От мислите ми - бели лодки,
денят си свива стар акорд.
На вятърната ми походка
покланя клоните си бор.

Загребва шепа от снега ти -
красива бяла пустота.
И някъде през мен богато,
усмихва ти се пролетта.

 

 

Нежна мелодия, докосваща сетивата! Поздрави!

Чудно, чудна чудеснице!

..най-после успях да ти се обадя...
Настройваме се вече да посрещнем пролетта, че то не бе зима, не бе чудо..!!!
Колко пъти днес казах " чудо", не помня..и накрая купих от Пикадили един сладкиш за кафенце, голяма вафла с шоколадова глазура и много фъстъци, точно както са морените, варненско производство, и се казва "Чудо", но е чудесно чудо, току що го опитахме...
Цяло писмо ти написах пред всички, но какво да правя, като ми е домъчняло и извирам...
Целувки, прегледах всичко - чудни са!!:)))

Хей, радвам се, че те зървам! Чудни, нали?... Вода, въздух, небета..., от които никое не е последно! И пак Водааа... :)))

Заминавам си в сряда и се потапям в пролетни градини, отдавна избухнали в зюмбюли, лилави и жълти огромни минзухари и шарени лалета. Обзел ме е градинарски уклон и изкупих една дебела зелена книга с намерение да "подкастря розите" на Малкия принц! Хахахахаххх...
Багри и палитрени емоции! :)))

Пролетна... :)))

Благодаря! :)))

През сетивата ти и пустоща би станала райска градина!

Че ставам голяям-ам-ам дракон веднагически при дисонанс в музиката на мислите! ;)))
Ветролейни полети!