Прежадняла, задъхана, горда ламя,
претворила в очите си всичката хубост
на едната митично-велика жена
и на виното тъмната шупнала лудост.

От къде ли се взе непревзет от света?
И поръси живота с учудваща ведрост.
Прометеев си някак и светъл в мига,
в който пак те създава Всевишната щедрост. 

Имаш вид на прастара крайпътна чешма
и с томителна жажда те пия на глътки.
Аз съм твоята горска добра тишина.
Ти си слънчево зайче от края на пътя. 

Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата ти, пролет попила в миража.
Ти ще палиш лула и на прага неук,
ще ни учиш как обич се прави от жажда.

Закова ме с товаааа:

"как обич се прави от жажда."

Пълно е с редове, които са си за жадно поглъщане, но този , за обичта от жаждата.... грейнах си направо!
Като една ламя/друга, не твоята/ погълнах творбата ти :))))))

и музиката идеално подбрана.
Удоволствие е да се прочете и чуе!
Поздрави!

браво

браво

Б.

Трябва някой да остане с Рациото!

Радост ми е, че те изпоразвълнувах! ;)))
Хубаво си е! Като морска вода в дълбините... изумруден водовъртеж навъртележил обръчите светлинни, изпонапрескачани със слънчеви зайчета.

Усмивка. ЛъЧиста.

Поздравявам и аз най-сърдечно! :)))

Бравос! Обич си е истинска ламска дума! Доказано... ;)

Факт! ;)))
Благодаря ти, нежност ослънчена! :)))

1. bizcocho - Уаааааааа :))))))
06.10 19:08 Закова ме с товаааа:

"как обич се прави от жажда."

Жаждата ни учи да обичаме
и себе си на други да обричаме!

Хареса ми!