Индия и част от Каракорум, 
чудната Калкута и нощта,
сенките, които с мен говорят,
прашните, усмихнати лица... 

Индия, остава зад очите...
Хваща ти сърцето на мига.
Шах Джахан, Мумтаз и моя ритъм...
Стъмва се в Града на Любовта.  

Боси стъпки в прелестите диви,
Панчатантра, манастирът Кей...
И реката Ганг – коси на Шива,
Просяк на звезди. Топлинен змей. 

Индия е лютост по небцето.
Хората-деца избликват в мен.
Толкова красива за поети,
Индия... в свещения ми ден. 

Там животът стъпка към смъртта е.
Индия е странен път в света.
Искаш ли безсмъртие в Бомбай е
мястото на твоята съдба.

като медитация е!

Тя Е... Просяк на звезди, осмислил Мъдростта на веквете като Медресе на смеха. ;)))
Попях МулМантрата на санскрит и се размазах от удо-, висейки на моста на Просяка на звезди - умопомрачително. И попросих с разни йогини щастия. ;)))

"Безкраен ме създаде ти — такава бе волята ти. Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд и с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни.
В безсмъртното докосване на дланите ти мъничкото ми сърце престъпва всички граници на радостта и ражда слово неизказано.
Неспирните ти дарове стигат до мен само през моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти все лееш и все остава място за доливане."

Писано е преди време, но сякаш с твоята се допълват. Пълнота и безкрайност и ние да се изгубим щастливи в нея.

Индия на душата ми
автор: meiia


В излишество шарено: хора, украси...
Индия на душата ми. Ще те напусна!
Смесваш всичките ми душевни раси
в тишината и от музика по-изкусна.

Сред ухания тежки трудно се дишам.
Преизпълнена с неочаквани аромати,
аз не зная вече кое е възвишено.
Нямам истини, нямам верни понятия.

И пак отначало. От долу до лотоса
прохождам наново, въздига се вярата.
Очовечава се бавно приматът на злото
с търпелива до кротост божия мяра.

Случва се още, даже в гостбите люти
аз добавям вкуса на остри подправки.
Пресолен е животът. А опит на Нютон
е любовта. Ябълката е подигравка.

И приземява се раят от гравитация.
Лотоси цъфнат за прошка по дланите.
Душата ми тръгва с влюбена грация
в оранжево сари по сините си поляни.

Толкова шарено, че свят ми се завива!
Хората, думите. Сухи гостби от камъни.
И шумотевица, която никак не ми отива.
Но на ада са нужни помпозни реклами.

А на мен са ми нужни небеса и покои.
Индийо на душата ми, ще те превъзмогна.
Искам онези, които копнееха да са мои.
Нищо друго не искам. Другото ще е догма.

------------------------------------------------------------

Медитацията е отделяне от този свят, човек трябва да се превърне в пълен аутсайдер. Тогава светът придобива смисъл и красотата на небесата и земята е непроменлива. Тогава това е любов, не удоволствие. От всичко това се поражда действие, което не се явява резултат от напрежение, противоречие, стремеж към себеосъществяване или самонадеяност на силата.

"Медитация и осъзнаване", гл. I - Индия
Кришнамурти

Дамм... Там Животът има други стойности...нещо като тяхното гарам-масала, представляващо една смертелна пикантерия, съдържаща в себе си всички вкусове - от пръчица канела, през индийско орехче, до карамфил, кориандър и запечен кардамон, лют джинджифил плюс още около един вагон подправки... филц за Душата пораждащ те от самия себе си! ;)))

Дихание в пъстроцветното,
творение от любовта в живота...!

Прегръщащо кимване в знак на отнесена съгласеност! ;)))
Не се сърди, че ме няма - топнала съм се в крия йогата на символичния Космически човек. Половин минута въртене на енергията - фин прогрес в духовната еволюция. ;)))
И твоите книги са потеглили към теб днес.

ПРЕКРАСНО!

страна на древни легенди...
Прекрасен стих!
Поздрави!
Б.

С поглед към красивото навсякъде. Рееш се в безкрайните си полети.

Точно така се чувствам!

kosmichesko e.
Blagodaria.

Всъщност... всичко е! Особен акт е да пипнеш Махатма - велика душа.

"Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина."
Рабиндранат Тагор /първият неевропеец, удостоен с Нобел за литература през 1913 г./ и грандиозен философ!

"Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос.
Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание."

И веселости в топлото ти сърце! :)))

"Реката на истината протича през каналите на заблужденията." Тагор

Преди 3 седмици се върнах от там. Определено има какво да се види, особено ако гледаш не само с очите, но и със сърцето си. А за Тадж Махал какво да ти кажа, не го виждам за първи път, но магията на това място е неописуема! Това е нещо, което трябва да се почувства!

В Индия колелото се върти бързо!
Поздрави, Камбанке!

Благодаря ти!