Не се покръстих. И не съм Мария.
Дори не станах рожба на Чоран.
Овълчи ме най-злата орисия.
И вече нямам смисъл преизбран.  

И в шемета на твоя скептицизъм
от мен излезе недодялан звук,
проби гръдта ми, скъса сетна риза    
и ми изтри словесния боклук.

Сълзи, светци, наръчници, закони...
Преминах всяко чудо на бегом.
Душата ми в душата ти се срони
с отлитналия вече птичи стон.

Не се измъчвай. Аз първопричинно
си тръгнах бързо. Ти остана в мен.
Отпивам бавно старото си вино.
И зная, че си сам. Но в моя плен.

 

"Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен,
и светкаше като махало полата и от жълт сатен.
Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак,
щом стъпеше красив и златен високия и строен крак.
Вървях подире и замаян от лъскавите обеци,
които скачаха, звънтяха, и пееха като щурци.
И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок,
изгубил безвъзвратно в мрака звукът на жълтия и ток.
Но бе ми светло на душата, и бе ми пътя озарен,
с надеждата, че в тъмнината една жена върви пред мен... "

Винаги ще съм щастлив да крача след теб и да просветляваш душата ми с мислите си. Благодаря на земята, че те е сътворила толкова близо до нас. ))

Има самота, която вътре в нас е свят за двама...!:)

Но понякога и съм разни други пренаселености из себе си!
Да вървиш по Път от друг избран, е като да стоиш на едно място.
Литвай на някъде. Ти освен всичко друго, имаш и крила.

Така си е, Сън-чо! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=hx7XN_8bLKE&feature=player_embedded

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://govorilnq.net/wp-content/uploads/2009/06/soul.jpg&imgrefurl=http://govorilnq.net/%3Fp%3D2782&h=533&w=710&sz=229&tbnid=4x5FXYMMc_hXtM:&tbnh=105&tbnw=140&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25B4%25D1%2583%25D1%2588%25D0%25B0&zoom=1&q=%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0&usg=__jtlgmwPMOotBdvqRyP97s9TPDwQ=&sa=X&ei=xFXhTK_rF4jAswbfiZXGCw&ved=0CC4Q9QEwAg

Искам и нещо друго да кажа, но не е по темата....

Уви, срази ме грохотно и право - орисано дърво насред жита окосени... Кръжат свечерници над овъгленото.
Да ти е хубаво, въпреки и отново.

,,...И зная, че си сам. Но в моя плен...,,

Обикновено в моите стихове аз съм насреща и написаното е ПреЖивяно. И няма колебливи уверености, а знаене подплатено с можене в гранде небесата му. Той също знае. Което го лишава от всякаква идея за компромис. ;)))
А ти смело казвай, въпреки или точно заради темата.

Ние сме фениксови. От всяка пепел се възраждаме с още по-одухотворено можене. :)))
Харесвам светлописа на твоето Чувствопознание!

Отделяне от тялото за дълга или кратка разходка със или без завръщане.
Май всички, колкото и да сме различни, идваме и си отиваме по един и същи начин от този свят.

Пленяването е вечно и вездесъщо. Защото е Любов... е любов... е любов...

Шеметът на скептицизма... може и да погуби. Но не всичко! Не и Всичкото, наречено Любов!
Поздравления и наздраве с чаша старо вино! :)))

"...Преминах всяка святост на бегом.
Душата ми в душата ти се срони..."

Поздрави!

Любовта е Огласяване на Постоянството.
A votre sante с чаша отлежало Duhart Milon!

Даам... всяка благородна напитка, кипваща кръвта е само за ценители, въпреки безценността си. :)))

УУУУУУУУУУУУ, колко си сигурна.
Има ли жена да не е сигурна в себе си спрямо мъж?
Нормално!!!!!
Тоест той се е сронир в тебе.
Аааааааа, ние честните, неопетнети жени!?!?!?

сърдечно

И в сронването има взаимност! :)))
Топлосърдечия!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/27/popytno.611535

Невероятно силно е,Дела. Долавям тъжни, но категорични интонации, и това определено ми харесва.
С поздрав!

Даам... Сърдечно благодаря! :)))

Толкова силно, че стиска за гърлото! Още една прекрасност от теб! Благодаря!

Признавам си! Много слънчева жена съм!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/01/sakralna-liubov.613997