Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
16.04.2010 11:39 - 7. Българските Поети - убити и самоубили се! Димчо Дебелянов
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 15753 Коментари: 30 Гласове:
50

Последна промяна: 16.04.2010 12:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Димчо Дебелянов –  убит!

 

„Аз умирам и светло се раждам –

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.”

 

Един от най-гениалните куплети, раждани някога в Българската поезия – проекция на душата на изключително талантливия, неповторим и прекрасен Димчо Дебелянов.

Поезия-музика и личност-патриот, пожертван в обречена битка, от нечестна ръка.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887г. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството. Живее в Пловдив от 1896, а после живее в София от 1904 г. на ул.”Оборище” 46.

През 1906 г. се появяват първите му печатни произведения в цикъла „Посвещение”, които излизат в списание „Съвременник”. Рецитирайки още в Първа мъжка гимназия в София, възторжено Вазов и възхищавайки се на Пенчо Славейков и на Яворов, Димчо Дебелянов впечатлява още тогава с пламенната си душа, стремежа към Хармония и фината си чувствителност.

 

„Живях в заключени простори,

в неумолима пустота

и в мойта повест се повтори

на някой Люне повестта.”

 

През 1907г. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907г. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет - литература, но следва само две години.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916г. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар /днешно Сидерокастро, Североизточна Гърция/ като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. 15 години по-късно костите му са пренесени от Подвързачов и други близки негови приятели в родната му Копривщица. За датата на неговата смърт Дебелянов е бил определен за отпуск, но негов главнокомандващ изважда името му от списъка и поставя там името на свой близък. Така Димчо Дебелянов остава на фронта, за да загине по чужда воля и вина или заради Ръката на Съдбата? Поредният убит талант на България!

 

„Познавам своя път нерад,

 богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

 и с радости несподелени.”

 

Според един редактор,на когото поетът пратил първите си стихове "С тоя просташки пседоним (той не могъл да допусне,че това е фамилно име) Вие никога няма да станете поет".

По-късно Яворов възкликва:"Този младеж ще надмине всички ни".

Приятелите му, надарени с литературно въображение и добър поетичен вкус го сравняват с Пол Верлен, безпътният автор на изисканите "Галантни празници", един от световно известните Прокълнати поети.

Според Ат. Далчев "Удивителна е чистотата на любовта у тая бохема Димчо Дебелянов.Той е дете на нощта,но не носи в душата си мрак."

Известността му идва Пост мортем! Приживе като всеки "прокълнат поет" безметежният син на тиха Копривщица не се сдобива с гръмко литературно име. След смъртта си той бива изваден "наяве" от кръг очаровани приятели, които са особено ревниви към неговата памет.

 

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам - 
разнолика, нестройна душа, 
през деня неуморно изграждам, 
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени, 
гръмват бури над тъмно море, 
а подиря ли буря - край мене 
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, 
а слепи ме с очите си тя, 
в пролетта като в есен аз крея, 
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира 
гасне мълком живот неживян, 
и плачът ми за пристан умира 
низ велика пустиня развян.

 

Сиротна песен

Ако загина на война, 
жал никого не ще попари - 
изгубих майка, а жена 
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби - 
приневолен живя сирака 
и за утеха може би 
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад, 
богатствата ми са у мене, 
че аз съм с горести богат 
и с радости несподелени.

Ще си отида от света - 
тъй както съм дошъл, бездомен, 
спокоен като песента, 
навяваща ненужен спомен. 

 

Под сурдинка

...И стало беспощадно ясно 
жизнь прошумела и ушла. 
                          А. Блок


*
Като безумната закана 
на Бог злопаметен, злорад, 
крила отпуща вечер ранна 
над моя скръбен виноград.

Пристъпят мълком сенки строги 
и с тях пристъпя странно сам 
часът на черните итоги - 
на разкаяние и срам...

Де мойта свежа, росна зелен, 
де грозда, в късен зной налян? - 
Ах, моят труд бе труд безцелен 
и блян безплоден - моят блян!

И де сега сърце да скрия, 
де сетен плам да приютя? 
- Далече тътне лиха сприя 
и дебне в мрака, дебне - Тя!...

* 
Изминал пътя през лъките 
на Любовта и Радостта, 
незнайна власт ме в мрак покити, 
аз бродя в гибелни места.

Аз тръпна в огнена замая 
като прокудена лъча, 
къде съм - диря и не зная, 
къде съм - гасна и мълча.

А през запречените стволи 
из безприютни глъбини 
залутан стон за милост моли 
и в неповолен грях вини.

То сякаш горко запленена, 
далече в глъхналия лес, 
звъни душата на Verlain"a: 
"dis qu"as-tu fais de ta jeunesse!"

* 
Назад, през сънища стъмени, 
аз впивам взор неутолен - 
неутолен и блед пред мене 
въстава моя минал ден.

И нечий глас през сълзи пита: 
защо меда е неизпит, 
защо е скръбна Афродита, 
а в прах покитен твоя щит?

Нима затуй над теб звучаха 
тръби на свят и светъл грях 
и ти бе ту невинност плаха, 
ту лих борец, ту строг монах,

та днес пред самата провала, 
да разумееш с горка жал, 
че аз в Живота съм те звала, 
а ти си сам Смъртта избрал...

* 
Живях в заключени простори, 
в неумолима пустота, 
и в мойта повест се повтори 
на някой Люне повестта.

Скверниха нищи мойто знаме, 
враг - мойта девствена земя, 
а над мощта и гордостта ми 
измамна слава се надсмя.

И ето, свел очи, в които 
безумна пропаст се вдълба, 
с последен жар в сърце разбито 
аз шъпна пламенна молба:

Царице, спях до твойте кули - 
прати ми в презнощ вихрен стон, 
кат бледен лист да ме отбрули 
от моя обезлистен клон.

Този цикъл е отпечатан в сп. "Звено", кн. 4-5 от IV-V.1914 г.

итоги (рус.) - изводи, равносметка 
лиха сприя - яростна буря

Утро

След бури - мир и тишина, 
след нощ - безбрежна светлина.

Над равноширнатия път 
лучите вихрен танц въртят -

път царствен царствено поел, 
високо плува горд орел.

И аз, пиян от светлина, 
в зорите ранни на деня,

повярвал в слънцето, вървя, 
през буйно-зрейнали нивя,

и слушам радостно-смутен 
как шепне утрото над мен

с дъха на ранните цветя 
ще дойде тя, ще дойде тя.

 

Писмо

С нечути стъпки в тъмен край отмина 
денят, донесъл зной и знойна жад, 
и свела небесата, нощ пустинна 
лей сълзи над притихналия град.

И в тази нощ, на тебе посветена, 
под ромона приспивен на дъжда, 
заспива печалта ми, озарена 
от спомена за твойто първо Да.

 

Молитва

Сложи ръка на мойте устни, 
когато, морна да блуждае, 
крила душата ми отпусне 
и безутешна възроптае; 
сложи ръка и запази ме! 
Да не надвие скръб безмерна, 
и в гняв, и в горест твойто име 
с похулни думи да зачерна!

 

http://liternet.bg/library/bl/d/ddeb.htm 

http://www.slovo.bg/old/debelyanov/index.htm

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626



Тагове:   убити,


Гласувай:
51



Следващ постинг
Предишен постинг

1. divna8 - Чудесен поет!!!
16.04.2010 11:49
И любим за мен, наред с много други...
Мир и Светлина за Безсмъртният му Дух!
Усмивки за теб,wonder :):):)
цитирай
2. phoenix2000 - Да
16.04.2010 12:52
много е добър, и въздействащ, променящ има много чувство
цитирай
3. amenda - Заслужен ПОКЛОН и вечна му памет!!!
16.04.2010 13:37
Заслужен ПОКЛОН и вечна му памет!!!
цитирай
4. monna - Такава е съдбата на хората, които светят...
16.04.2010 13:56
....които се отличават от тълпата с нещо възвишено и красиво....
Повечето са обругани преживе..за да бъдат признати посмъртно...
Така е устроен светът, Дела..за съжаление...!
Но "дебеляновият стих" грее в българската поезия и до днес!
А аз се завръщам...в моя блог, приветствайки те, за този възпоминателен постинг!
цитирай
5. анонимен - Добре сте сетили за
16.04.2010 14:05
Димчо! Той никога не е "излишен", освен за времето си, което не можеше да го приеме и приюти.
В София е живял на много места, бил е и бездомен и е нощувал при пирятели, вкл. и в класна стая в училището, където Георги Райчев е бил секретар.
Съдба!
Последното му жилище е било в дома на Димитър Подвързачов - Бащата, на бул. "Христо Ботев". На стената на къщата има табела, където обаче са слбъркани датите.
цитирай
6. wonder - Благодаря!
16.04.2010 14:24
Музей
Славимир Генчев

"Смирено влязъл в стаята позната..."
Димчо Дебелянов

Сега разбирам още по-добре
защо Поета не надига брадва,
кому е нужно всичко да изстрадва
и как - накрая - трябва да умре.

Смирено влязъл в къщата позната
докосвам експонат след експонат -
все бивши вещи от изчезнал свят...
Ненужен никому, по-скъп от вятър.

Портретите ме спират с поглед жив
и аз провиждам светлата им тайна:
смъртта е вечна, истинска, безкрайна,
животът - малотраен и лъжлив.

Манерка, библия и "Заратустра"
(на немски), куфарче... И стихове,
написани от боговдъхновен,
Сибилата надминал по предчувствие.

Обхождам стаите ти, дъх стаил.
Отвън ме варди каменната майка
на куп поети - знайни и незнайни -
убити от любов или Ахил.

Пак влизам в бой - без хленч и без уви.
Все някога и той ще се обърне!
И вие - отмъстени - ще се върнете,
а майка ми ще ме благослови.

http://parasol.blog.bg/hobi/2007/03/10/moite-stihove-za-dimcho.50377
цитирай
7. dum - Важно е да помним това!
16.04.2010 16:20
Благодаря ти за тази памет! Много ценна е кореспонденцията между тримата големи: Димчо Дебелянов, Димитър Подвързвачов и Николай Лилиев.

Това са мои фаворите сред стиховете му!

ОТМИНАТА

На младостта й белите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите й на пламенни възторзи
разискряха се пламен рой звезди
и жаждаха милувки двете рози
напъпили връх нейните гърди.

Тя в златолунна нощ ме позова
на празник, на безименни наслади,
но неразбрала грешните слова,
душата девствена се не обади,
че спяха в нея, първи сън заспали,
на младостта ми белите цветя -

а днес по нея всеки поглед жали,
че те цъфтят, ала повехна тя...

ЛУНЕН БЛЯСЪК


На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път -
край него под бреме превити
върбите стърчат.

Лъх ведър нивята заспали
облъхва след огнений зной -
то сякаш рой ангели бяли
разливат покой.

Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок -
далеко ридае и глъхне
планински поток.

И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи -
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.


***

ДА се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!


***

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

*
АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
цитирай
8. wonder - dum
16.04.2010 16:36
Много любимо:
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."

Благодаря за страхотните стихове, които си подбрал на Димчо Дебелянов!
цитирай
9. wonder - sunny2
16.04.2010 17:13
Благодаря на теб и лилда!
цитирай
10. wonder - divna8
16.04.2010 17:15
КРЪСТОПЪТ
Димчо Дебелянов

Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.

От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.

Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.

И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.

Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.
---------------------------------
Сега понел надежи-мъртвеци,
спасен, аз бродя из пустини снежни
и свойта мощ и пролетни венци
сънувам в полунощи безнадеждни.
цитирай
11. wonder - Неподражаемо-велик е!
16.04.2010 17:16
phoenix2000 написа:
много е добър, и въздействащ, променящ има много чувство


Слънчотледи
Димчо Дебелянов

Ах, ето де ме ти изведе,
ти, който нявга властно обеща
на мойта гордост - вихрени победи
и жар всерадостна на любовта.

Скърбя в градини глъхнали и бледи,
обител на покрусена мечта.
Аз чувам тиха жал по утринта
на слънце невидели слънчогледи.

Кому бе нужна моята съблазън?
Защо съм обнищен, защо наказан -
не знам. Неведа черна заслони

бездънното небе на мойто Време
и то ми праща днес нощи и дни,
които само Тя ще ми отнеме.
цитирай
12. wonder - Великите поети стават велики пост мортем!
16.04.2010 17:19
amenda написа:
Заслужен ПОКЛОН и вечна му памет!!!


Пак от Димчо Дебелянов

Кой изхлипа в пустошта
на замлъкналите зали?
Тишината ли пожали
свойта пръвна яснота?
Кой на кулата възлезна
и с копнеж ръце простре
към притихналата бездна
на неверното море?
Кой в градината стаи
дъх под черните заслони?
- Своя бряг луната гони
и безмълвие струи...
цитирай
13. wonder - monna
16.04.2010 17:20
МИГ
Димчо Дебелянов

Дали се е случило нявга - не помна,
не знам - ще се случи ли... Тъжен и морен,
аз плувах самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,
а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смях и преплетени речи.
Но горди и сластни очи не зовяха
на уличен пир мойте жажди смирени -
мъжете там хилави воини бяха,
жените - отвъргнати, неми сирени...
В миг глуха вълна над града се пронесе,
в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
аз сетих и страх, и молитви в сърце си
и видех света като пропаст бездънна.
Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време...
И с поглед стъмен от предсмъртна замая
аз плахо превих колена прималняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъв бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безумства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние -
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни!
Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
великият миг на великото чудо,
нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
мечтата смени безпощадна пробуда -
и ропот, и смях в тишината нахлуха...
"Пиян е, безумен е!" - някой прошушна...
Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.
цитирай
14. demidin - Скоро прочетох за него, че бил и г...
16.04.2010 17:21
Скоро прочетох за него,че бил и голям бохем.Може би стихът му го потвърждава?

Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли -

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!

Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гнойни въшки,
кат жрез на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени -
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.
цитирай
15. wonder - sunny2
16.04.2010 17:22
Знам, знам... затова казах Патриот!

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Димчо Дебелянов

В зори разискрен, брачний пир угасна
на морна вечер в тихите вълни,
и над сърца ни бог на жажда властна
крила широки властно наклони.

И мълком влезли в сънните покои,
де други пир ни готвеше нощта,
сами свалихме ний венците свои
и смутно спряхме - жад и нагота!

Той, властен и весталка да прелъсти,
пристъпи - и не сетих аз кога
вля сладък пламък в самите ми пръсти,
впил в огнен обръч моята снага.

Аз чух възтожни устни да се впиват
по мойте бели свежи колена,
и вопли пламенни да ме заливат
като вълната - пламенна вълна.

И в буйно пожеланье взор извила,
в кръвта си чула химна да звучи,
аз паднах нежна - и със сетна сила
протегнах устни и закрих очи.
--------------------------------------------
Когато сепнах клепки уморени,
по устните ми лепнеше нектар,
и бледен дим се виеше над мене,
като над новоосветен олтар.

цитирай
16. wonder - dum
16.04.2010 17:24
НА ЗЛОТО
Димчо Дебелянов

На злото в безумния бързей,
пронизван от ледна мъгла,
удавих аз свойте възтързи
и морно отпуснах весла.

Напред ли, назад ли се вгледам,
не виждам, не помня, не знам,
и в немощ пред смисъл неведом,
взор склопвам покрусен и ням.

В тревожна мечта се унасям
и виждам през горестен сплин,
че в някаква светла страна съм
на Бога най-светлия син.
цитирай
17. wonder - от parasol
16.04.2010 17:26
ПОСВЕЩЕНИЕ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ:


Разчистване на Дебеляновия двор
Славимир Генчев

То е едно рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого и нищо:
порти, дувари, кладенци, калдъръм...
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън!

Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът повече не се връща –
сторил е място тук за света.

Той може и трябва бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Този, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Но не скърбете
за старите вишни –
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.

slavimirgenchev1953.blog.bg
цитирай
18. wonder - Да, Атанас Далчев разказва за това...
16.04.2010 17:28
demidin написа:
Скоро прочетох за него,че бил и голям бохем.Може би стихът му го потвърждава?

Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли -

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!

Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гнойни въшки,
кат жрез на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени -
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.


А доколкото си спомням и с Лилиев са били съученици в I-ва мъжка гимназия и са били невероятните романтични величия сред ближните си по онова време.
цитирай
19. lila - моето любимо
16.04.2010 17:36

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
цитирай
20. wonder - lila
16.04.2010 17:39
Ина мен ми е любимо... и още от него:

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
цитирай
21. valer1961 - тих...
16.04.2010 18:11
Тих и смирен пред него поклон
и гневен поглед към днешния ден,
в който с пореден глупав закон
заковават живот подреден,
но непригоден за НЕГОПОДОБНИ....
цитирай
22. wonder - valer1961
16.04.2010 18:29
НОЩЕН ЧАС
Димчо Дебелянов

Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?

Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?

Дали скала се в бездна не отрони,
зъл бродник за безкръстен гроб пожали
и тръгна да го дири ужасен?

О, нощ на поруганите корони,
о, нощ на поруганите скрижали,
самотна, безнадеждна, бди над мен!
цитирай
23. bizcocho - Тук вече се е заформила стихосбирка ...
16.04.2010 18:56
Тук вече се е заформила стихосбирка :) Любимото ми негово е "Молитва", което си качила в поста ти :) Свещен стих е за мен това му творение!
цитирай
24. wonder - bizcocho
16.04.2010 18:59
Всичките му са някакво неповторимо свещенодествие...
Ето:

ЛУНЕН БЛЯСЪК
Димчо Дебелянов

На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път -
край него под бреме превити
върбите стърчат.

Лъх ведър нивята заспали
облъхва след огнений зной -
то сякаш рой ангели бяли
разливат покой.

Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок -
далеко ридае и глъхне
планински поток.

И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи -
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.
цитирай
25. bizcocho - :)
16.04.2010 19:04
wonder написа:
Всичките му са някакво неповторимо свещенодествие...
Ето:

ЛУНЕН БЛЯСЪК
Димчо Дебелянов

На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път -
край него под бреме превити
върбите стърчат.

Лъх ведър нивята заспали
облъхва след огнений зной -
то сякаш рой ангели бяли
разливат покой.

Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок -
далеко ридае и глъхне
планински поток.

И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи -
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.



Да,Дела. Те всичките са приказни, но "Молитва" ми е... някак трепти с вътрешния ми резонанс... нещо като "На кладата" от Дела Раи ;) :))))))
цитирай
26. ivana59 - Благодаря ти, wonder!
16.04.2010 20:12
Имам особен сантимент към Дебеляновите стихове. Сред любимите ми е

Нощен час

Дали налегна буря тъмни клони
в горите, безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?

Дали под притаени небосклони
светкавица сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?

Дали скала се в бездна не отрони,
зъл бродник за безкръстен гроб пожали
и тръгна да го дири ужасен?

О, нощ на поруганите корони,
о, нощ на поруганите скрижали,
самотна, безнадеждна, бди над мен!

цитирай
27. tanyarisemova - нещо извън постинга, но важно и моля за разпространение
16.04.2010 20:21
В навечерието на
24 май – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
и откриването на комплекс „Свети Николско училище”

сдружение „Свищов-минало, настояще, бъдеще”
о б я в я в а

ученически конкурс за есе
на следните теми:

1. Учителят Христаки Павлович и неговото „Свети Николско училище”
2. „Свищовското училище е главно
сос наука оно е славно” (Йордан Хаджиконстантинов-Джинот)
3. „А ти, малко градче Свищов… пръскай от тебе във всички
околни градове светлината на просветата!” (Антон Цанков)
4 .„На книга да учат, добро да сполучат”(Иван Вазов)
5. Моето училище-вчера, днес, утре

В конкурса могат да участват ученици от 8 до 12 клас. Задължително условие е есето да е авторско, да е написано на български език в Word формат, до 4 стандартни номерирани страници, в шрифт Times New Roman 12, двустранно изравнен. Есето трябва да включва информация за историята на образователното дело в Свищов, първите училища, дарители, учители и техните ученици.
На първата страница, без да бъде номерирана, участниците трябва да посочат избраната от тях тема, както и следните лични данни –трите си имена, училище, клас и класен ръководител, телефон за връзка и e-mail.
Есетата трябва да бъдат представени най-късно до 14 май 2010 г. на адрес ул. град Свищов, „Цар Освободител №3”, стоматологичен кабинет на д-р Иван Динков-председател на сдружението или на e-mail st.nikolsko.school.complex@gmail.com
Имената на наградените автори ще бъдат обявени на 21 май (петък) от 17.30 ч. в комплекс „Свети Николско училище”, намиращо се на ул.” Тодор Хрулев” №2


Настоящият проект се реализира благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Общностно развитие и гражданско участие” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
цитирай
28. martito - Много любим поет. . . Хубав пост!
16.04.2010 23:09
Много любим поет...
Хубав пост!
цитирай
29. inel379 - !!!
17.04.2010 05:13
Как да забаравиш тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни, хорът на ангелите - галещ и просветляващ душите...Как да забравиш един от най-нежните поети на България, чиито романтични сънища са напоителен дъжд за незабрава и копнеж по друг вид живот...
Благодаря за този акцент!
цитирай
30. yotovava - Благодаря
10.10.2010 14:36
за този постинг.
Поздрави
Валя
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15161178
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031