много добра и качествена подборка си направила - браво.

И аз си имам определени фаворити из низвергнатите в сайта, но слава богу таланта никога не е зависил от общественото признание, още по-малко от ограниченият мироглед на тълпата.

Добро начало си положила - още веднъж поздравление от мен! :)

Дай насам и твоите фаворити, защото със сигурност съм пропуснала доста хора.
Обожавам и Поезията на tantri, но тя още не иска да се нарича Поет и незнаейки, че е точно това, доказва, че Таланта осенен свише е най-прекия път към Божествената ни проекция тук на земята, откривайки Признанието, което носи щастие на хората.
Сега се сещам и за Лила, която веднага отивам да добавя.

Има много "скрити" в неведението на Блог.бг таланти, които вероятно не зная дори, че имат тук блогове.

Имам 2 фаворита, които също никога не попадаха в класациите и това май ги прогони от блога.

http://pumpal.blog.bg/, която изтри блога си заради тукашния тормоз на тролите

и http://strega.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/19/po-chernata-draperiia-na-dnite.400213, за която може и никой да не е чувал, защото никога не съм я виждал в класациите

Винаги си имала добър поетичен вкус и усет за таланта, поздравления за поста!

В България винаги е имало много талантливи поети, които винаги са били засипвани с плявата на графоманите, но както каза и Валсодар "слава богу таланта никога не е зависил от общественото признание, още по-малко от ограниченият мироглед на тълпата."
Слава Богу!
А Бог обича одарените от него!

Чудесен пост!

Благодаря ти! Писан е за Чудесници!
Усмивка. Лъчезарна.

и като гледам с кого единствено делиш терен на първа, ми прилошава.

Имам сериозна забележка към админите специално за категория ИЗКУСТВО.
Давам пример с последния си постинг, където паказах участие в арткаталог на американския сайт GalleryFront.com. Постингът ми не само че не бе изваден на първа, но изобщо не бе включен в категория `Изкуство`. /След една седмица гузно ми бе подхвърлен един отличителен знак./ В същото време в категорията щедро се изливаха рецепти за боядисване на яйца.
Сериозно протестирам срещу анонимността на админите и анонимната опция, която дава възможности за процъфтяване на посредствеността и агресията!
Ако още съм тук, то е защото блогът ми е удобен за работа и много мои фенове са свикнали да ме търсят тук.
Въпреки, че класациите за мен нямат значение, обидна е категоризацията, която се прави тук!
На блог.бг аз давам най-ниската оценка!

Наскоро се изкефих с една позабравена гениалност, припомнена от съблогър - стих на Змей Горянин. Понякога провиждаме, че нищо ново не се случва под слънцето. Ето виж, написаното е на цели 60 годинки:

"Че ти не си поет - не е беда, -
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора."

Моичките ги знаеш, любимки (освен теб де) Мартинки и Соу. ;)

Последното много ме развесели.

Знам ги. И аз ги обичам. Те като мен имат късмета да попадат в класациите. :)))
Чакай да ти покажа Соу и кои нейни светове ме обръщат с хастара наопаки:

Отпий от мен

" в замръзналото ложе на пръстта
с най крехките си пръсти присади ме
отглеждай ме
като лоза
ще се родя в най лудото ти вино
ще се разлиствам
в тръпните ти длани
от твойте сокове ще избуявам
под ласките ти
кехлибарната ми гръд
в най летният ти поглед ще узрява.
полей ме с кръв от своето сърце
полека ще вкоренявам
от капките любов
ще разцъфтя
и като плод в ръцете ти ще падам.
и от страстта ми упоен
в безумен порив
пак ще се завръщаш.
а аз по устните ти ще горя
в най лудата рубинена целувка.
докосвай ме
откъсвай ме с нега
разтваряй ме в мълчание
люби ме
във вените ти нощем ще кипя
ще те опивам
като младо вино.
ще галя ноздрите ти с тънък аромат
небцето ти
от огън ще изтръпва.
пиян обич
и от мен
от виното ми – ще възкръсваш."

http://sowhat.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/08/otpii-ot-men.506715

и на Марта си имам любимост:

Репризи на капризни дъждове

Прикърпват с тънките си пръсти дъждовете
окъсаните ризи на дърветата.
Потупват леко и неловко раменете им
и слизат по пътеката.
Забравили във миг репризите
се заиграват със листата
разлепят няколко от тях - редуват ги,
от клена, от брезата...
Забързват дъждовете по алеите,
пришпорват звънка крачка,
по някоя витрина се заблеят,
из локвите подскачат,
и изведнъж се озоват на покрива -
подшиват ламарина,
омръзне им набързо,
троснат се
и си заминат.

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/11/13/reprizi-na-kaprizni-dyjdove.435242

Очевидно ти е Ден за Веселие! ;)))

хубаво е, че плуваш бътерфлайски из междуредията! :)))
Поздрави и лъчи!

Но този проблем не би трябвало да ви учудва. Първо - тук е стълпотворение от пишещи неграмотници и второ - самите модератори, които са на същото ниво, определят кои са предпочитани и ги поставят в графата "най-популярни", където отлежават с дни. Останалите постинги просто се превъртат за секунди и дори никой не ги забелязва.

Ведрин, Фелисия, Карандаш, Славимир Генчев ги чета отдавна - някои не само тук. Благодаря за последните два (от Радост Даскалова съм чела стихове, но може би другаде).
Но защо така обобщено-обвинително? В 4 от посочените от теб блогове не е писано отдавна, а единият дори е празен. Чия е вината, че не излизат напред? Може би самите автори намират удовлетворение другаде. Все пак, блогът не е литературен сайт и администриращите го (и аз поддържам идеята да излязат от анонимност) може би не са на "ти" с истинската поезия. А и вкусовете и предпочитанията на хората са различни - един харесва(и разбира) едно, друг друго...
Много от блоговете, които следя, съм открила не от първа и от класациите, а покрай други блогове. Препоръчани от човек, когото харесвам - както в случая - или като надникна при тези, които са коментирали в моя блог. Със сигурност има още много стойностни неща, които не съм видяла, а и едва ли е възможно. Все пак, не живеем в блога, имаме (Слава Богу!) и реален живот.
В крайна сметка, толкова ли са важни класациите? Не е ли по-важно общуването? Ако аз чета и коментирам при някого, а той изобщо не отговаря на коментарите ми, дали ще продължа да коментирам?
Хайде, да спирам... че имам 240 избрани ;-), поне още няколко да видя днес...

Приятна вечер!

чела съм и чета споменатите, обичам Мея, Уич, Елинели, Тантри, Лила и онези, които посещавам всеки път, когато мога
бих добавила две невероятни дами, играещи с думите и цветовете

elidea.blog.bg

prashinka.blog.bg

О, мен ме учудват други неща - Прекрасностите! :)))
Но пишейки за самоубитите, самоубилите се и убитите ни поети - а това са почти всички велики български поети, стигам до извода, че заради демотивация в своята свръхчувствителност, те губят вкуса към живота, поетиката и се затварят в собствените си светове, докато гьонсурата-графоман пъчи бездарието си докато затлъстее от суета.
/http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626/ - един от тях със сигурност познавах и знам какво го самоуби. А то има доста общо с четящите хора, с пишурковците и с човешката безразличност и незачитане на таланта.

А знаеш ли къде мога да намеря Незабравима? Тя отдавна е изтрила блога си...
Беше ми в любими.

Харесвам ги, но Прашинката и тя изчезна...
Харесвам и тези две чудесници, но и те се демотивираха май и вече не постват:

http://adiveil.blog.bg/izkustvo/2008/10/08/14-34.241638

и

http://troha.blog.bg/izkustvo/2008/11/29/spomen-za-krila.260251

Да не говорим, че искрено съжалявам за Ангел, който наскоро изтри блога си напълно: http://angelstih.blog.bg/

Тя е пишещ редактор в "Откровения", там можеш да я четеш. :)))

Повечето хора, демотивирани, трият и напускат блога, защото истинския Творец е чувствителен по природа и споделяем по призвание.
Иначе този Блог.бг точно затова е ценен, Слава! Защото не е Литературен сайт! Тук са неподправените, искрени, лъчисти, прекрасни читатели, с които имаш обратната връзка с творчеството си.
А "литературките"... там са други песни и бири, знаеш..., а и графоманията в тях е още по- гранде-непоправима. ;)))
В Блог.бг имат блогове почти всички собственици, модератори и редактори на Литературните сайтове - от Буквите, през Хулите, Бунтарите, БГлог и почти всички останали. Защо ли? ;))))))))))))))

Благодаря! :-)))

се получава...И посоката е правилна.Така мисля!
Поздравления!
Б.

Кремена Стоева - http://otkrovenia.com/main.phpaction=showuser&username=Незабравима

http://www.facebook.com/note.php?note_id=338571008665

http://www.sibir.bg/blog/Loveyou/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=268972

Чудна е! :)))

Даам... Всички трябва да спрат да четат графоманите и тогава истинската Поезия ще осветли цели светове, съзидавайки Хармония в душата на хората, защото дълбоката вибрация на истински поетичното слово, чиято мелодика докосва de profundis, има нужда от задпределни пространства, в които думите са святи, имат душа, носят енергия, която пречиства и не девалвират в оди на глупостта. ;)))

хензелски!

истинските поети - вдъхновители са писали, а и днес пишат, стиховете си в рими ?
Дали за да се помнят по-лесно, ИЛИ защото всяка дума и рима са дълбоко осмислени и са излязли от сърдцата, а не са "изтекли" само от главите им ?
Не рядко, пишещите в неримувана реч, увлечени от поетичните си напъни, се губят в порой от красиви думи , а на края в съзнанието ни остава не смисълът от казаното, а хаотични звуци. Малко са, които го умеят и с право намират признание и оценка, защото тяхното наистина е изкуство.
Десетте предложени по-горе блога наистина са на творци, а не на писачи . Поздравление за подбора и следващите.....

Mного се радвам на този полезен постинг. Моето предложение за допълнение е блогът на dimardesy...

Слънчев уикенд, Чудо.:)

Чуден е този пост !!! Благодаря ти wonder и поздрави за него ! :)))

Блогът в момента е продължение на новините от новинарските сайтове.
Май трябва да се сложи ограничение от пост на ден.
Колко са хората,които могат да напишат добра статия през 5 минути?
Най-добрите,които мисля,че съм припознал - и те са максимум до 5 качествени работи на седмица, а при тях качеството е основната водеща линия.
За поезията нямам право на мнение. За карикатурата - жалко положение - слаб рисунък, безидейни и плоски автори. В блога няма или не съм попадал. Белетриститката - и там нещата са трудни,но има отчетливи таланти, които се открояват.
Мъка.
Поздрави!

Чудо, с теб съм. Взе ми думата от устата.
Всъщност това е част втора от моята априлска революция и ще я посветя на теб...
ако дадеш съгласие... и не ме изтриеш!

Говоря като сатирик, не като романтик!
С дълбоко уважение към безсмъртното ти творчество!

И все пак , ето и част от хората, които чета с удоволствие.
inamay ;henzelski ; ivana59 ; pin4e;
aqualia ; rotazia ; gor
Не пиша отново вече споменати впо -предишните постинги . .

Дела, не зная какво е провокирало поетичното ти мислене и те е предизвикало да напишеш тая статия... Искам да ти кажа, че аз съм само един жена, която от малка обича поезията. Не пиша. Но я обожавам. Чела съм доста неща, без претенции, че съм чела всичко и всички. Мисля, че поета е един извор... Извира... и кой пие от него, дали пие или не пие... това не пресушава извора. Остави извора да извира... За мен поезията е една душевна наслада. Почти всяка вечер чета и когато открия нещо написано, което ми докосва душата за мен денят е бил пълен... Много хора четат, но не всички отговарят... Най важното нещо за една поезия според мен е дали докосва душата...

http://valiordanov.blog.bg/

Всеки ден ме бомбардира чалга и цигания, това ме мотивира вечер да слушам Aretha Franklin и да се чувствам щастлив.

Моят фаворит към класацията ти: sowhat!

на марта и на всички останали , които намират врече да ме отворят и четат. същевременно се извинявам с ограниченото си присъствие където и да е , по належащи причини. както казва славка животът не е само тук.
за изброените от теб ще кажа че считам част от тях за великолепни поети, като мога да дам за пример слави генчев, на когото съм гледала като на задочен учител още влизайки в хулите.
мея, е една великолепна поетеса, невероятно пристрастна съм към нея.
друга поетеса , която тук не е посочена е уффф - станка димитрова

http://ufff.blog.bg/

елена
http://kult.blog.bg/

както и един непознат за мен творец който е млад и невероятно талантлив

http://pelikannakraqnasveta.blog.bg/

и още няколко талантливи

http://abrelosojos.blog.bg/

http://chilly.blog.bg/

и мисля че дела донякъде е права. доста талантливи хора в блога биват пропускани.
нека не гоправим и ние ))

не превръщайте свободата всеки да споделя в рими своите чуства и емоции в критикарстване. Не си създавайте класации. Всичко което съм чел тук е невероятно и красиво по своему.

Мога да напиша трактат по темата... за римите, трептящите енергии, завихрените квантови чудеса, които римуваната мелодика носи..., но ще ти кажа какво за мен е Поезията - Картина на душата. Ето:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/02/poeziiata-kartina-na-dushata.484919

По-важно е ти да не го забравяш щом ти харесва. ;))) А и моята цел бе да споделя тези Поети, които са фантастични, а никога не присъстват в класаците, за да достигнат до очите, а после и душите на читателите си, защото графоманите засенчват с непрестанна бълвоч /често изплагиатствана/ пространството в блога.

Еее, че как - Динко ми е сред фаворитите! Има толкова дълбочина и страст в него. Писах го в един от предишните си постове. Мнооого го харесвам. Имах и един любим стих от него, но и той си три блога. Ето ти една чудност, която харесвам:

http://dimardesy.blog.bg/poezia/2010/03/14/linii-na-straha.511010

ето това е първото име в тази класация или поне в моята лична.
Изключително!
http://ugupu.blog.bg/

Свободата е начин на съществуване, постигнато с огромно Духовно можене. И никой на никога не би могъл да я превърне в каквото и да било. :)))
Иначе относно Красотата - хората имат различни критерии за нея и всеки я мери от собствената си камбанария и със собствения си аршин.
За някои хора и чалгата носи красота с някоя екзотична чупка в кръста.
Иначе Красотата е земното измерение на Прекрасното, което е Духовна категория. А тук говорим за това... за Прекрасните Поети. За тези, които носят в душите на другите Хармония, а не речитативни бръщолевения, наприличващи на нискочестотен шум.

Така ще се вдъхновяваш 10 пъти повече, Слънчев лъч! :)))

Напълно споделям казаното от теб. А ме провокира поредното изтриване на един-два блога с прекрасна лирика и усещането, че Прекрасното пак прилича на блилянт сред калта. Да, брилянтът си е брилянт, но кагато калта го потопи на дъното си, това означава по-малко живот за Светлината. Не съм съгласна! :)))

Мъъъкаа, мъкааа... ;)))

С удоволствие чета и теб! Енергията в поетиката ти е ослънчена отвътре, а това е най-важното за един поет - да свети и да осветява! Да заслепява мрака и да го чисти от душите на хората невъзвратимо. :)))

В нищо твое не участвам докато не си оскубеш поне няколко пера от шапката-невидимка! И стига повтаря непрекъснато, че те трия... ;)))
Теб пък да не те изтрие човек! ;)))))))))))))))))))))

Чудно е да си си Алхимик на щастие, нали? ;)))
На нея /тази чудна Ем/, заедно с още няколко човека съм им замислила един облак от мисли и чувства, които ще изтрипосам на мегдана скоро.
Има хора, чията откровеност е по-ценна от интелекта на няколко поколения. :)))

Ето, виждаш ли? За пръв път чувам за тези поети. Явно никога не са били Избирани за видимата част на блога. Ще ги прочета непременно!
Благодаря!:)))

Тук наистина е изворно и има много талантливи хора. И е пълно с Чудесници!

Кадифе, Ведрин и Незабравима са ми познати :-)
Невероятни таланти са, абсолютно те грабват.
Сигурна съм че и другите са такива, ще ги запомня :-)
Успех на всички.

както и към сътвореното от нея, бих написала следното: всеки уважаващ себе си поет, не би унизил или пренебрегнал друг. Римите са различни. Има по-чувствителни, други по-освободени от чувствителност и естествено, ежедневни. Не може да бъде отречен поет, само защото е по-различен от друг в своето творчество. Не мога да разбера самочуствието с което се квалифицират хора и извини ме wonder, но статията ти все едно е: този ми харесва, тях ще четете, а другите не. В крайна сметка всеки може да прецени своята симпатия и антипатия. Второто не е за предпочитане разбира се. Аз със удоволствие чета Валентин Йорданов, теб, Карандаш, Скарлет, Фея.... все хора, които с нещо са ме привлекли, за да ги посещавам в деня по няколко пъти. Последните две от днес ще бъдат посещавани най-редовно. Думите винаги могат да бъдат извор на светлина, както и на различни цветови гами. Животът не е само любов, той е и омраза. Ако един успее да задоволи вътрешната ни потебност от чистота на чувството, в друг виждаме онзи вихър и енергия, която също ни се предава чрез римата. Това си е съвсем нормално. Кой, как и по какъв начин се опитва да пише, едва ли е най-лошото. По-лошо е това, че не се опитваме да разберем същността и смисъла на написаното. Аз наистина също трудно разбирам някои стихове, даже и от утвърдени национални поети. Нека не се опитваме да бъдем примитиви и да усвои различията не само в поезията, а и в самия живот. Извини ме.

Няма за какво да те извинявам - ти си напълно права! Никой не дели и не противопоставя Поети на Поети. И изобщо не става въпрос за спор или противопоставяне. Отричам и винаги ще отричам графоманията, логореята и плагиатството. Това е неотменимо мое право и ще го следвам като принцип в поведението си като поет, човек и естет. :)))

въобще и на идея си нямат на кого ги хвърляш. И ако поста ти има за идея да направи забележими забележителните, аз виждам в него и първи опит да се сложи граница и да се отвоюва територия от посредствеността. За съжаление тази война е необходима по всички фронтове, а не само в полето на изкуството. Но както казва Валсодар ...
Наистина, таланта не воюва. Зает е с доста по-сериозна задача. Сигурен съм че твоята оценка е по-важна от тази на админите, както за поетите, така и за читателите.
Поздрав за темата и позицията!

Приятности в четенето им! Най-чудните четящи са тези, чийто дух е еволюирал в нагорните Духовни небета. :)))

Виж сега... ти като един огромен диамант /поне Юкункун/, знаеш за какво иде реч... ;)))
Всяка територия трябва да се отвоюва от посредствеността, независимо в коя област тя вилнее. Т.е. повсеместата борба с Вятърните мерници ще наражда много идалго, чисти от универсалиите. :)))
/това с "мерниците" не е грешка/
В древна Гърция има богиня на щастливия случай Тюхе - просто днес ме споходи и този пост се случи. После бях на опера /препоръчвам горещо/ -Чуднодействие велико. Росини! "Севилският бръснар". Как няма една празна нота там! Сега съм още потънала в музика. Ето това Изкуство е напълно дадено Отгоре!
Tres Magnifique!

ПРЕДИ ДА СЕ ГРЪМНА, ЩОТО МЕ КАРАШ ДА СЕ СКУБЯ....

КЪДЕ В МРЕЖАТА БИ ТУРНАЛА, ТАКИВА БОЙЦИ КАТО БОТЕВ И ВАПЦАРОВ, НА КОИТО СЕ СТРЕМЯ ДА ПОДРАЖАВАМ- СЪВСЕМ НЕУСПЕШНО , ЪВ КОРС.
НО ДУХЪТ ИМ Е В МЕН, ЗА КОЕТО СЕ ГОРДЕЯ!

А САТИРИЦИТЕ МОГАТ ЛИ ДА ДИШАТ?

ОТ ГОРНИТЕ ЧЕТА САМО ТЕБ И ЯСЕН. ВИЕ СТЕ МИ ДОСТАТЪЧНИ!
ЧАКАМ ОТГОВОР!...АКО МОЖЕ...

не защото е подминат моя коментар, който не се отличава с дължина, не пръска обилно суперлативи по нечий адрес, нито защото съответния автор се нуждае от някой като мен или от който и да било да го поставя в рамките на класация, обаждам се отново само и единствено да защитя истината, в която съм убедена и тя е, че истинският творец не прави нищо, за да бъде харесван от хората...всеки творчески акт е личен, по призвание и вътрешна потребност и е нещо свято оставащо между пищещия и Онзи, от който е дар таланта му. В библейската притча за талантите, ясно е казано,че не бива да се заравят в земята, а да се умножават, защото ще ни се търси сметка как сме употребили даденото.
Формулата за труд - талант в проценти и съотношение навярно е истинна, но в днешно време огромния труд, който полагат пишещите, е по-скоро в желанието им да бъдат забелязани, а не в труд над собственото усъвършенстване. Лично аз изпитвам силна нетърпимост към бълващите постоянно, така наречени плодовити автори. И честна дума,чудя се кой чете всичко това, сякаш пишещите са четящи на други пишещи, само за да изкопчат бленуваното внимание и одобрение за себе си. Суета на суетите.
Занаята в изкуството - тъжна история!...дали виолата д'аморе на стария майстор Георг Хених ще послужи някому, освен на Онзи, който е на небето?!, но не е ли прекрасно да наблюдаваш, да се потопиш в този процес на извайването на раждането на нещо истинско, красиво и ценно, което въздейства и вълнува дълбоко искрено?...
Е, как да сложиш на задния рафт подобно произведение, а пред него безформено и грозно недомислие?!

Затова повтарям ugupu.blog.bg, бих започнала тази класация така!

:)

Можеш да я деструктурираш! Твоята подкрепих!

Аз съм лош- по неволя! Простете, моля!

http://www.youtube.com/watch?v=lI6K3cNytOY

По дяволите възпитанието и тона,
Схоластики и нравоучения!
Загубих в борбата камертона.
Животът ми е пълна какафония!


Иди , приятелю, в зелената морава!
Отвори очи и дишай благодат!
Пред теб- морето, зелено до забрава.
Благословен е този свят!


Ветрец подухна, картината размаза.
Бели пликчета- от небитието.
Боклук човешки, пъклен се показа.
Затрупва ни найлоновата напаст!


А ние сме безсилни, жалки!
Сякаш гледаме, поредната боза.
Красиви, в черупката си малка.
Скрити, в апатичната мъгла.


Торбички мръсни, са плъховете слепи.
Прескачащи от блог на блог.
Летят и плюят, думите си скверни.
Блогър спи- позитивно благ!


Минаваш, безразличен. Щракаш.
Точици, на уморения ми гръб.
За моя вик, без думичка да казваш.
Вървиш на някъде, по своя път...

РИЧАРД КЛАЙДЕРМАН
сряда, 14 април 2010 - 19:30ч.

зала 1 на НДК
София, пл."България" №1
:)))))))

дори не знаех, че съществуват класации...
Само видях възможност да публикувам нещо свое и се измъкна от "дупка" на тъга и безизходност... Да осмисля дните си, колкото ги има...
Кого харесвам - открих сама, блуждаейки из блоговете "от блог, та на блог"...
За класациите ме "открехнаха" на лични съобщения, защото се оказах в една от тях /и до днес не знам защо, аз бих сложила други на мое място!/..., а аз не бях забелязала... :)
В момента само се чудя: толкова ли са важни тези класации?! За мен не. По-важно е да общувам с тези, които посещават блога ми, и с тези, чиито блогове посещавам аз... Това е МОЯТА КЛАСАЦИЯ, другото са суетни шумотевици...
Ето, един постинг като твоя - с изявени автори - ми е от полза, защото откривам все още непознати за мен поети - с това аплодирам инициативата ти, wonder, но темата за класациите дразни и нагнетява излишно...
Суетата да съм "на първа" ми е чужда... Пък и знае се - тези на първа ги "отстрелват" първи... :))))))))
Усмихнат ден на теб и всички в блога! Непременно ще прочета пропуснатите поети, стига да са още тук... :):):)

... нямаше за цел да заформя споронве и групи, а да даде пространство на вижданеи и невиждани прекрасни поети!
Предварително казах, че не мога да изредя всички словоелейни чудесници, за което моля да ми простят!
Ето аз лично много харесвам нежността в поетиката на ЕлиНели и съм я пропуснала, затова сега Добро утро с EL:

ПРИЗЕМЯВАНЕ

В сезона на душевните сълзи
лицето си гримирам със усмивка.
Отвън съм слънце и не си личи,
че вътре е гръмовно тихо.
Прегракнах в смях и никой не видя
как устните ми се обелиха от липси.
На съботите в дългия антракт
терзах се скрито.Във безмисленост.
Сега стоя и шия бял саван.
Избодох в дланите си древна стигма.
Покапа кръв от многото печал,
но да напълни жертвеник - не стигна.
Саванът цял.Без място на гърба.
Конецът суетата ми раздира.
С последната си капчица вина
ръкави за крилете си бродирам.

http://elineli.blog.bg/poezia/2010/04/09/prizemiavane.525621

Перата с шапката ти-невидимка, беше метафора, Пегас. ;)))

Коментара ти се бъгна докато го одобрявах, но с повечи думи:
„Нерядко стихът избликва мигновено; изведнъж връхлита;При това внезапността трябва да е отвътре, да е “органична”, а не външно привнесена, “съчинена”, “натаманена”; тук най-ясно се долавя какво е имитация.;
В хода на т.нар. писане внезапността се долавя като идваща из-вътре, като внезапен изблик; поетът в очакване на внезапността е като един вид заклинател, който призовава тишината да проговори, духът да се яви; а в хода на т.нар. четене внезапността трябва да “дръпва” навътре, да “поглъща”, да води обратно до онова, от което е дошла. В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…” Иван Методиев

Идвайки от гръцки, думата Поезия, означава Творение - като форма на Изкуство, носещо Естетическа наслада, Познание и докосване до Духовността, чрез музиката на римите, метриката и вътрешния резонанс на усещането за Красота.

Е, точно теб да те пропусна! Разсеяна до безобразие съм. Но си права за Угупу. Чела съм го. Беше ми казал веднъж, че е написал само 12 стихотворения и това е. Тогава ги прочетох и вътре има цели светове наистина. Оценявам вкуса ти към Необикновеното.
А и теб, ти знаеш... :)))

Въпросът е принципен. Поезията си е Поезия и тя винаги има свой неизменен път към сърцата на хората.
Поезията е Духовно словотворчество, при което се изразяват дълбоки и силни чувства. Тя е избликваща Емоционалност, чиито струни жаднеят онази експресивност на стиха, докосната от ярка всевъзможност и сътворяваща чудеса навътре в нас.
Поезията е креативна оригиналност, която вдъхновява неизменно и заразява духа с Любов, пречиствайки го и въздигайки го.
Поезията не е безмислено струпване на думи, окончаващи еднакво или разпокъсана на еднакви редчета проза, пропътувала делничните банализми, за да се маскира на лирика.
Поезията е чисто изкуство. Царицата на изкуствата. И най-елитарната приказка сред тях Защото Първо бе Словото!

Даам... много е нежна и топла! :)))
Благодаря за включването!

Аз имам билети, но нека някой друг се възползва от Теб! ;)))

http://www.vbox7.com/play:edc85b9d

http://rummi.blog.bg/poezia/2010/04/11/eh.526558

http://zabavnata.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/04/09/syn.525664

http://palitra.blog.bg/poezia/2009/12/10/poet.452338

Темата е твоя wonder, ако я беше пуснал някой друг, щеше да звучи фалшиво. Абсолютно на място е.

Хех*, колко пъти е споменато името ми... ;) Ей, на това му викам популяризация! :)
Не се стремя към никакви класации, чудеснице. :) Който иска да ме чете, знае къде да ме намери! :) (както и всички останали прекрасни автори)


Поздравявам те!:)

"На някого..."

Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото
на калното море. (за кой ли път)
Недей унива, всичко е метафора,
поезията била - кръстопът,
за тези дето мислят, че я пишат
и любят се със всеки свой куплет.
Призванието не е за поетите.
Различно куца всеки мироглед.
Различни сме... и аз, и ти, и другите.
Понятията сричат и мълчат.
Но, някак си по-истински сме – силните.
И знаем колко думите болят.
От утре ще посричам и мълчанието,
което днес изричайки - крещя.
Ще пиша пак, глупако, за познанието...
Годините са живи... и мълвят,
за всеки стон, за всяко нямо ехо,
за онзи сляп с безкрайните молитви.
За дамата със смешни кавалери,
за всичкото платено и изпито.
За влюбените краткости, мъглите,
за боси стъпала в дъждовни локви.
За истинското – толкова е просто,
човешкото, което ни говори,
понякога... Защото и понякога,
го има... и се ражда във гърдите ни,
съвсем е недоносче, суче вятър
и люби неуморно суетите ни.
Но има ни - до крясък...! А перото ни,
пропише ли, не трябва да се моли.
Недей забравя първите си стихове.
А аз ще се опитам... да запомня!


Слънчев ден на всички Блогъри! :)

Благодаря ти! Опасявам се, че се случва Принципът на Снежната топка, но така е... обичам Справедливостта във всичките й измерения и си плащам редовно цената за тази си обич. ;)))

Прегръщам Небето ти! :)))

не е само в поезията така... каква графоманщина се шири пък в прозата - там, където освен талант, се изисква и труд... Чак Едуард Вик призна, че има литературна мафия. Ама някой да вдигна шум, на няькой да му направи впечатление? За медиите говоря де...

Знам, знам... Аз вероятно ще си издам прозата пост мортем. ;)))
Виж това и не се притеснявай, защото Ars longa, vita brevis!

http://www.vbox7.com/play:8a3624df&al=1&vid=903686

Мерси, Дарси!

Черпя те с тази любимост: http://www.youtube.com/watch?v=f3zUYK4YU8M

благодаря ти,че си ме споменала:)Лично аз смятам,че едва ли някой се впечатлява от класациите,защото когато харесваш как пише някой си го четеш,без да се замисляш "класиран"ли е някъде или не.Да си призная обаче,много пъти съм се възмущавала какви идиотщини се пускат в "избрани",затова те поздравявам за този постинг!

Сега като се замисля, трябваше в заглавието да не слагам думата "класации", а Избрани. Защото всъщност първата страница на този блог е вид прозорец, в който се случва да си откриеш съкровища, ако понякога някой им дава поглед като на Избрани.
Постинга ми се изля доста спонтанно и всъщност се радвам, че го случих, защото открих няколко нови страхотни поети, които не бях срещала просто. А споделянето е хубаво нещо когато носи взаимност и красота. :)))
Иначе както каза и Кремена "който си го може си го може", а и който има очи не само да гледа ще Види.

PS Промених го. Заглавието. :)))

Напълно подкрепям!

Съжалявам, но ми се хлъзна "мишока" в грешната посока... ;):):)

Хахахахх... за наказание още един твой стих тук, за да го посъзерцавам с наслада! ;)))))))))))

Благодаря ти! Усмивка. ЛъЧиста.

"Пепелни сънища"

Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило.
И всеки ден подритвам тишината си,
събирам в шепи твоите усмивки.
Живея, а умирам във душата ти –
самотна църква с кули четвъртинки.

Хайде и аз те черпя с един

БОЖЕСТВЕН СЪН

Когато си постиламе мълчания,
в краката ни когато пада здрача
и есенните врани са раздрани
от грака сив и нежността да плачат,
когато от капчуците разстреляни
дъждовни капки пеят мандолинно
и гроздето жълтее си в постелите
на виното от бъдната ни зима,
от устните на феите пролайваща
онази нощ ще дебне тихо в обръч,
ще ме настигне вятърът и смайващо
от мен ще си отскубне късче обич,
с което ще закичи в тебе есенно
една любов от мед и стари круши,
ухаещи ще слеем устни песенно
и нямата любов ще се ослуша
през грохота избухващ на вулканите,
ще грабне от очите ми тревогата.
ще ти оближе с радостта си раните
и ще узнае, че е сън от Бога.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/09/27/bojestven-syn.404928

Жестоко е!!! Аплодисменти! :)

Сърдечно благодаря! :)))
Няма ли шанс сега... да си оживиш блога? Въпреки скуката и напук на нея? ;)))

Нека помисля... ;):):)

Разбира се! За мен ще е Радост! И това със сигурност ще осмисли този постинг ако се завърнеш.
Поздрави и светулки!

не е истинска
колкото и да е по правилата
ако не е проекция на душата

и знаеш ли какво ?
не четох всички коментари но дивна искаше да каже нещо друго
но явно едва ли
има значение тук думата приятелство и забавление
в блоговете на всепризнатите поети за това е тихо и тъжно
колкото и за Любов да пишат...

http://www.youtube.com/watch?v=f3zUYK4YU8M&feature=related

Много добри творци остават с 10 четения поради малка известност!
Уондер , аз се опитвах да ги записвам , за да ги открият повече читатели!
Тук съм от 9 месеца , а някой от изброените от теб имена не познавам.Мога да кажа , че доста обикалям. Трудно се събират добрите творци на едно място!
Поздрав сърдечен!

Ето чрез тези, които аз съм открила бяха споделени и други, които не бях срещала. Днес четох една поетична душа и съм очарована.
Споделянето е важно нещо и трябва да ни се случва по-често.
Благодаря ти!

да има категория ПОЕЗИЯ , където да намираме поетите.
Категория РАЗКАЗ , където да намираме разказвачите.
Може би ще е по-лесно да стигнем до творците!
Мила душа!

И това е начин, но мисля, че е по-добре да има един модератор-литератор. В Блога мислеха в тази посока по едно време, но май нищо не се случи. :)))
Мога да ти дам пример с книгите, реалните и книжарниците-разпространители.
Имаше една верига "Буквите", за жалост кризата ги фалира, там работеха литератори и продаваха около 15 пъти повече книги от другите книжарници.
Има хора, които списват стихове без да познават дори граматиката.
Нещата, които се случват в обществото рефлектират остро и в културата до безхаберие и безпардонност, преминаващи в стихоплетство и плагиатство. Нещо като лошите домати, които ядем, защото на пазара просто няма добри... образно казано. :)))
Топло сърце!

аз имах книжарница и взимах книги от издатели , които превеждаха от Санскрит. И толкова умни и начетени хора познавам! Те всичките до един са скромни . Като класовете в нивата. Който клас е пълен , той е наведен , защото житото в него тежи. Така е и със хората.Най-ценните са най-скромни.
Привет!

Очевидно са докоснати от дъха на нацията, написала най-много книги за мъдростта /понеже спомена санскрит/ и са постигнали смирение!
Днес подарявам една чудност на санскрит, надавям се да те зарадвам:

http://www.youtube.com/watch?v=f3zUYK4YU8M

Браво,Дела! Трима от изброените много обичам! Другите не съм "срещала". Ведрин-този Божи дар, кадифе-моята обичана от мен кадифе, с кадифената си Поезия, незабравима- остана си незабравима за мен, тя е първата ми любов в блога и много сълзи, когато изтри блога си.
А блога... твърде много наслагване на отрицателни енергии, които избягвам... надничам понякога, защото има Светлинки, които мога да срещна само в това нет пространство, но те са като изоставени фарчета сред море от неграмотност и крещяща кичозност...
Не ми се сърди,Дела, че твърде рядко се появявам! Дистанцията от това пространство ми е май вътрешна необходимост - така я чувствам. Нужно ми е, за да запазя чистотата на вътрешния си мир. Ще се завръщам, ще поглеждам, но като цяло ще бъда там, където се пази пространството от отблъскващите ме неща. Всяко едно ръководство/в случая на сайт/ иска да е преуспяващо, но не всяко иска да е на всякаква цена... А за мен цената е важна.
С много обич към теб и творчеството ти! Прегръщам борбеността ти,Дела!

Ти пък борбеност... ? На вятърните мелници с облаците. Просто понякога Истината извира и си иска пространството в мен. ;)))
Разбирам те. Чистота е най-струващата си част от нас и си иска грижовностите.

http://fabula.blog.bg/

Даам... прилича ми на прекрасната Дакота! :)))

Сериозно?
;)

Нали? ;)))

или увлечението по латиноамериканската поезия? Защото, ако е второто, то и споменатият нейде по-горе ugupu също прилича на Дакота, макар че не е...;)))

О, не! :)))
Угупу е изключително уникален и прилича само на себе си!
Фабула е прекрасна и ми напомня на невлюбена Дакота, но и тя е своето Себе.
Дано не ми се обиди никой за приликите и разликите, но е твърде възможно бидейки всички ние проявление на Твореца да си наприличваме, различавайки се.

започват приликите, докато разликите са от Ева...;)))

съдържаща и извайваща пълноценността на Адам. :)))
/личен опит/

аз нямам твоя личен опит, но съм съгласен!
;)

Гласът ми е силен. И тих.
Животът -- струна. И стих.

открай време едва ли отразяват действителността. Въпросът е да ги има тези поети тук и са ги четем, с времето всичко ще се избистри.
Поздрави
Валя :)

Споделям позицията ти, Дела Рай!... Благодарение на този постинг се върнах във времето, "преди да се родя" тук... :))

Аз си харесах това:
http://mikino.blog.bg/poezia/2011/04/14/sdelkata.729282
Някои хора, определено знаят как се пишат разкази!
Никога това не съм го видял на първа....
Нов съм, но прочетох доста качествени неща и от други хора, дано някой ден бъдат оценени всички пишещи!