Дела Раи и Ясен Ведрин

От чувствата по-светла, по-дълбока

е само бездната, която помни.

От устрема на някоя посока

се случваме в копнежите бездомни.

 

И само някой спомен ни кръстосва

да търси в нас нестоплени постели.

Не питахме дори какво ни коства -

къде сме дали и кога сме взели...

 

И липсващите мигове наслада,

обрамчени молитвено и нежно,

посипват жар по тлеещата клада

готова да избухне безнадеждно.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=313425

приказно приключение.Време е за кладата!

На Кладата!

/Имам една любима моя си клада.../ Ето я:

На кладата, магьоснико!

На кладата!

На твоя дух се посвещавам.

Ръцете ти, очите и разплатата

на всичко съм готова. И оставам...


На кладата, магьоснико!

На кладата!

Душата ми мечтала е за тебе.

Сега съм тук. Вселенско лято е.

С любов живях живот потребен.


На кладата... след теб...

И друго няма!

Единствен огънят ще ни запомни.

Обичам Теб! Ще бъда пламъка

в очи. И в устните на спомена.

се дели на преди кладата и след нея и много се питах дали си заслужава и още нямам удоволетворителен отговор. Остава само пепелта от рози и въпроса какво да правим с нея.
Две сърца в рая, възвисяване в кладата и бавна смърт след това, но такъв е живота до следващата клада, ако е останало нещо след първата :))))))

Винаги си струва! След пепелта идва Фениксовото възкръсване... И нова Любов! Светът е кръговратен.
Змия захапала опашката си!

Wonder,ако питахте щеше ли да го има това,което чета!Разкошни сте!!!!!Върнахте ми мига от първото ми прочитане на стихът ти "На кладата!"Емоция сте ми!Силна,въздействаща,разтърсваща ме!
Хиляди нестихващи аплодисменти от мен!!!!

bizcocho

Еххх... "На Кладата" е друга песен, за друга емоция. :)))
Благодаря!