Млечният път
скрит е в теб.
И през мен
бавно влизат тълпите
на чувствата.
Някъде светва
през звездния ден,
после всичко
потъва в безветрие.
Проехтява камбаната
в тихия смут,
че сме влюбени -
двама различни,
че е труден животът,
че не е обут
с обещания
в свойта безличност.
Вятър вее поли.
И припява щурец -
как е нежно небето -
коприни.
Измечтано през сън,
сякаш стара поличба,
проехтява
през дните ми
синьото.


/от книгата "Танцуваща Скитница"/