С безбройни решетки загражда ме дъжд

и с устни в косите ми вплита целувка.

С вълшебните сълзи на пролетен мъж

измива от мене и свян, и преструвка.

Вън пролетно слънце магии струи.

И пролетни птици чертаят простора.

Разплакани смеят се всички стрехи.

Задъхано-свежи са всичките хора.

Дъждът плиска светъл и пролетно-благ.

Мокреят затворени всички чадъри.

Превива се вятър с тополи от смях.

Затворени в къщи са всички кахъри.

Събувам се боса и хуквам натам,

където ме водят събудени сили.

Ликувам, ликувам и с пролетен плам

пак стихове пиша – дъждовни и мили.