Две вълни се пресрещнаха. Сблъскаха черепи.
И телата им сляха се в мощна магия.
От пенливите гриви на белите скелети
се родиха морета - любовни стихии. 

Преизпълниха нищото с водните викове.
Зазвъняха неистови, сякаш са перли
разпилени по улей на времето, в стихове,
от които вселената нощем трепери. 

От челата им рукнаха речни легендите
за сияйните погреби в крясък на птица.
Преобръщаха гръб и се бореха ледени
из огньове светкавични в свойте зеници. 

Прокамбанили бурните лунни обятия
затанцуваха бесни в любовните истини.
И дори не видяха вулканските кратери
сред душите им впили на лавата бистрото. 

Две вълни се пресрещнаха. Сляха светлика си.
И в душите им кипнали водните струни
преизпяваха колко са древни молитвите,
през които морето усмихва се лунно. 

Представих си...изживях...изпитах...бях!

... с оня поглед зад очите, тази саламандала. :)))

прекрасно

Малко е да кажа "Фантастично!". Невероятна си!:)

... а от мен букет с бухнали вълни, фонтани, възторг,синева, светлинии ... !:)))
И поздрав от вълна !
http://www.youtube.com/watch?v=FQwpzAFz13s&feature=player_embedded

Когато съм щастлива, ей такива ги пиша!
Мерси!:)))

Сърдечно благодаря!

Ееее... ама този Вангелис ми е любим, а тези вълни ги познавам отнякъде. ;)))
Ето ги тук:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/01/sakralna-liubov.613997

Мммм даа... !:))) Истина е :)
http://sunn.blog.bg/photos/98569/original/Horse_04web.jpg

Писах този стих за тези вълни и за други, но всъщност за една огромна вълна, която ми се настани отвътре, разбърка ме и отми всеки мой лъч с огромна любов. :)))
А понеже и Амрик ми бяха в главата китарно вчера, така се случи...
Днес имам цигулки и водопади от щастия. :)))
А ти нарисувай още вълни, коне, водни възходи и нахвърляния върху бреговете.
Сега се сещам за лудия скулптор на Турние, който правел влюбени, прегърнати скулптури на брега, точно когато започвал прилива, за да наблюдава как морето с устни ги размива и отнася...
А той танцувал дивашки любовен танц около телата им с луда възхита към морето. :)))

Затова днес деня е вълшебен букет от музика и вълни!Чудесен!:)))
...веселяк значи, танцувал с водата , а тя с устни ги размивала...:)))
...отливи и приливи..., но вечно движение, жива - водата !
Днес е щастлив ден ! :)))

Радвам се за теб!
Да - Мишел Турние... в "Среднощен пир на любовта".

А аз отивам по себе си и по Сена... :)))

Напомни ми едно старо боцване в сърцето.

"Превърнах се в баснословна опера. Видях, че всички
същества са под фаталния знак на щастието: действието
не е животът, а начин да се пилее някаква сила."
Артюр Рембо

Така е.

Силната поезия е дар Божи! Надарена си! :)

Какво величаво дочуване! :)))
Ти си ми ценност на ценностите, да знаеш...
И да го помниш.
Винаги ще те обичам заради красотите, с които ме одари и безусловната ти даденост и приказност!
Да даряваш Красотата си е едно от най-чудните човешки можения! :)))

Давам, безотказно, сигурно защото си струва...

Си Съдбовност само, Звездичке! Све - те - ща!!! :)

Поздравления за срещата
на вълните!
Б.

Нищо, че съм го казвала. Пак.

В прастарата окръжност на сърцето,
гнездят незрими мойте чудеса.
Там има ключ за всеки под небето
ако мигът ми стоплил с добрина,
в очите ми е палил огън нежен,
с душата ми танцувал е в нощта,
с косите ми от вятър и премеждие
е свивал лодки – мънички слънца,
а после ги е пускал по реката
на всеки миг от обич и печал,
докоснал Бог през горест и разплата,
защото свой копнеж ми е отдал.

Е, как... ;)))
Произведохме ток колкото 10 средноголеми електроцентрали! ;)))

Защото светя за един Щурчо! ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=Lkls_TtrLfs&feature=related

Вечни стихии, първични, древни като молитви, като порив на душата да изрази себе си в думи...
Поздравления за стихотворението - "прокамбанило", кипнало, звънящо... !
Допадна ми тази стихийност - помитаща, творяща! :)

Красиво си нарисувала стихията на чувствата!:))

И в душите им кипнали водните струни...

Поздрав!

За теб и за твоето щурче...божествена светлина да трепти по пътя...!!!
Ще се моля...

И на мен, и на мен... ми допада, поради буреностност вътрешна вероятно. ;)))
Благодаря, Мег, че покамбани наоколо! ;)))

Бушува морето
в сърцето
Застива луната
в небето
и безброй птици
във песен
разпиляват се
като прах понесен
в късна есен

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/02/poniakoga-prilicham-na-luna.599684

Де да беше "щурче", а то е цял симфоничен оркестър щуровища. :)))
За теб:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/29/moia-liubov.536302

Мерси! А аз на теб Алфата:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/27/alfata.535228

Вълшебно истинско. Дано.

А чувствата ми се потапят в твоите морета :) Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=HvYQjvMT1aQ

Оооот това съм възрадвана напълно и бурелистно! :)))

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/24/zvezdni-vetrove.478589

Стигнах до декември миналата година, но не го открих...

Много силен , великолепен стих, дори само това изключително съчетание ако цитирам "Прокамбанили бурните лунни обятия", а музикалния фон - необходимата винаги страст и плам.
Благодаря ти, Дела!

http://wonder.blog.bg/video/2010/03/17/prosti-liubov.513111

... чудните поетични акорди, с които правиш светове! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=FjwrB6nwqUc&feature=player_embedded

да оставя коментар тук тогава:) Най вероятно съм бил в началото на коментарите си когато все онемявах пред всичко тук от красотата с която ме изпълва този блог:)

през ума ми премина мисълта: Продиктувано от Отвъдното...

Не мога да не се възхитя на прекрасната ти алегория на любовните чувства, като сблъсък на морските вълни. Наслагването им от вулканичен, или земетръсен тласък може да породят и цунами. За предпочитане - любовно...

Ехх, какви времена бяха! Четяхме на един дъх красотата, а тя отово ни пресрещаше на следващия петък. ;)))

Всеки път я виждам тази картина и вълната като любов нестихваща. ;)))

Често ми се случва! ;)))