Жълто, времето спря.

Поигра си със мен.

После белите истини скри.

Днес след много лета,

жълтобликащ рефрен

ме припомни на сините дни.

От червени утра

бавно сън се стопи

и надраска в лилаво нощта.

И тогава зелен,

брезов лист приюти

свободата на мойта душа.

Много красиво е написано :-)

живота ни-става цветно. Когато влязат в стих, става прекрасно.

От сърце!

papadok, Багрите в душата са палитрата на Бога. Всеки я има, но яркостта и хармонията се смесват различно.

...начин да изразиш впечатленията и преживяното! Поздрави! :)))

Може би... защото пиша с маковете в кръвта си? Мерси! ;)))

Вън е шарено, а ръси дъжд.
Лондон и мъглите му са тежки.
Мисли те един замислен мъж,
който е готов да е безгрешен.

Тъжен съм от Орлин Дянков

Това лято е сключило договор
с есента. И на плажа е мокро.
Няма голи тела, няма говор
и почти не мирише на хора.

Ръси дъжд свойте дребни стотинки
от съдрания джоб на небето.
Само чайките кряскат простинали:
"Дайте слънце! Защо ни го взехте?

Този кръгъл калкан, дето свети,
той ни трябва. Сега не е есен.
Есен имаше в нашето детство.
Трябва топло да бъде, обесници!"

Има цяло небе помежду ни -
между скритото слънце и мене.
Но и тъй е добре. Толкоз лунен
е денят. И мирише на есен.

Аз стени със глава съм разбивал,
но небе да удариш не бива.
Вместо синьо морето е сиво
и заспива,

заспива,

заспива.

Воден лик.
Град на лилия.
Подводна тръпка на вода.

Иван

Преливаш от багри,Незаменима!

Течно! ;)))

Палитрени нежности.
Звук на китара.
Едно болеро от екстаз.
Стобагрени грешности.
Тиха невяра.
И там спира той. После аз.

Хубаво е