Думите – котви. Потънали кораби.
Нищо-стаеното празно пространство.
Тичащи устремно идващи пролети.
Нечия страст отшумяваща в странство. 

Нещо припомнено от незабравата.
Моята свян от повярвана тайна.
Следващи утрото, в плен на жаравата, 
нищо-неказващи думи в омайност.

Думите – пранги. Безкръвните помени.
Бавно-поемаща смисъл пресвятост.
Пак притаили се, в сянка на спомена,
греят душите ни в свойта чудатост.

Само Хегел и Гьоте са били спокойни, но пък Хегел винаги изглежда земен и стар, а ти млада и летяща, докато Гьоте е феноменологичен ако го вникнем в далечина, та и ти трябва да се четеш в далечина и с мъдрост.
Днес си някакъв такъв коктейл. Но пиенете си е все така квалитетно. ;)

Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.
Откривам всички знаци,
попаднали в душата.
Откривам
неоткритите пространства.
Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство.

"Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство."..............

Многоточие в междуметията от радости! ;)))

"Думите – котви."
!!!!!!!
Без думи!

Думите – котви. Потънали кораби.
......
Това просто ме кефи!!!
Поздрави и усмивки!!!