нямам. Бях засяла семена, но нито едно не изникна.
Не зная какъв люляк имаш, но и моят, белият не расте много бързо. Имам един лилав, който искам да изкореня, но не успях, постоянно излизат издънки.
Харесала съм си индийски люляк. Мислех да си закупя, но като прочетох, че не издържа на течение, и от него сигурно ще се откажа. През зимата температурите като спаднат под 15 градуса, всичко измръзва. Миналата зима ми измръзна пасифлората, беше огромна. И така - трябва да се съобразяваме с климата.

В зеленина и багри свежи духът хармония открива
и къпе се в любов небесна, и възкресен от нея черпи сила!:)
Усмихнат поздрав в топла лятна нощ от мен!:)

Виждам те в градинката ти разцъфтяла...
Душата ти с цветята нежно разговаря... :))

Влюбен съм, ... в тази градина :))))