Днес планината ми тръгна на някъде.

Влачеше склонове, урви, скали...

После усмивката моя разплакана,

бурно сърцето ми с вик насели.

 

Клони, заплели дъбрави в косите ми,

вееха вятъра в люлка от свян.

Виеха кръшни снаги и реките -

хукнали вени през моя балкан.

 

Влезе гората и хлопна хралупите,

тихо стаили вечерни мъгли.

Дъбове стари извиха корубите.

Кораби-борове плуват сами.    

 

ГОРАТА – ХРАМ

Когато небето е близо,
а погледа пълен с гора,
когато дърветата близват
с върхари добри планина,

превръщам се в птица и цвете,
ухая в дъждовен цъфтеж,
размахват се в полет ръцете,
душата ми пие копнеж.

Врати ми отварят мъглите.
С наметка от облак вървя.
В прегръдка на борове скрита
отпивам магийна вода.

От бабини приказки чула:
“Гората е приказен храм!”,
се скривам в добра молекула
и тайно оставам си там.

... благодаря ти за Посвещението! :)))

Мерси! РазВлаченият из усоето на агни-космосите. Допиши си го, много красиво е! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=zdJReKiKQ0M&feature=related

О, харесвам...
Ето и на теб едно мое любимо Kitaro
http://www.youtube.com/watch?v=3hxO_RB27jk&feature=related

Чудо на чудесата, сега е безстрастната седмица...?!
Провокираш ме да объркам конците...
Смея се с глас!!
Весели и щастливи празници!!!

Дръж фронта, Войнов!
А конците в рамката на Космическия гоблен си могат космоса и сами. ;)))

Щастливости по празниците и на теб!

Сега осъзнавам колко добре ти пасва името и снимката на аватара ти. Чудо си ти!