Най-бързата птица, пикираща волно,

на вятъра в дъх устремен.

Когато я срещнах потрепнах неволно.

И беше духът ми пленен.

Очите ми бавно докрай я попиха.

И в сянката мернах човек.

Нима е възможно през бурния ритъм

крила да танцуват навеки?

И в миг бързолетен прегърнах крилата

и слях се с един ореол,

през който щастлива се рее душата

свободната, в скитник-сокол.