Дела Раи и Ясен Ведрин

Площадите на ветровете крачат

в косите ми засяти със любов.

И алено над мен запява здрачът

молитва за небесен благослов.

 

Часовник безнадеждно триумфира

 на прага на деня от суета.

А някъде у мен - гори, пулсира,

искрица, зов, целувка от нощта.

 

Тежат на думите ръцете нежни -

пропуснати гнезда на младостта.

И само в блян по миговете прежни

намирам своя смисъл на света.

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=326291

но смятам,че ще му видиме сметката на часовника!

Той е само един Пясъчен часовник, както Времето е само една Илюзия. :)))

да го спирам и връщам!Току виж и това може да стане

тихия двор...

Времето е нашия затвор.

Щом ти е хубаво... мечтай! :)))

Време за тънкия вой на луна,
време за нежности, време за сън...
Време за шепот на сродна душа,
време за себе си, времето вън...

че ми разреши