Когато тя си тръгна по-безмълвна
от птичите гнезда и от гората,
когато сняг навяваше безсънно
сълзи в усмивките на вятъра,
тогава нещо в космоса се скъса
и полетя на хиляди олтари
като звезда избухнала невръстно
през погледа на влюбен старец.

DOKOSNA ME..KAKTO VINAGI!
I AZ SUM TUJNA,NO SE USMIXVAM..
PRAGRUDKA PO OBLAZITE ZA TEB...!!!!

Нежна тъга, космически полет,духовно извисяване!

Не съм тъжна, Милейди. Само вглъбена. Аз съм слънцеросна планета. ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/22/planinskata-az.268794

,, звезда избухнала невръстно '' ,
звезда която с пръските си озарила небосвода със свойте звездопади ,
дала в този миг мечти на хиляди звезди ... !

словесна подредба! Стъкълцето на дявола, което остава да гложди в окото, дори когато вече го няма... Като помпейска фреска е!

Хахахаххх.. по -скоро калейдоскопа на Бога. :)))
Обичам да магьосвам с багри от душата...

Или жена по-безмълвна от птичите гнезда, в които сняг навява безсъние. ;)))

Безсъние от чувство за жена дори безмълвна, е по-горчиво и приятно от безмълвието на сладкия безличен сън - ... когато сняг навяваше безсънно
сълзи в усмивките на вятъра, ...
:)))

вихрите ти все слънчеви... като душата ти!
А няма нищо по-вълшебно от една жена обезмълвена от сънищата на извечната Любов. :)))