:)))))))))
Валя

Санторини? На него ми заприлича. Може и да греша...

"че животите значат когато сме двама." - това е истината! И щастието! Весело лято и на теб, Дела! Живей мечтите си. Можеш го! :))))

Ще! С Радост... :)))

И още шест острова ако не ме пипне някоя морска болест или капитана не проговори български, за да ни свали от борда. ;))))))))
Ти защо не ми каза, че еспаньолците са такива гранде купонджии? А как пердашат български хора в стил Пасо добре, хахахаххх...
Целувки и вятър в платната ти, Жени!

но на втория път ми допадна чудовищно. Най-вече с тържествената звучност, с лексикалните находки и с краткостта. Вальо.
Позволявам си да направя едно кратко анализче.

Само ако "анализчето" е добронамерено и не обругаваш други творци посредством него.
Поздрави и песни!

Днес е време за Табула раза в душите,
от което се учим да бъдем правечни.

Да пишеш е лесно , да изтриеш е най-трудно и ти знаеш защо е така. Истината е , че всеки досега е писал , а малцина са знаели как да трият и мисля си : бъдещето е на тези , които наистина изтрият всичко до Табула раза.Тогава друг ще напише всичко !
Островите са чудни ,досущ като "ново писане "! Приятно прекарване , Дела ! :)))

Какво да кажа за този разкош?
А последната строфа - за запомняне и заучаване!
Благодаря ти за прелестта, Дела!Все така да те обичат думите!

Време е... и някак неочаквано, на всяко място, без обозрима причина, то може да се случи, като рожба на свободната воля и еволюиралия, до нужното небе, дух.
Но и знаем, че никое небе не е последно!
Красиво лято, Анима Кандида! :)))

Мерси! Имаш координатите, посоката на вятъра и умението да управляваш собствената си флотилия дори ако от нея ти е останал само Флагманския кораб. ;)))

То като кеффа, с който си спомняш как...
"...откриваш,
че едни момичета се свалят със спортна кола,
а други с Джон Дън."

Затова, използването на комбинация от тези практики може да ни помогне напълно "да се събудим" за всеки цвят от дъгата на собственото ни същество; за всяко ниво от спектъра на съзнанието ни и така да осъзнаем истинската си природа и състояние; едно събуждане, често наричано "просветление", "успокоение" или "великото Освобождение".
Свободен полет, Адриан! :)))

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/29/chasovnik.482044

Да изчистим душите си до синева небесна...
И светлината да напише: " животите значат когато сме двама."

Поздрав!:))

Бъди все така жизнерадостна и прекрасна! :)))
Пази душата си и обичай истински в живота си само тези хора, които ти подават ръка в труден миг и докосват сърцето ти с обич!

и слънце в косите! Другото зависи от Капитана:)

Извинявай обаче вместо плюс, натиснах минус и докато се поправя, блогът го отрази :((((
Сигурно защото се развълнувах.
Благодарност за стиха и на теб хубаво лято!
После ще разказваш и споделяш.

Не дръж на тези неща! Важното е, че си се РазВълнувал/а! ;)))

PS Апропо, можеш ли да ми кажеш как гласуват отрицателно като невидими? Ако не са модератори и са оправили "онзи" бъг, тогава Как? ;)))
Бибиткащо лято на теб и сие! Аривидерчи!

Аз "само тишината ще докосвам - да проехти" /по ИванМетодиевски/
Капитана е стар морски вълк, обещаващ лов на Рибите-дракони през всички дни подходящи за "лов на рибка бананка". А аз смятам да се отям на морски дарове. ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=40GWhnATQd4&feature=player_embedded

Просветлението е любов, а тя е чудото, което не спира да опъва платната на твоя творчески устрем!:)
Да бъде светлина за всички ни!
Познанието няма да ни остави слепи за слънцето!
Деца сме на славни предци!
Хубави майски дни за теб!:)

Благодаря, Инел!
"Non est ad astra mollis e terris via."

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/25/bylgari.269885

И за теб Дел, безоблачно и синьо, слънчево и усмихнато лято! Или с малко снежно бели облачета, които да се усмихват на фона на безбрежното синьо, отразявайки в себе си радостно лятното слънце!
Сърдечно, поздрави и усмивки! :)))

Далече си, а всъщност - близо, с цялата тая синя хубост, която нахлува през очите ми, за да ми припомни една позабравена романтика. А стихът е чуден!:)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/03/ako-sreshtna-pak-sebe-si.629014

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/23/dushata-mi-e-tvoiat-ravin.624084

Хубави стихове, а снимката ме грабна! Вече си мечтая за онова синьо море . . .

Допадат ми идеите за "прабездна сияйност", както и за преузнаването на близката далечност.

... са най-прекрасният подарък, който мога да си направя, празнувайки живота. :)))
Хубаво лято, дъхаво цвете!

Я! Да не си в кроскултурен шок? ;)))
Звучиш не само възпитано, а дори смислено.

Една Съдба-Любов за теб:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/13/sydba-liubov.650121

Да, да, но също не са за пренебрегване и "се преслучиха" , "правечни" и като цяло творбата няма равна на себе си! Надминава всички очаквания!

Космическо Създание,
Без да съм Чудесница Ти благодаря за пожеланието,защото също ще имам прекрасно лято по планините на Сърбия.Нашите ги свърших.А за близката далечност - Ти изобщо не си далеч,защото за мнозина от нас Ти си навлезе в сърцето им.Обичаме Те,Дела,
Коста

Охоо, паркетни лъве, алоха! ;)))
Още колко нови профила ще спретнете в моя чест след моп(с)асан?
Пропуснал си „ интенциите вхором” и всички междуредия.
Теб те черпя с малка извадка, от „Литературен вестник”, на Владо Любенов:

„Има една много интересна порода хора - най-неприятната - тези, дето умеят да доказват съществуването си на себе си и на околните, само като издават звуци и миризми и като откриват и съобщават неприятни новини и факти. Първият подвид е по-безвреден - достатъчно е да се отдалечиш и те престават да съществуват. Но от втория вид отьрваването е по-трудно - неговите представители чувстват неистова необходимост да запознаят околните с неприятните неща, които са научили или доказали. Затова те говорят високо, пишат по вестниците или издават книги. Точно такива хора съобщават на малки деца, че са осиновени и майка им и баща им не са им майка и баща. Душата на тези хора празнува в дните, в които могат да съобщят за смъртта на някой друг.
Имаше един световноизвестен литературен критик, който беше посветил живота си на това да докаже, че Шекспир, макар и гениален, е бил хомосексуалист, а пък Лорка е умрял от сифилис, а не от куршум в битка.
А наскоро едно подобно човече убедително защити тезата си, че Джокондата всъщност не се усмихва, а изглежда особено, защото зъбите й са избити от бой и странното й изражение всъщност е някаква щърбава патология.
Всеки от нас познава най-малко по един такъв човек.”

Благодаря, Коста!
Планината е съкровищница от красота и преживелици, които се запомнят за цял живот и винаги ще бъде любимото ми място.
И за теб... моето споделяне за любимата планина:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/13/moiata-planina-velikolepniiat-pirin.69629

Когато на душата й стане скучно от светлина, тя знае че се разтваря в хоризонта, оставяйки вертикалния водопад прииждащ в небето на земята да бъде синьото от високо до ниско, а тогава във мечтите няма разстояние, което и време да отброи.. а ти това дали си писала в този промеждутък, само икона може да знае..
:)ка с Любов и Хармония

Днес е време за Табула раза в душите,
от което се учим да бъдем правечни.
И когато сгъстим до незнайност мечтите
преузнаваме своята близка далечност

Прекрасно е. Поздрави!

Живея в Кипър и сякаш тези стихове са писани тук!Браво!

не е идея за бъдещето, а е започнала след Втората св.война.
Резултатите й се забелязват вече в поведението на човечеството - масово полудяване.
"...и така ще бъде до края, защото няма полукрай..."
Вървим към тоталната бездуховност и варварство, предвестници на модерното робство.
Ето ви tabula rasa.

Поздрави!

и аз ще живея на Санторини :))).

Вярно ли е, че непрекъснато духа вятър?

единството на противоположностите (в житейски, а не в марксически смисъл), може винаги да бъде съвсем далечно-близо! )))

"Лек, свеж ветрец, божа благодат, повя и го омая.
Над него, бухнали, гъсто се преплитаха звездите, разцъфнало бе небето, а долу на земята, камъните лъхаха още, напечени от дневния зной; на земята и на небето – дълбока тишина, направена от вечните, по-безмълвни и от безмълвието, гласове на нощта. Покой, сладост; закрил очите си Бог, - слънцето, луната, - и бе заспал. Мрак, навярно беше полунощ; и както размишляваше, очарован, какъв рай само е това, какво уединение, изведнъж вятърът се промени, натежа; не беше вече ветрец – божа благодат, а мазен, тежък зловонен дъх, сякаш пъшкаше и се мъчеше да заспи, но не можеше, там ниско долу, сред смърдящата гнилоч или сред влажни, подгизнали градини, някакъв звяр или някакво село; въздухът се сгъсти, изпълни се с тревога, издигаха се хладки дихания от животни, хора и космати духове; и остър мирис на току-що изваден от пещта хляб, и на кисела човешка пот, и на лаврово масло, с което жените мажат косите си.
***
Бледомургава, висока, с големи очи; преминала беше вече първата си младост, навлизаше в неспокойната медена горчивина на есента."

Нали знаем-ем, че Живеенето не е в консенсуалната реалност, нито в схоластичното схващане на тълпата за ницшеански легенди, просмукала отнякъде безплодната си бременност... :)))

По скулите ми се търкалят несмислените обещания.
Попиват в чистата ми вяра разколебаните желания.
Походката ми е ранена от грацията на летежа.
Пулсират сините ми вени по бялото. И въртележат
в кръвта ми своята разруха. А после нежно ме стопяват
в ръцете ти от несполука, протяжни в мене до забрава.

Евхаристо пара поли! :)))
А и какви череши имате тааам!
А аз имам опазено /в Кипър/ едно чудно приятелство и научих, че понякога има общуване, което струва повече отколкото една добра книга.
От онези мигове за среща с точно-Избраните хора, които ти пишат съдбовностите... Ехх, спомени, спомени! :)))

Виж сега, Духовний чуднико, Табула раза, освен в нарицателния си смисъл... бива обкичена и с други смисли.
От Тацендо нон инкуритур перикулам /Който мълчи, не се излага на опасност/ през Тацере несцит идем кви несцит локвуи /Не умее да мълчи, който не умее да говори/, та изхождайки от Темпора мутантор до моето двуяко /тук вложено/ Тацитурнитас стулто хомине про сапиенциа ест /Мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта/, а Мъдрецът помни само това, което Знае /за знаенето като можене, а не като предузнание/ а и Защото Тамен ест лауданта волунтас /Свободата е по-достойна от похвалата, а и както знаем /можейки/ Танти номини нулум пар елогиум /Много са звани, малко са Призваните/.
А, че се вървеше към Без-духовност беше факт, който отскоро се промени. Сега сме в нагорното сечение на спиралата /И не казвай, че съм Оптимист, защото в случая съм и реалист/ и макар че Тестис унус тестис нулус /Един свидетел не е никакъв свидетел/, то Тот капита тот сенсус /Колкото глави - толкова и мнения/.
Кеффф! :)))

Вярно е... :))) Като на повечето острови Вятърът танцувайки с морето, не спира да го обговаря с дъха си. Всеки Буенос Айрес обаче си е атестат в полза на Чистия въздух. И Чистотата като цяло.
То е ясно, че ако аз не дойда до теб първа, ти ще дойдеш при мен. ;)))

Нали? ;)))
По-добре да постигнем мъдростта на Табула раза, за да пишат в нас свише, вместо цял живот да правим лапсус лингве-та, за да се обясняваме на не-разбралите - те само временно са не-разбрали. На всеки му идва Видов ден рано или късно.
Ей, Мъдрецо-Бард и Друид! Ще надниквам в блога от някое пристанище, за да пия елексирите от Можещото ти познание. ;)))
А тази твоя квинтесенция си я взимам с мен /и аз се радвам, че сме в общ Път/:

"Именно тези, които казват
да не се вземаме
на сериозно,
най-много
от истината се пазят
и животът им е стена от пози."

Благодаря, Wonder, за лекцията по толерантност!
Предполагам латинските сентенции са от изпита ти по Латински от студентските ти години.
Щом ги харесваш, ето ти още една, но няма да ти я превеждам...;)

Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo...

Salve!

Crusader

Всички са ме изпреварили и са казали всичко. Почти!
Аз ще ти кажа най-важното: Седем фута под кила и пристан, където да се завърнеш :)
http://youtu.be/ABiMGySR81Y

защо така упорито си се захванала с фразата"да не се взимаме насериозно"? Според мен трябва да има това леко неулавяне на себе си, така я разбирам аз, и така е възможно дори човек да съумее реално да се заобича, долавяйки се. За което тук и ти говориш безупречно, прозорливо, гладко :) А моето лято започна, прегърнах морето! Изпращам прегръдки и към твоето :)

табула раза да ни е лятото!

ти желая, Чудеснице! Попътен вятър в ,,близката далечност''! И нека синята повърхност те зареди с Ницшевата ,,повърхностна задълбоченост''!

Салве, Магистър! :)))
Останал ми е от времето когато смятах, че всеки уважаващ себе си всезнайко трябва да научи поне 7 езика и да чете в оригинал Шекспир, Панчатантра и минимума от Метаморфози. ;)))
Ако си чел Шлиман, ще ме разбереш. :)))

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/26/bezdna-ot-sila.480006

Аз ти подарявам цялата дискография на моят любим тенор:

http://www.alessandrosafina.info/
Ако има поезия в музиката - той е!
http://www.youtube.com/watch?v=vOEMvv6edFg&feature=player_embedded

Остров

Острова зелен. Червена рокля.
Каменната къща. Синева.
Стъклените чаши с вопли,
залез в залива, нощта...

Птиците от песен. Тишината.
Облаците в края на дъжда.
Острова зелен и непонятен.
Бляскавата ми душа...

Нежната хармония на утро.
Литналия вятър. Пролетта.
Танца на сиртакита-минути.
Моят свят от стих и красота!

PS Прекрасния куплет, който споменаваш е от стих на Славимир Генчев, който е безапелационен мъдрец и смятам, че притежава онази харизма на словото да сътворява квинтесенцията на житието като кристална същност на космическите истини, които ни съставляват.
Благодаря ти, сестра! Хубаво лято!

Катарзисът на Огън-Вода /респ. слънце-море/ си е живителен особено когато си обграден от синя аура и можеш да подаряваш залези всеки ден на любимите си хора.

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/27/lodki-na-spomena.480711

Ехх, Джош, ще разтоварвам в точно този Ницшеански смисъл "веднъж завинаги искам да не знам много, защото Мъдростта слага граници и на познанието." ;)))
Благодаря ти за всичко, което умееш да ПроВиждаш с красивия си ум.

http://www.youtube.com/watch?v=rke2oL_VD48&feature=player_embedded

Не искаме вече да знаем ние, ,,знаещите'', искаме да усетим плавния танц на леките като перце ,,форми, звуци, багри''! Защото те казват много повече от тежките научни дефиниции.
Удоволствие е общуването с теб, вникващата, вчувстващата, разбиращата!
Прекрасни мигове, Уондърче!

но си остават далечни... Красиво и вълшебно лято!...

Чел съм за Хайнрих Шлиман първо от автора на "Богове, гробници и учени" - Марек/Ceram, която притежавам и в оригинал: издателство Rohwolt Verlag GmbH Hamburg, 1949 г., а след това и от други източници, но нещо конкретно от самия Schliemann не съм чел, така че ще ми е много интересно да знам какво точно си прочела от него.

Игра на думи :))
Е гърците си имат Санторини ние Созопол

Така е, но те си имат още около 2 000 подобни острова. И страхотни закони за устройство на територията. ;)))
Неистовото застрояване в Созопол доста развали пейзажа.

Важността бе из факта, че полиглотиката е научаема, а не вродена като дарба. Учил е един език за един месец. За Шлиман говоря.
Доколкото си спомням методиката му е била семейна тайна, но я има загатната в "Гръцкото съкровище", когато открива Троя и всъщност обучава жена си да научи език за 1.5 месеца. ;)))

Не и сродните души, както и душите-близнаци. :)))
Емоционално и шарено лято и на теб!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/12/dushite-bliznaci.89763

... Хармонията на противоположностите ми в Едновременност! Чудно! :)))
Катарзисът сред Природата си е жива нирвана в този смисъл на Безветрие, който те топва в онази Празнота, в която има Всичко.
Една Блажена въздишка от мен:

През звездите на мислите нощни
с бурен смях ме обзеха вълните.
Гларус нежния мрак поразроши.
Избуяха мечти в дълбините.

В чаша лятото нега отрони.
И почерпи за сбогом луната.
В мен помаха отлитащо спомена.
И блажено въздъхна душата.

Edna pregrudka s poluxa na morsi briz i edna usmivka s po purviqt izgrqva6t slun4ev lu4 za teb sireno...:)))
Buon divertimento!!