Дела Раи и Ясен Ведрин

Не искам твоят къс небе

да сграбчва мойте дивни бури.

И само бледите контури

на вятъра да обрече.

Не съм стихия от звезди,

но звездно ми е в необята.

Разпериш ли за мен крилата -

лети, издигай се, бъди!

Аз искам твоят океан

през мен с вълните си да пее

да ме роди, да ме живее

прасбъднат в светлия ми блян.

И в оня миг на чудеса -

вода и огън, дъх и нежност,

да следват вечната безбрежност

на сетните ни небеса.

от книгата "Вселенски шепот" 

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=320160