Дела Раи и Ясен Ведрин

Позна те в миг моята стръмна душа

и всичко в света ми от радост покълна.

Мечтаех - без страх, че отново греша

и исках дъха си с небе да напълня.

Прелитнах в отвъдното, в спрял хоризонт

и моят дух бавно преброди простора.

Намерих мира си. И нямаше стон,

а слънце, изгряло за птици и хора.

Хармония всичко през мен завладя.

Душата ми в думите смисъл намира.

Мечтите подобно на ноти редя

и ти ще им бъдеш трептящата лира.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=317209