Аз бях гората ти зелена, преселена от красота.
Ти беше вятъра за мене и с всеки лист ме облада. 

Аз бях реката ти пенлива, шампанското на твоя ден.
Ти бе брегът ми, сила дива, в мен с всяка капка устремен. 

Аз бях небето ти безкрайно и бурята на твоя звън.
Ти беше облак, слънце, тайна и най-вълнуващия сън.


/от книгата "Светулки в душата"/

за прекрасния стих и избора на музиката!
http://www.playcast.ru/view/1004823/b44ffc4fa9db437fb3b0a68295f849155b06d964pl
Б.

ако искаш да знаеш,а може би и душата. Ако може по често би било чудесно.

С тези рими раними. :)))

Е! Чудесно е !

Танцуващ вятър с розово ухание!:)

Хубаво..., но свършва нали? Всичко е в минало време.... някакъв сън. Дънов казва, че само най-висшите същества могат да издържат дълго в състояние на влюбеност, защото това трептение високо честотно и трудно се издържа. Слизането надолу е твърде болезнене и изпълнено с празнота и колкото по-високо си бил, толкова е по-дълго слизането надолу в честотния спектър.Много хубав и точен стих.