Повярвай в душата ми, скитнико тъжен!
Сега полунощ е и няма да спя.
С последния вопъл на моста ти въжен
ще паля съновния танц на нощта.
Под стъпките твои ще плачат тревите,
протягащи мокри прегръдки към мен,
но аз ще танцувам безрайна, политаща...
през чудните мисли, в твой приказен плен. 

Не си тръгвай, скитнико, бавно танцувай!
През мен всяка крачка е жива река.
Косите ми огнени с теб ще пируват.
Очите ми черни ще стапят студа.
От устните твои усмивки ще пия.
Светът ще е музика звъннала в дъжд.
Когато си тръгнеш след мойта магия
ще бъдеш обречен на щастие мъж.

Ти си една добра магьосница, Дела!
Поздравления!

Желанието да станеш скитник се ражда след такива думи.Блажен този,към когото
са отправени.Поздравления!

ме трогвала!

Напомни ми на онзи за принцесата и циганката танцуващи. Не му помня името. )
"Не си тръгвай, скитнико, бавно танцувай!
През мен всяка крачка е жива река.
Косите ми огнени с теб ще пируват.
Очите ми черни ще стапят студа."

изключително талантливите чудовища тук. Заедно със Стефан Кръстев и Краси Едрев. Само не разбирам защо се криеш, като толкова посредствени хора се бутат с лакти и нокти за пробият!

Магьосница, от онези с мАгията и с могИята. :)))

Блаженството е едно състояние преди пълния екстаз.

http://www.youtube.com/watch?v=lbb15s0-V4Q&feature=related

Казва се "Древна мълва". Ето ти го:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/14/drevna-mylva.493158

През останалото време си уважавам спокойствието и Хармонията. :)))

Прекрасен танц на любовта, Чудна :-) Знаеш стъпките, личи си!
Поздрав за теб:
Сънувайте калинката прекрасна - Валери Станков
22:41 Сънувах сън - присъних си калинка
със седем черни точици на гръб
лети насам-натам - с душица линка
над бездните със мировата скръб
на стръкче кацне дигне се на облак
на треволяче люшне се в трептеж
и няма ми я мъката злокобна
че моят ден се стапя - тиха свещ
понечи да се рейне - в миг полита
нанейде си - калинка над света
а аз я гледам - пия без насита
от нейната свещена красота
и аз - когато някой ден угасна -
из степите с разлюшкани цветя
сънувайте калинката прекрасна
която тихо в моя сън влетя

Благодаря ти! :)))
И за топлостите и за присънената светулка!

Розов свят...

И на мен ми хареса... Поздрави!

Vseki izleznal ot tozi blog...se 4uvstva blajen..pa makar i skitnik...:))

Красиво като роса по балната рокля на розовия люляк. :)))

http://www.youtube.com/watch?v=5bJouVEzr0k&feature=related

Благодаря, лъчезарна лейди! :)))

Скитникът... - тази жажда негова в мокрото му на окото, към онова горещо слънце там напред на хоризонта да вярва че до него ще стигне за да пие от него , та жегата си скитнишка от слънчевия извор да напие с вода ... !
...Светът ще е музика звъннала в дъжд. - ахх, скитникът ... хареса ми това стихотворение ! :)

Бликнала нежност... И непременно поплувай в песента!

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/17/bliknala-nejnost.417305

за да те вдърви ...(в смисъл на грабне и отнесе, докато стоиш ня място)

Благодаря те, дете на слънцето и луната!
Усмивка. Дъждоросна.

Благодаря за... `Отнеса! ;)))

ПРЕКРАСНО ТАНЦУВАШ, ДЕЛА! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПОРЕДНАТА НЕВЕРОЯТНОСТ!

Хахахах... всяко скиталчество ми идва "отръки". ;)))
Огнени люляци, роса от очи, пътеки на пламъка... залез над морски необят, катерене на истини по хребета на липсващото време.

Кой ли самотник би си тръгнал след този dream`s танц, освен ако не иска да бъде обречен...? :)

Без думи съм! Разбиващ завършек! Каквото и да кажа, все ще е малко!