Ако някога, смръзнат, зеленият праг 
ми прекрачи на утрото тихите вопли 
и от сенките стари замеся ти хляб, 
а трохите ми плачейки в тебе се топлят, 
отключи небесата и в мен погледни 
с всяка истина спирала твоите мисли 
и тогава избухнало в нас ще гори 
чисто чувство -  най-земното мое мънисто.

Ако вечер целувам те с нежно море 
и русалкова бликам в очите ти тъжни, 
ще потъвам любящо пак в нежни ръце. 
В твоя глад за любов пак ще бъда насъщна. 
Ще запомниш вкуса ми на хляб и небе. 
Ще ме вдишваш през сънната дъхава плътност. 
И когато съм цялата в твойто сърце, 
ще откриеш, че мен си обичал по Пътя.