В мен будуват от някога скитници, 
в мен се скупчват ята от съдби, 
в мен гуляят бохеми преситени 
и си търсят беля мъдреци.     

Дремят в мене босилкови корени. 
Мандрагорно се вълчи нощта. 
Неспособие бурно оспорва ме. 
И избухвам на жива вода.    

В миг помитам нечистите помисли. 
Просияват в крайутринен мъх 
от потоците втурнати промисли.
И творят ме, творят ме... без дъх.

 

Най-любовно го любих.
Полудях в лудостта му.
Най-щастливото щастие
изсънувах в съня му.
Нарисувах рисунка.
С хвърчилата му хвръкнах.
Винолях, винопих се.
Бездиханно го вдъхнах.

Благодаря :)

А... Поезията ти? :)))
Облаците не са важни, гледай само тяхното преминаване.

http://www.youtube.com/watch?v=01Gur7Jr5XQ&feature=related

"...В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промислии
и творят ме, творят ме... без дъх..."

И политам така сътворена
със въздишка във новият ден
разпиляна сълза, пресушена
и усмивка дарена от мен...

Санторини!!!!!

Момиче - песен,
Ти се Глен Гулд в поезията.Давай по-често интервюта,за да имаме останалите критерий,към който да се стремим в живота.Брависимо,но не на Теб,а на Първотвореца,който Те е дарил на нас.Дано да си щастлива в личния живот.За хора като Теб това не е никак лесно.
С преклонение пред таланта Ти,Коста Вътков

В теб усмивките търсят утеха.
Ти си жива - с живец първоздан.
Претворявай словата си в дреха
за душата на някой Избран.

За облагодаряване по първопричинности си е flagumdei. :)))
Усмивка. Лъчезарна.

... Сърдечно благодаря!
Излезли от теб думите заживяват свой светещ и свещен живот. И ме обездумяват. Ако нямаше можещи четящи като теб, литературата би се обезмислила.:)))

Sedmaka e prav ! Hvarliai Malniite , ta ako shte da se razchue po vsichki kraishta Na Vselenata ! I az bih go napravil !

Ехх, скитниците,
ех, бурите,
и нека потоците...!
,,потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.''

Това ще ти хареса, Льова:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/28/otricham-te.65090

Прекрасно стихотворение! Поздрави! :)

През капките песен
китарно-отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една невидяна Любов.

По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.

Благодаря ти, Прекраснице! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/03/silueti.57609

Красота!:)

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/10/fiuriu-viatyryt-koito-preminava.433038

Душата - зъб преди изваждане,
анестезиран до несъществуване.
Лидокаиново понасяна
във името на всичките ни битиета,
които сме приели за живеене;
душата - неудобен рафт - високо,
за книгите, осъдени на недоверие
и умалени до сълзливата ни милост,
възпираща ни да ги хвърли.
Ако понечите от безразсъдно лекомислие,
поради някаква игра или любов
да върнете тази душа към поезия,
спиралата й ще смени посоката си -
земетръсно -
наместо сигурното и извечно дясно,
което е напред за всчики орбити,
за всички галактики и за всички охлюви,
ще се заключи в себе си обратно
пеперудатат ще се върне
чрез сила по-голяма от онази,
която издърпва цветето през фитила на стъблото,
към красотата на гъсеницата - обещание;
пространството ще остане без значение
и времето - без смисъл.
Ще зазвъни душата в празничното си умиране
и може би някой някъде и някога ще чуе.
А Бог ще се усмихне бащински.