Аз съм дамата с чадъра на Моне.
И на Борхес червената роза.
Аз съм зълък преглътнат на две.
Аз съм нежна поезия в прозата. 

Аз съм твоята вечна мечта.
На Кандински от жълтото багра.
На любовното утро дъга.
На сбогуване делнично прага. 

Аз съм малка луничка от смях
на нослето на палавник чуден.
И съм твоя, най-сетния грях -
в любовта неприспан, а събуден. 

Аз съм образа твой за света.
И на Козирев Съм огледало.
А през времето, сгрял радостта,
ти живей ме за свое начало.

 

Ти си дамата, моя сълза.
Ти си цвят на разпъпила вишна.
От косите ти пеят слънца.
А пианото чупи клавиши.

Ох, прекрасна си, чудеснице... :-)
" Аз съм малка луничка от смях
на нослето на палавник чуден. "

Алфата - цветното и пъстрото в бялото, а черното невидимо гори, алфата невидима изпълва с цветове през нея , миражи и пространства видимо сияйно блясват ! Всеизпълнена , всеизпълваща ... ! Чудно ! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=d8YgsH7BDqg&feature=related

:))

готинко!!

...ти си...и друг път съм ти го казвала, мисълта и чувството ти се изливат в прекрасна поетична форма...и няма нужда от повече, освен да бъде четено...много, много пъти...

Ти си мислиш, че аз съм сълза,
а съм нота в клавиш на пиано.
Бяла, нежно-люляна съдба
през очите на всичко видяно.

Клетка чупя с крила.
После вятър, небе…
Имам нежна душа
и горещо сърце.

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/17/fado.474227

омегата?

http://www.youtube.com/watch?v=XBp4uxP7KwU&NR=1

хубава ...Светеща,Звездичке:)

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/02/27/magiosnica.167629

Благодарявам те с водопад от лъчи!

Вятърна прегръдка!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/02/28/otkaji-se-liubov.167985

на фона на нежната музика ...Хармония ... Поздрави!!

Един от основните, човешки, духовни смисли - Хармония... :)))

ах, колко добре звучиш, винаги много ти се радвам.

Благодаря любим сезон с дъхави треви и чудни цветя! :)))

Ти си на дъха ми стаеното вдишване
и буйния ритъм в сърцето ми,
ти си язовирно внезапно отприщване,
ти си полетът на крилете ми!
bizcocho

Като хукнало вятърно пламъче си... по Пътя на чуруликащата пролетност! :)))

Ето тъкмо това е о-всичко-стяването, Алфата и Омегата на Любовта!
Поздравления!

отхвърча ти някъде комента, но благодаря! :)))

Благодаря ти, Мъглявина осложностена от РазМисъл и дълбокости!

разтваряш се и очароваш:))))

ПОТОК ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Сурови са дълбоките куплети -
на моя дух добър рефрен,
през прокълнатите поети,
от нишката на Пол Верлен
чертая в шепите надежда
с четиристишния Вийон
и само паяжинна мрежа
звучи подобно камертон
след тишината на отрада,
сред думите на Едгар По,
по стъпките към „ЕлДорадо”
и всяко земно пиршество.
След залезите романтични,
стаени в сричка на Бодлер,
след всичко преходно, себично
ще грабна вихрено Превер.
От гласните Рембо ще скочи
и може би ще ме съзре –
в едно невидимо поточе
през устните на Маларме.

ИЗВОРИ

Помня когато четях Ричард Бах,
Хегел, О`Хенри, Декарт и Спиноза.
Беше в нощта с първородния грях.
Бях не мечтател, а някаква проза.

С летен дъх пиех дайкири и с Фром,
нищех на облаци Лао Дзъ, Ръсел...
Нощите яздеха смисъла щом
в поглед се сбираше древният пъзел.

Днес съм един прекален водопад -
влюбена в Юнг и превзета от Уилбър.
Спомням си онзи космичен поврат,
който щастлив като извор, ме милва.

Не само Алфата за мен,
ти си Омегата в поетичния ми ден !

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/09/16/bez-dyh.398300

хвърлят ярка светлина върху дълбокомислените ти проникновения!
Малко е да кажа, че общуването ми с теб е удоволствие - то е събИтиЕ!
Мерси за чудесното стихо, wonder!

Това е защото познаваш моята мистична пустота! :)))

Ти си извор планински - чист, бързоструен и непокорен,
чиято болка и смях се сливат с любопитството
да мине оттам, откъдето други не са минали
и да стигне там, където други не са стигали...

Алфата може би е начало, мила,
но омегата едва ли е края...:)

Чудото е в теб!