Премръзналите устни на капчука
целуват незабравена дъга.
На вятъра от танца в мен пропуква
една желана съчка топлина. 

И в стъпките ми тичат разцъфтели
игликите на твоята душа -
избухнали, трептящи, онемели…
от капчиците моя светлина.

В мен с пролетно дихание нахлува
един копнеж от лумналия зов.
Усмихвам се. Сърцето ми ликува
ослънчило вселенската любов.

Eх, чудесно е.............

Слагам го в моята блогвълна "Магия за пролет"

Б.

... отнасяй го с ветровете и вълните си! :)))

И съм пролетна! :)))

Като прибавим и слънцето навън, и цъфналите цветя, и птичите песни - магията е пресътворена в реалност...
Искрено благодаря!

И аз благодаря!

Три стиха, от които онемях и ме накараха да тичам разпролетено, ослънчясал от любов! :)))
Мерси, ПОЕТЕСО!

красиво!!!!! Благодаря ти че си написала толкова красиви думи....
Аз немога да представя така красотата, но мога да й се зарадвам с цяло сърце...
Благодаря, огромно Благодаря, за това което си ни подарила!!!!!

Благодаря ти за топлостите!

Ликуваща разпролетялост!
Вселенска!

Това разпролетяване събуди ми душата!
Зарадва я вълшебно с познати аромати!:)