Сърдечно ти благодаря, Wonder, макар че едва ли заслужавам такава чест! Приемам го като една безспорна житейска истина, която винаги съм се стремял да достигна. За съжаление мое, още не съм успял... Може би защото компасната стрелка е полудяла...и не се чувствам толкова свободен...Но този невероятен по красота и сила стих наистина ме грабна и издигна над земята, за да зърна един по-широк и светъл хоризонт, над който Изгревът никога няма да е засенчен.Само там горе в безкрайната небесна синева може да се почувствам като волна птица, устремена към Вярната посока...
Безкрайно съм ти благодарен, Уандър, за положителната енергия, с която ме зареди и ще ме зарежда твоя стих ! Нали затова си Чудесница! :))
Бъди благословена!

ПП. Извинявай, че коментирам толкова късно. Едва преди около час-час и 1/2 имах възможност да влеза в мрежата!

Радостта е изцяло моя! :)))

Когато никое небе не е закон, хоризонтите не познават ограничния и радстта е птица, която умора не познава!

Много добро!