Природата поддържа вени от старите универсалии. 
Махизмът* тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии. 
През битието на раздора, отхапваме луната в резен 
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия. 

Потенцията на немара отдавна корените трови, 
гризе и рони скръб в олтара на всичките си земни роби.
Опроверженската защита до кръв пределничи ни в догми. 
И няма как да се забравим през цялото вселенско зобене. 

Схоластиката да се можем е, мисля, сетната ни риза. 
От там приятелят и ножът ще имат полъха на бриза,
след който всичко преживели ще бъдем бели от копнежи. 
И само сетните повели през метафизика ще нежим. 

Единодушно възхвалени ще кацат гаргите на мрака 
в душите да кълват вселени и да програчват с единака, 
през който вием в тишините приседналото си виваче 
теологични да проскитваме душите си. И да изплачем 

родилната безкрайна болка да се обичаме до края. 
Замислят ме години толкова с легендата да бъда в рая. 
С теб по-богата е земята ми в света с космическа енергия. 
Сега оставам в тишината на собственото Таntum Ergo**.    

 

*Махизъм – изопачаване на понятието „опит”

**Tantum Ergo - благословия за свето причастие, произнесена от Тома Аквински

 

казана дума-хвърлен поетичен камък! :))
Минусите са за разкош...
пп аз разбрах! :)

Уауууууууууу.........занемях

дано да видиш през прозореца светулката на щастието!... :))

Или...
...Единствено универсална - личната тишината ...

Хубава и щастлива, усмихната седмица Дел !:)

Както написа един Анонимус, чиято пледоария се самоизтри, днес "минусчията ще клечи" в моя блог. Няма лошо, може да му е по... голяма нужда. ;)))
Я, да те черпя една чудна Лхаса:

http://www.youtube.com/watch?v=uGNk_zHy4Mg&feature

Както викаше Ал Пачино в един чуден филм, в който танцуваше танго на "Пор уна кабеса."

... изостанаш с целите си.
Щом си решил да ми нафраскаш толкова минуси колкото прочита има стихът ми, следвай си целите неотклонно, та даже с риск пре-УМ-ора. ;)))

Днес твоя блог много ме раз-ведри. ;)))
Хоп, една светулка за теб:

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/27/lodki-na-spomena.480711

Мерси, Сънчо! :)))
Ще надниквам през няколко дни за Жълтата ти жена. :)))
Синята беше смертелно попадение!

http://www.youtube.com/watch?v=WuMt7rsyfJs&feature=related

... Да... жълтата(слънчевата жена)... на силата, цвета на слънцето ... ! :)))
... Или ... може би следва, многоцветната жена(от седемте цвята на дъгата - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, тъмносиньо, виолетово) - съвършена в хармонията си ...
... да, да видим какво ще направи тоя - С(л)ънчото ... :)))

Уондър, моля те, разкажи ми съдържанието, но на нивото на един прост инженер, че направо се комплексирам. Може и да е прекрасно, но за мен е трудно да го усетя.

Днес ме веят спомени разни, долетели на размисли от случки отдавна насрещни и тук с песента на Тантум Ерго, за пътя на онова дърво срещнало храма, на хълма забито Голгота, останали единствено насаме със съдба белязана с копие в гърдите от Небе и Светлина.

... тъпакът е поне два пъти по-злонамерен и както е рекъл Гор Видал: "Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака.", затова възнамерявам да не говоря с него днес. ;)))

А защо не и двете - жълтата и седемцветната? Можеш. А и могИята си е нещо за възпламеняване, вид протуберанс в себе си.

Толкова рядко поствам от тази книга, че ми прости липсата от нужда за обяснение. Чувствай! Ако не се получава, чуй това:
http://www.youtube.com/watch?v=iss9jpM4xcM
Ако пак не става, виж колко добре е изписано от Кант тук:
http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2011/05/09/pay-it-forward.743981

"Няма нищо умно в това да бъдеш разбираем за всички, ако заради това се отказваш от всякакво разбиране в дълбочина."

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/27/na-vyzdishkite-strunite.596812

Ако след алфите в комент 15, пак не ме разбереш, вж. 12. amrak *

Да, а защо не ... :)))
Поздрав, сърдечен, благодаря... !:)
http://www.youtube.com/watch?v=IKqcbiardL8&feature=relmfu

В тишината на собствената ни благословия се заличава за нас всяка отрицателност от света. Там е чисто. Тя дава силата, на злото да се гледа с безразличие, а не с омраза, която би могала да изцапа нас.
Не ведниж прочетох творбата ти. Страхотна!

Четох, четох .....и душата ми сияе от удоволствие!
А ДУМИ ЗА КОМЕНТАР.......ПРОСТО НЯМАМ !
БЛАГОДАРЯ! ХУБАВА ВЕЧЕР!

да не те пипна някоя циклофрения? И да обърна резбата?
Докато не достигнеш заветния ми рекорд от 12 000 минуса, не те признавам за сръчко. ;)))

Сантиментал оригиналност през побледняла артистичност
безкрило сронваща тоталност, вкопа се в древна драматичност.
И видите ли от недрата на гениална идентичност
се пръкват делнични понятия, които уж берат различност.

http://www.youtube.com/watch?v=El8_wP-8v8k&feature=related

Da se prevaznasqm ne umeq..
-ne otdava mi se nqkak da laskaq..
prosto vlizam i se svivam kroti4ko kum kraq.
...posle sedmiza nemeq..
la mia Terraluna--PREGRUDKA!

пръстчетата на тия телеграфисти! Сигурно имат някакъв естествен тремор:((

Привет, Чудесна!!!

П.С. Сега пъ не ще да ми прати коментара, защото съм била коментирала твърде често! А аз сега влизам в блога!!! Тоя сайт май плаче за екзорцист!

Това като вица за католичките и сифилистичките и бай Ганьо в публичния дом. Кой ти гледа религията - живота да върви! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/03/zakliuchena-v-rycete-ti.678936

Жената беше странно-възхитителна.
В очите й от страст цъфтяха розите.
Косите й по раменете скитаха,
нагърбени с безкрая на възторзите.
От бледо шество свещи изтъняващи
разхвърляха на сенките дантелите.
И танцът сякаш изповед изтляваща
в душата й сгъстяваше пределите.

Да хакерстваш с полигор в блога ми???

... да осъзнаеш трайно, че нямам нищо общо с блога ти, полигор и хакерстване. Заетостите ми са от друго и съвсем смислено естество. :)))
Хайде вече да си въдвориш смислен и възпитан тон към хора, които са толерантни към теб, с които нямаш нищо общо и не се интересуват от междублогови, беззвездни войни, които най-често наричам Пунически войни за кокоши яйца.
Вземи напиши едно писмо до Инвестор и в частност до блог.бг да се отнесат сериозно към съмненията ти и да кажат кой те тормози в блога, защото това вече е прекалено и ти не спря да обвиняваш потенциално огромен брой хора.

http://youtu.be/q2zTylwnVeE

http://www.youtube.com/watch?v=rEuBwr8hnT8&feature=related

А първата ми тъничка книжчица, публикувана преди повече от 20 години е озаглавена Предговор към сметлината:)

"Няма нищо умно в това да бъдеш разбираем за всички, ако заради това се отказваш от всякакво разбиране в дълбочина."

Наистина в центъра на картинката пише това, но с дребния шрифт горе в дясно има и нещо като антитеза.



" Ти се опитваш да обясниш на този идиот (психотерапевта), а той не разбира! Ти го обяснявяш малко по-ясно, а този идиот все още не разбира. Ти го обясняваш още по-ясно, а тоя идиот все още на разбира. Ти го обясняваш още по-ясно и внезапно осъзнаваш, че за първи път в живота си самият ти го разбираш..."

Бруно Бетелхайм

Та след това изречение смисълът доста се променя, защото ако първата мисъл е изказана от психотерапевта, втората е от неговия събеседник. Тоя детски психолог, концлагерист и специалист по аутизма, меко казано е бил доста ексцентричен и с доста неясен изказ в много случаи. Така че, чрез цитирането му, смисълът на твоята творба не се изяснява повече. Някое по-просто обяснение няма ли, защото това е на принципа "не по врат, ами по шия".

Шапка ти свалям и за стихото, и за това обяснение! Браво!

го докарваш.:))

като форма, съдържание, ритмика, метрика и мелодика.
Звучи тържествено и монументално, но и някак пределно лично и изповедно.
Единственият му минус, защото би било безумие да го нарека съвършен, е обемът му - мъничко по-кратък би бил по-въдействащ.
Но най-важният извод от него е един -
безумие е да се оценява с плюс и минус поезията.
И оценката трябва да е като моята - с думи.
Няма да сложа плюс - ще изцапам красотата.

Човек при теб все научава нещо...Ето до къде стигнах (засега), защото точно на тоя урок или не съм бил, или съм зяпал врабците:
Значение на думата "махизъм":
Субективно-идеалистическо феноменологично течение във философията и методологията, представено от трудовете на Мах, Авенариус и на учениците им, в основата на което стоят концепцията за “икономия на мисленето” и стремежът към “чисто описателна наука”. Отричане на обективното съществуване на външния свят; емпириокритицизъм.
Отивам да се запозная с тия двамата философи...Интересно ми е как "икономисват" мисленето...В свят на икономии живеем, в края на краищата!
Поздрави за стиха!
Б.

Мисълта, която визираш е форлаге на Добромир, който е професионален психиатър и чудесен събеседник, към всичките му временни постинги с умни мисли на класици и философи. Аз харесвам и тази му:

"В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби." Пол Валери

Ангелската музика на Хайдн и вдъхновение на откровението. :)))
Благодаря за споделянето!
Дай нещо твое любимо от Предговор към Светлината, когато ти кефне - ще ми е радост да прочета чистата ти душа. :)))

Отвореното и честно сърце развива свръхзензитивност за истината. И чак когато се обърка спира и мисли.
Иначе мускулестите мъже не пестят мускулна сила. Умните не пестят мислене. Но хармоничните посветени на истината, рядко имат сериозен повод за размисъл. Пусни си Гугъл Ърт. Остави кълбото да се върти и не забравяй че на където и да се обърне - навсякъде има поне един човек който се вълнува от същите неща като теб, мечтае същите мечти и страда същите страдания. Тогава не остава кой знае какво за мислене. Разбираш че не си сам в самотата си, в успеха и нещастието. И ти остава единствено да бъдеш уникален в своя стремеж да останеш човек въпреки всичко. Измежду всички съдби които можеш да си представиш в Ливан, Канада, Камчатка и Антарктида откриваш точно своята. И разбираш че чалъма е да заемеш точно полагащото ти се на ТЕБЕ място. Мислиш малко - колкото да не пожелаеш друго място и нещата ти се подреждат. С войните, победите и загубите. Вече можеш да започнеш да мислиш, а това си е цяло удоволствие.

Извинявайте че наспамих темата, ама wonder ме провокира така:)))

вече пренаписах или редактирах, част от тях публикувах и тук, но имам няколко, които прецених, че трябва да останат така, както в ранната ми младост съм ги написал - нека пак погледна и ще ти пратя:)))

Благодаря, че си толкова мила!

http://www.playcast.ru/view/1234102/d6c97337b40f06326bbce95a8fc569779c260f9apl
Б.

Би ти отивало Сомбреро! Много харесвам тази дума. Идва от испанското Сомбра - Сянка.
Откакто ми захаресва стиха, а аз шапката ти, неизвестно защо Кушел ме нагриза, но това май не е чудно, щом не ме разбира. :)))
А и аз съм татуирана с много по-остри зъби от неговите.

Чел ли си Парадокса от Крит? А` ти отговорих нещо сега, а` ме намрази Чудовището /според Ан Пискова/ и ме обвини в хакерстване Лидис /според "проверени" източници в блога/. Та съм в дилема.
Но ще ти разкажа парадокса от Крит.
Ето го /направо го копирах от блога на Седми/:

"Един човек ви среща на улицата и казва:

- Всичко, което ви казвам е лъжа.

Истината ли казва той?

(прочутият парадокс е на Епименит)

Ама дай да прочета нещо от него? Ирански поет не съм чела от последното си прераждане в Персия. ;)))))))

Когато преминеш на диагонал през Философските планини от противоречия, накрая ти остават Трима - като тримата влъхви, тримата дегустатори на оцет, тримата мускетари и пр. трима. ;)))
При мен останаха като вечна любов Кен Уилбър, Хегел и Юнг.

Едно Пътуване в Себе си:

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/23/pytuvane-v-sebe-si.421008

М, тази триъгълна форма ми прилича на онази дъга, която спуска единия си край от висшата триада на Атма Будхи Манас и стъпва в началото на сърдечната триада от Мъдрост Воля и Любов, при което наложени двата огнени тригълника запяват онази сложна компонента на върховната универсална простота, при което те не са триъгълници, а просто кръг самозатворил се в началото си, приличащ на галактика, чийто звън самозавихря себе си в танц без стъпки на обувки, но с атомично огнена материя, изпълваща се до последната вълна от гребена опрял на Вселената небцето :D
A, какви са тези трохи по пода от персийски бисквити :) :D

... триъгълниците и пирамидите са най-съграждащите света триади. :)))
Хряс в Ларошфуко:
"Блаженството е във вкуса, а не в нещата. Човек е щастлив, когато притежава това, което обича, а не когато притежава онова, което другите харесват."

Поздравления!

Енигма е добрата, затова.
http://www.youtube.com/watch?v=fxspk5ioT9c&feature=related

Да извадиш от бездънния кладенец на житейската мъдрост и напоиш дори с една капка излинялата земна духовност, е все едно да напоиш с нея милиарди човешки същества.Това е правил Христос...Но ние земните сме си чудаци и само Един може да ни разбере...
Както и да го оцениш този коментар, Дела, за мен оптимизмът и песизмът вървят ръка за ръка.

Благодаря ти, все-мир! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/30/korpuskuli.642908

Прегръщам небето ти!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/22/vekovnata-reka-tyga.638554

... и както често казвам - всички ние, тук долу сме негови ЛъЧисти проявления.
Относно оптимизма и песимизма - наясно съм с тяхната едновременност - това е Мъдростта на съмнението. :)))
Я да те почерпя с моя ОПТИМИЗЪМ:

Когато е празен денят ми
и в мен избелява дъгата,
когато, подгонен сънят ми
се блъска в насрещния вятър,
започвам на глас да предричам,
че утре ще бъда по-светла,
че истински пак ще обичам
дори да ме мъчи безцветие.

от прекрасния ти фило-поетичен коктейл! Че и с какви великолепни концептуални универсалии си го нагиздила само - Природа, Битие, Метафизика, Обич! Е, няма как,
с Философията и Поезията в ръка наистина си ,,про-из-вела'' чудеса, Чудеснице!

за добрия оптимизъм!
Животът ми е свързан с науката и затова винаги в нещо се съмнявам... :). Може би това е и причината да изглеждам невъзможен чудак :)))

Чудя се на тоя(тая) дето цвъка минусите.Поне да вървеше напред като пещерен хомо сапиенс, а той все на заден ход - същински рак-отшелник! Страшно нещо е деволюцията, ейй!...:)))

би било прекрасно -
вечерната тъга да си отиде!...
И да се пръснат в черното пространство
вампири и... минусоиди!... :)))

Не разбирам особено от поезия, но и аз като теб съм мистик и вярвам във взаимната свързаност на всичко с всичко така, че няма как да не ми хареса, благодаря ти.

Аз съм безкрайно благодарна на съдбата за срещите си с хора, разбиращи ме като теб, Джош! :)))
Ако перифразирам Хегел и го допълня от себе си, бих казала: Ако световната история е световен съд, то духовната история е любов попътна.
И все пак „Совата на Минерва излита само на здрачаване.“

Със сигурност затова те харесвам, Томич.
Обичам невъзможните чудаци! :)))
Хубаво е и ми спомняш един стих на Евстати Бурнаски:

"Тай обича да гледа направо.
Радостта си не знае да скрива.
На калинката път не минава,
но с калпака си мечка убива!"

Помниш ли, че писах за Иван Методиев преди време и мнението му за "Вампирията на думите". С него често сме си говорили, че Словото е от най-извисените и тежки карми - винаги го разплащаш веднага и в тази връзка е безценно онова Споразумение на толтеките /мъже и жени нагуали/: "Бъди безгрешен в словото си и винаги давай най-доброто от себе си!"
Има си хора - словесни вампири, на които Животът е сложил знак "минус" априори, за да се оттласкат нагоре, но някои от тях си считат дъното за небе. За всичко си има време и място. Свят широк... ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/02/poeziiata-kartina-na-dushata.484919

Помниш ли Майкъл Кремо:

"Какво е човешкото същество?
То не е проста комбинация от материя, съставена от химични елементи. Състои се още от ум и съзнание. Но откъде са се взели те и как са се обединили в човешко същество?
Наличието им предполага разделението на космоса на нива, обиталища...
Човешката деволюция означава слизане от нивата на чистото съзнание.
И съзнателното ни Аз продължава да съществува и след самите нас."

Ето една мъжка поезия, която ми допада:


ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ!
от Евстати Бурнаски
Посветено на Матей Шопкин

ЖИВЕЙ когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ, за всичко! А когато
Животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

Прекрасно е,
Благодаря ти!

p.s. Когато бях съвсем малък, преди да тръгна на училище, имаше една песен: "Аз обичам живота, в радост и мъка... и т. н." Никога не съм я чувал по-късно, но и днес си сполням мелодията и гласът.

...

mi lipsva!!!

Благодаря!
И на мен ми липсва. :)))
Понякога някое мълчаливо докосване е по опълнящо от десетки тълповидни присъствия, знаеш...
В последната година напуснаха блога 24-ма чудесни хора и сега пачуърка на присъстващите не е същият, не е същият... за жалост!

Когато има не просто много чувство и образи, но и много мощен интелект, доказателство за търсеща личност - удоволствие си е за мен и да се вдигна на пръсти и да аплодирам, Дела!
Благодаря ти за разкоша!

и като поет, и като човек... Срещали сме се в София, в писателското кафене на "А. Кънчев" 5, после и в галерията му... Той и Владо Левчев пуснаха мои стихове в "Литературен вестник" - преди 20 г. ... Благодаря, че ми припомни за него!...

Беше прекрасно-лесен за въприемане и удивително-труден за смилане. Един всичко-казващ интуитивен мъж. Той всъщност е един от хората, които извадиха на бял свят книгите ми. До преди това пишех за себе си и приятелите си и смятах, че поезията е твърде съкровено свое-волие, за да се споделя публично. Еххх... спомени, спомени... :)))

Ето една чудност от него:

КАКВА Е
Иван Методиев

Каква е тази жажда да отрича
една след друга всичките си думи?
Очите й са слънчеви, но лунни.
Не ме обича тя, но ме обича.

Просветва с колене, с коси сияе,
безгрижна като стръкче сред полето.
Светът какво е — нищото, в което
тя със смъртта на кукли си играе.

Но в този поглед, уж така нехаен,
защо внезапно почва да прозира
самотността на хаоса безкраен?

И в този мургав смях какво се крие?
Не чух ли как сред мрака на всемира,
едно зверче ранено жално вие?

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/06/25/imaite-viatyrno-liato-i-vodopad-ot-emocii-chudesnici.353697

Сложни мисли, облечени в изящни думи.Голям енергиен заряд и собствен стил.Поздравления!Приятна вечер!

имаме допирни точки!... Добрите поети /като Иван Методиев/ помагат, дават път на по-младите - за разлика от някои самовлюбени егоцентрици и грандо-мани... :)))

това е хубаво. Poesia erudita, както се казва. Хареса ми. Разбира се, не обичам да се пише "Поезия" с главно "П", но какво пък - ти си я пиши с главно, а аз ще я чета както си искам :)