По-буйна съм от кипнала река.

По-бяла съм от тайна орисия.

По-нежна съм от вятъра в нощта.

По-силна съм от бурната стихия.

По-гъста съм от съмнала гора.

По-дива съм от тигрова зеница.

По-твоя съм от всяка красота.

И по-вълшебна съм от всяка жрица

Поздравления.Вълшебство е:)

щастлив е притежателя му

Адреналина пак дойде... Нека всички четат и се забавляват

Благодаря! :)))

Аз съм притежателят! Никой не може да притежава другия. ;)))

Да не искаш да кажеш, че... и там има приливи и отливи? Напълно възможно! :)))

Чудо,свръхново.Светиш!:)))

Светкавица в... кристална топка! :))) Мерси!

но най-добрия поет в този блог.

от това ПО-.... има и за нас :):) и то МНОГО :):):)

Сърдечно благодаря! :)))
Крилатости светли...

Тъкмо ми беше залипсвал...
Има, има за всички слънчеви хора като теб, които правят живота пълноценен, красив и усмихнат! :)))

за да не е самотен

През теб тече Любов...

Да, летене, лекота и чистота. И небе за двама. :)))

Даам... много Любов... Благодаря ти, че Чувстваш. :)))

По- тих съм от неказани слова,
по- жив от утрини прохладни...
По- таен съм от трепети в съня,
по- жаден от устните ти жадни ;)

най - много, позитивизъм, сила и ведрина лъха от стиха ти, поздрави!

По-сложен е животът от мита.
По-дълги са студените ни нощи.
По-струнна е китарата в духа
и люлякът ухаещ в тебе още.

И аз те харесвам, Късна пролет.

През билките уханна и добра
омайниче в очите на луната.
До извора с мълчаната вода.
По стъпките щастливи сърната.

Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.

Освен това - обичам те и има време, а е и студено.

Хулио Кортасар

"Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората."