Бяла пуста земя. Сведен череп на тиха цигулка.
С дъх старица една спомня светлия глас на светулка.
Беше там младостта, пи вода, тръсна менци и тръгна
към оная тъга, от която се връщаш обръгнал. 

Тихо бръчка крещи как животът преминал нахалост,
стига мъдри сълзи по страните с прекършена жалост.
Белокаменен звън буди нощем звездича прегръдка.
От очите смъди на кандилото сетната глътка. 

Маранята свисти през душата куршумено сита.
И полягат мечти в скута с древната нейна убитост.
Бяга спомен в стръвта на живителна прежна далечност.
И пулсира  кръвта преоткрила се в Божата вечност.


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/25/apostasi.673769

Rano da svarnesh v pogreshna jiteiska pateka e Oris ....no ne e kasno za "спомен в стръвта на живителна прежна далечност" da

" пулсира кръвта преоткрила се в Божата вечност. " Priemash li taia interpretatsia ?

блога ще са заедно с нас в прежната далечност :)

"Беше там младостта, пи вода, тръсна менци и тръгна" удар в десятката! разкош!
не, че е единствения, но той понадделя, в съревнование с "Тихо бръчка крещи как животът преминал нахалост,
стига мъдри сълзи по страните с прекършена жалост."

Поздравления!
Чу

Ako triabva da bada chestna v komentara, moje bi sam po-razlichna , no sam izplakala predvidenoto za tozi jivot kolichestvo salzi po chovezite, triabva da ima i za prirodata niakoi da jali, inache ne e spravedlivo - s edna duma koi i e kriv na tazi vazrastna jena che e imala problemi v jivota, da ne e pak samo tia?Molia komentara mi da bade scheten kato otrajenie na mai i pri mnogo drugi, nishto che sa klishetata, zagrubiavane i svoevremenno preorientirane na dushevnostta, s ogled sahraniavaneto i. Logichno, nali?Izviniavai, ako ne sam v obshtia pravilen hor , az sam si takava, ...izviniavai...

Тежко е. И добре, че тежи!

Малко като тебе в това общество!
Креативността да не те напуска.

Тъжно ... и - просветляващо! Достига душата " куршумено сита".
Поздравления, Wonder! А тази младост с глътката вода, с краткото спиране... Отново поздрав!

Rastursi du6ata mi....i nastruxnax..
Pregru6tam te mul4alivo..

Момиче - песен,а може би Прозрение,
Гениално! "Тук сам дяволът не би могъл нищо да добави",това са думи на Гьоте.На кое по-напред да се възхитиш,как да възприемеш това откровение?
Има обаче още едно такова стихотворение,Грешна икона.Същите тези неща са написани по различен начин.
Благодаря на Господа,че ни е дарил с такива същества,да ни вдъхновяват с богатата си духовност.
Аз имам култ към камъните и съм приготвил един камък за къщата Ти в подножието на Пирин.Все някога ще Ти го изпратя.Има форма на сърце,тежи 10 кг,може да стои легнал някъде между невени напр.или изправен благодарение на един специален отвор в долната му част.Намерих го на Витоша.
Когато имам време ще направя сравнение между Теб и други гениални творци,за мен Ти си такава.Интервюто Ти преглеждам често.
Благодаря на Господа,че Те е сътворил,
Коста Вътков

Красивости в деня ви!

http://vbox7.com/play:afea991f&r=emb

като заклинание...

Много дълъг и сериозен път си извървяла !!

Завладяваща образност, плътни внушения!

Не смея да напиша под клипчето нищо...защото..защото треперя отново, изживявайки всеки момент, в който се изграждаше слайд по слайд...стъпка по стъпка към дълбините на потъването в трансцедентното, което открих в този огнен стих...И защото АПОСТАСИ е едно потъване във вътрешната религия на душата ти...дълбоко и съкровено...свещено и пламенно...като невероятната сила на твоя поетичен изказ, Дела!!! ...И защото ти продължаваш да се вливаш щедро в същността си, изучавайки я с мъдроста и постоянството на твоето силно верую...за повече думите не ми достигат...Поклон!!!

проникновени са твоите стихове Дела Раи! Откровения, които бодат и докосват нещо дълбоко заспало в човек...

и аз съм наистина горд с него!

Я виж ти... как хората се менЯт, извън времената. ;)))