Най-мрачна е смъртта под лиха пръст, 
отрязала на слънцето косите. 
Най-тъмно е под разпнат детски кръст. 
Най-страшно е на майката в очите. 

Денят умира. Птиците мълчат. 
Гръмовните сълзи са зли потопи. 
А в стъпките кълне ни кръстопът
разтърсил ни душите на кронопи. 

И всяка капка с горестна следа 
сълзите детски с плискаща далечност, 
ще влива в нас с безкрая на света
най-страшната и смъртна безчовечност. 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Не веднъж се завръщах към постинга ти ,Дела! Трудно ми е да кажа каквото и да било! Написаното от теб е невероятно силно, повода убийствен, разтърсващ всякаква мисъл... Трудно, трудно се казват думи... безмълвието на удивителните е най-точно изказаната ми мисъл...

I neka ima milost kam vsi4ki "gre6nitsi ", za6toto vseki ot nas gre6i - s mal4alivoto saglasie na vsi4ki ostanali !

Пред духът и! Поклон и пред силата на словото!

да коментирам

Ох,....голяма е Болката!!!!
Чашата преля от тази капчица - Гери...
Сълзи......

за твоето силно и докосващо стихотворение!

Почивай в мир, дете!
Поклон!

сълзите детски от нашата безчовечност
като потоп и проклятие ще ни пометат,
ако с обич и грижа не ги пресушим ...

Безълвен оставам пред невероятната сила на този стих и реквиема на Моцарт

Толкова е трогателно и хубаво в някакъв странен смисъл...въпреки болката, истински реквием!

... родена от мъката...

До безумие е тъмно...

Много силен стих!

Може ли само да помълча?...

Поклон пред светлата памет на Гери!

в родното село на баща ми - на двамата ми племеника. Присъствала съм два пъти на детско погребение.
Страшно е.
Валя

Разтърсващи думи, граничещи с Божествено послание, в съчетание с Музиката...В такива Мигове човек се усеща на тънката граница между битието и нетленното...

"най-страшната и смъртна безчовечност" ......... последните ми 15-тина години се нагледах на тази страшна и смъртна безчовечност.
Теменуга, наистина е Божествено послание ..... НИЕ българите не си пазим децата. Сами позволяваме на тази смъртна безчовечност да обладава Душите ни всеки ден. Всеки човек греши- няма безгрешен човек, но пък този който бъде хваната в ЗЛОУМИШЛИЕ...... къс по къс .... жив .... публично ... за назидание. Жестоко е, но когато в сърцето ти остане само горес ти печал, .... по-добре един злоумишлен извратеняк публично .... къс по къс..... Защото ... преживял съм го ... Демонът се къпи в радост от причинената болка... и пощада няма. Радва се, че е причинил болка и като те омаломощи отива при друга Душа. Ако му простиш, той Демонът при друг отива и пак иска прошка после, а отива при трети, после четвърти.... и се радва, че го храним с разкъсаните си Души и му прощаваме. А кладенецът на Душите става още по-дълбок .... За това ...къс по къс ... бавно ... публично ... за всяка затрита Душа по един къс от него, от Демона...

Много силно!

Момиче-космос,
Моцарт пише последното си произведение,Реквием,по поръчка на Валзег фон Щупах,
който иска по-късно да представи произведението за свое.В продължение на три години той успява да го препише.Моцарт,съзнава,че пише реквиема за самия себе си,защото е с непоправимо увредени бъбреци.Някой части не довършва,но това сторва ученикът му Зюсмайер по негови скици.
Момиче - песен.За втори път съм много притеснен от темата,която Те вълнува.На Верди умират от чума жената и двете деца,тогава той пише Реквием,Берлиоз пише Реквием,защото е шашав.Такава е и Фантастичата му симфония,където той присъства на собствената си екзекуция.От тези тримата само Моцарт е гениален.
Преди години поетесата Искра Докова също написа Реквием,но той касае една любов без бъдеще,едно страхотно проиведение!А този е страшен.
Извор на вдъхновение и физически сили е природата.Аз днес бях из пещерите на Карлуково.Сега съм предоволен,макар да станах сутринта в 5 и да се прибрах по тъмно.Бетховен при духовни терзания свири Прелюдии фуги от Бах и ги нарича своя музикална библия,казва,че му действат укрепващо върху духа.
Не мога да кажа на поет,пиши така,а не така,но да му пожелая да има винаги стабилен дух,си разрешавам.Тази есен за да помогна на моя близка в труден момент я заведох в два от Големите понори на Петрохан.Още първият от тях - Орловата бара,постигна желания резултат.В блога си имам предложения за няколко стотици маршрути.За такива като мен,те стават през цялата година,за поетеси с нежна душа - когато има цветя,обилна вода и слънце.Днес бе първият ден от пролетта.
Пожелавам Ти пролетно настроение и те поздравявам с две произведения: Пролетната Соната на Бетховен и Пролетната симфония на Шуман.Мрачните мисли - на кучето!
Коста Вътков

А аз теб поздравявам с една любимост от Моцарт и с Серенадата на Шуберт:

http://www.youtube.com/watch?v=15b_brPxdH8&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ecWa8nLkdm0&feature=related

PS Спокоен бъди за мен, Коста!

Момиче-песен,
Продължавам,защото компютърът ми въртеше номера.Музикалният съпровод към стихотворението,частта от Реквиема,Лакримоза,не е оригинална,а транскрипциия,която никак не е добра.Лакримозата е лиричен център в произведенето на Моцарт и който обича музиката му,плаче.Както грешниците,които се явяват пред Божия съд.
Пожелавам Ти по-светли мисли,
Коста Вътков

http://www.youtube.com/watch?v=6uVMOmJ6nJ8